Наистина добра книга!
Издател | Сиела |
Брой страници | 60 |
Година на издаване | 2010 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 76 грама |
Размери | 0x0 |
ISBN | 9789542807537 |
Баркод | 9789542807537 |
Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
Иван Ланджев мести добре. Освен това в партията му с думите няма жалостиви поплаци, няма шедьоври на самосъжалението и автоупоение от това, колко талантливо той, играчът Ланджев, може да е нещастен.
В поезията ни навлиза перо, което презира евтините утехи на случайността и самохипнотизирането с масови митове. И внимателно придвижва думите към квадрати, където те се пълнят с неподозирана за дилетанта мощ. Значи знае за какво става дума. Или поне дава такъв вид.
Засега е повече от достатъчно.
Бойко Ламбовски
Нехайна и нахакана, поезията на Иван Ланджев преминава през града (къде ще идем/ и какво ще пишем/ за какво ще викаме/ ако не сме ведно с града), спира за кратко при шахматистите в градинката пред Народния, премества някоя фигура, пуши, пие, прави любов, въобще – държи се нормално. По вина на Боби Фишер е под влияние на толкова неща, най-вече на поезията. Стихотворения, които стават за четене.
Силвия Чолева
Добра дебютна партия поезия. Иван Ланджев се учи от словесните и житейски ходове на Вапцаров, Елиът, Константин Павлов, Буковски и Кърт Кобейн, но е предимно себе си – талантлив и своеобразен. Ироничен, сериозен, с очила на носа, безочлив, влюбен, егоистичен и отдаващ се. И най-вече искрен, свободен и честен. Основни съставки на поезията. И на шаха.
Стефан Иванов
Поезията на Иван Ланджев ли? Не помня от кога не съм чел нещо толкова приятно! Изобщо г-н Ланджев е един от малкото живи хора, които се навъртат наоколо...
Тома Марков
Наистина добра книга!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
Харесвам го. Харесвам шапката му. Харесвам тиктакащото нетърпение на куфара му. Харесва ми, че пише стихове за себе си. Харесвам го, защото сее зловредни влияния, облечен в омацана тениска с щамповани остроумни неща. Заради Едит Пиаф и Хемингуей, и Маяковски. Защото е готов да свърши всичко, което силният човек си е спестил.
Николина Бочева, Хеликон София - Витоша
Людмила Еленкова, „Хеликон - България“