С „Моят Михаел” Амос Оз предлага на читателите съблазняващ литературен експеримент – да надникнат в дневника на една съвсем непозната жена. Да узнаят копнежите и стремежите й, страховете и страстите й, сънищата и фантазиите й. Да видят съпруга й през нейните очи. Да проследят зараждането и израждането на една любов на фона на сложни обществени и исторически реалии.
Книгата е сред най-ранните романи на живия еврейски класик и изумява с дълбочината на психологическия анализ и с изключителния лиризъм на повествованието. Критиците се опитват да й слагат етикетите „еврейската „Мадам Бовари” или „израелската „Ана Каренина” и грешат, защото героинята на Оз – Хана, носи в душата и мислите си целия свят.
Амос Оз предлага изключително силен роман за жената и нейния богат вътрешен свят.
Авторът изгражда силен психологически портрет на героинята си и ни прави свидетели на трансформацията на една истинска любов.
През погледа на Хана, читателят успява да разбере желанията, страховете и борбата на една омъжена жена, която живее в сложна политическа и социална среда.
Моят Михаел е написана през далечната 1968г., но остава любимата книга на автора и до днес.
Кремена Динева, Хеликон Бургас
„Човек трябва да лудее. Понякога трябва дори да загуби всякакво чувство за мярка.”
Това казва героинята на романа. И разказва историята на своя живот. Една почти банална история, неподвластна на времето и мястото. Историята на една любов, която все едно не се е състояла. Една обикновена до болка история, случваща се с много от нас.
Живот в покой. Безизразен, вял и скучен. Без тръпка, без страсти, като спокоен воден басейн. Но в дълбините му се завихрят течения, резултатът от които ще бъде драматичен.
„Времето лети. А вие живеете, сякаш то ще спре и ще ви чака. Времето никога не спира. Не чака никого!”
Хана иска да живее. Да усеща порива на вятъра. Да достигне с ръце луната. Да се надбягва с времето. И сивотата на ежедневието ражда нейните необуздани фантазии.
Само в тях и в сънищата си тя е истински жива. Дори в разяждащата я болка, когато се разболява, Хана открива спасение от скучния си и безцветен живот. Живот с мъж, който я обожава, и с дете, което не й носи очакваната радост. Това не е достатъчно, за да бъде тя щастлива.Не тялото, душата й е болна. Като птица в златна клетка, като хваната в капан, героинята ще търси изход от този живот, който не й носи удовлетворение...
Не бих казала, че героинята на Амос Оз е еврейската Ана Каренина или мадам Бовари. По-скоро тя ми напомня една друга жена, една друга история, разказана в „Пътят на промените”от Ричард Йейтс...
„Хората се раждат за водата, да прииждат студени и яростни в безбрежната шир на снежните степи, сред звездите. Хората се раждат, за да бъдат, но не в покой, да крещят, а не да шепнат, да докосват, а не да наблюдават, да излизат от бреговете, а не да копнеят.”
Стефка Милева, Хеликон - Бургас
Амос Оз е израелски писател, и журналист. Професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото движение „Мир-сега“.
Амос Клаузнер е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството на Йехуда и Фаня Клаузнер. През 1954 г. две години след самоубийството на майка си се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г., там той променя името си на Оз(сила). Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. - 1963 г.), по време на своето следване публикува и първите си разкази през 1961 г. последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.
Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на анти-военното движение „Мир-сега“. Той подкрепя идеята за две отделни държави - Израел и Палестина, с две отделни столици в разделеният Йерусалим. От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет.
През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.