Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Животът е приказка. Той е лотария, в която видими са само печелившите билети.

Всеки има своята приказка. Прекрасно е, когато „Аз” се превърне в „Ние”.

„Ние” като затварянето на кръга.

Сякаш целият свят се е разтопил и трансформирал в по-висша материя.

Но животът е кратка приказка. Хоп и вече ме няма.

Ако можеш да избираш, би ли избрал изобщо да не се раждаш?

Ако знаеше края, би ли пропуснал своята приказка?

„...Да не стана свидетел на великото тайнство!”

„...Никога да не зърна проблясващото, натежало от звезди небе!”

„...Да не преживееш цопването по корем във водата!”

„Портокаловото момиче” ще ви зареди с жажда за живот, копнеж за любов, тъга и усмивки.

Стотина страници невероятно удоволствие и размисъл.

В тапицерията на малката спортна количка, Георг открива писмо адресирано до него, написано преди единадесет години от починалия му баща.В сърцето на всяко пораснало момче се крие спомен за поне една сакрална любов, несподелена, неразкрита, любов която кара сърцето ни да пее, да реем поглед в нощното небе и да пишем стихове без да сме поети.

Писмо в което бащата разказва на вече прасналия си син за срещата си с Любовта.За момичето с портокали, което Георг може би познава.

„Портокаловото момиче“ е роман, който се отнася до хората в целия свят, до живелите преди нас, до тези, които са сега на света, и до всички, на които предстои да се родят.

Роман, който дава отговори и поставя въпроси за избора, който всеки един от нас трябва да направи, защото „в този свят идваме един – единствен път“

„Избереш ли да живееш, избираш и да умреш“, но „Животът е лотария, в която се виждат само печелившите билети.“

„Никой не се сбогува през сълзи с геометрията на Евклид или с таблицата на Менделеев. Никой не плаче заради раздялата с интернет или с таблицата за умножение. Човек се сбогува със света, с живота, с приказката. И с неколцина избрани хора, които искрено обича.“ - В книгата си, Юстайн Гордер ще ни запознае с писмо от баща до син, в което е представена приказката - живот в нейната вълшебна и реална представа. Преди да бъде безвъзвратно ограбен от неизлечимата болест, Ян Олаф оставя наследство за своя син, скрито в тапицерията на бебешката му спортна количка, без знанието на другите членове от семейството, но със заръката в никакъв случай да не изхвърлят количката. След единайсет години бабата на Георг открива случайно въпросното писмо. Комуникацията между порасналият юноша и вече починалият му баща ще бъде ценна и за двамата: Ян Олаф ще получи отговор на своя въпрос и ще се освободи, а Георг ще озрее осъзнавайки, че „всичко, което имаме тук, свършва с края ни“, но това не трябва да ни прави апатични към случващото се тук-и-сега, а напротив – дава ни нов поглед към живота.