Самотата на простите числа

Автор: Паоло Джордано

Коментари: 13

Издател Колибри
Брой страници 288
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 317 грама
Размери 0x0
ISBN 9789545297885
Баркод 9789545297885
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

"...да се чувстваш особен е най-ужасната клетка, която човек може да си построи..."

Докато кара ски в планината, малката Аличе пада лошо и окуцява. Матия оставя сестричката си близначка сама в парка, откъдето тя завинаги изчезва. Инцидентите се отразяват драматично на психиката и на двамата. Неспособна да стане част от една действителност, която я отхвърля, Аличе се приютява в анорексията си и зад фотоапарата си, а Матия се отвръща от хората и посвещава светлия си ум на математиката. Двамата се запознават в училище и през целия си живот остават по своему свързани и по своему самотни. Като простите числа.

Простите числа се делят само на себе си и на единица. Някои от тях обаче имат "близнаци" – число, от което ги дели само едно число. Например 3 и 5, 17 и 19. Аличе и Матия са такива близнаци – винаги близки и винаги разделени. "Самотата на простите числа" е красивата история на тяхната самота. Паоло Джордано майсторски изследва чувствата на две крехки и отчаяни души, които не губят надежда, че ще намерят мястото си в света.

Роден през 1982 г., физик, работи над докторат по физика на елементарните частици. "Самотата на простите числа" е забележителен и забелязан дебют на Паоло Джордано. Романът незабавно му донася огромна популярност в Италия – един милион продадени екземпляра и наградата "Стрега" за 2008 г., и по света – закупени права в над 20 страни.




Ключови думи: От любов към Италия

от ДТ / дата: 07 дек 2014

Да не четат хората с тъй нареченото "щастливо детство" - сюжетът няма да ги докосне, нищо няма да разберат и всичко ще им се струва твърде драматично и преувеличено. За мен това е книга, която няма да забравя никога.

от Dimitrina / дата: 22 окт 2013

Различна книга , много емоции примесени в нея , но не ме докосна

от Администратор / дата: 13 юни 2013

до Faith:

На този етап не ни е предоставена подобна информация. Когато тя стане факт на книжния пазар, с удоволствие ще я предложим на нашите читатели.

от Faith / дата: 13 юни 2013

Привет Хеликон,

Очаква ли се издаването на втората книга на Джордано на български?

от Виктор / дата: 08 юни 2013

лично на мен за сега ми допада несам я ппрочел цялата но във началото започва шеговито прочетеш ли 1 ви те 4 страници го виждаш на шега особено асобено ако някой ти я е подарил

от Ина / дата: 21 май 2012

Много силна книга!
Хареса ми много!

от Димитрина / дата: 21 дек 2011

Книгата е страхотна, много ми хареса. Нестандартна е и изисква разбиране, а не просто изчитане.

от Бети / дата: 17 юни 2011

Страхотен автор!

от Миша / дата: 17 юни 2011

Хора, на мен много ми хареса, толкова е разтърсваща, четеш и не спираш, а после дни на ред анализираш :)

от кали / дата: 12 мар 2011

Хубава е! На тези, които я харесват препоръчвам "Бяла като мляко, червена като кръв", пак от италиански автор!

от Рони :) / дата: 20 яну 2011

Иванова незнам какво разбираш под страхотна книга ;Д ;Д ;Д

от Иванова / дата: 14 окт 2010

Отдавна не бях чела нещо толкова смислено и сериозно. Страхотна книга. Не се чете на един дъх и я препоръчвам на хора, на които не им се четат глупави и безсмислени романчета.

от Рони :) / дата: 05 сеп 2010

прочетох я за един ден, но това не значи че е интересна.лично на мен изобщо не ми хареса

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Историята на главните герои в тази книга може да напомни на много от нас за период от живота ни или за нещо случило се в детството ни. Става въпрос за това как инцидент или нелепа случайност могат да бележат живота ни завинаги. Сред нас съществуват ценни и стойностни хора, който не могат да се впишат в представите ни за „нормални“ хора и остават неразбрани. Това от своя страна води до вътрешно напрежение при тях, което те се опитват да прикрият по всевъзможни начини. По тази причина те задълбочават странността си и се отдалечават от останалите. Има вариант такива самотници да се срещнат и да открият разбиране от човек близък до тях, но това може да се случи много рядко.

Простите числа се делят само на себе си и на единица. Някои от тях обаче имат „близнаци” – число, от което ги дели само едно число. Например 3 и 5, 17 и 19. Аличе и Матия са такива близнаци – винаги близки и винаги разделени. „Истинската съдба на простите числа е да останат сами. Рядкост е да се намерят близнаци, които да преплетат съдбите си“.

Историята в книгата е запленяваща и си струва да я прочетете.

Теодора Гатева, Хеликон Габрово

Една тъжна,  красива, но истинска до болка, книга за самотата!

С великолепен стил са обрисувани главните герои – Аличе и Матия – двама души-единаци, които живеят в свой собствен свят, неспособни да се приспособят към обществото. Различни, отхвърлени, но толкова истински, че много лесно се поставяме на тяхно място, заживяваме с техните грижи и чувстваме проблемите им като свои.

И двамата са преживяли травми в детството, и двамата с мъка намират някакво спасение, нещо, за което да се хванат, което да им дава сигурност и привидно спокойствие – математиката и фотографията. И двамата изпитват объркани чувства на вина, вътрешна пустота, невъзможност да обичат нито себе си, нито другите, нараняват чисто физически себе си, защото обикновеното докосване носи болка.

Тяхната природа и тяхната странност ги оставят завинаги разделени, колкото и да се опитват да бъдат заедно – те са „прости числа”, които се делят само на себе си, разчитат само на себе си, и винаги ще останат самотни, защото именно самотата е тяхният начин да се спряват с живота.

Дияна Танева, Хеликон Пловдив

Самотата е онова чувство, в което най-силно човек се сблъсква със себе си и, или се себеоткрива, или се отчуждава от същността си. Самотата е чувство, което може да захвърли човека в необята на хаоса. Светът на числата е най-сигурната опорна точка, в която човек придобива убедеността, че вселената е измерима и подредена, подчинена на закономерности и усещането, че хаоссът е победен.
Паоло Джордано умело свързва в метафора фините нюанси на човешката чувствителност с числата – една странна метафора, свързваща самотата и математиката, плува сред образите на този роман.
Каква е разликата между това да се откажеш от света и това да се чувстваш отхвърлен от него?
Как числата могат да изразят онова чувство на полудокосване, на сякаш обречена свързаност и непреодолима празнота едновременно?

Невена Крумова, Хеликон Витоша

Двамата герои Аличе и Матия са претърпели травма в детството си, минали са през тежък пубертет. Те са двама души, които се опитват да се заобичат един друг, а чрез това и самите себе си.

Момчето и момичето са като простите числа, които дори да са близо едно до друго, дори да си приличат винаги остават разделени от друго някое число. Една красива, тъжна, неелементарна, изпълнена с мъдрост и въпреки всичко много леко четивна дебютна книга на Паоло Джордано.

Ирена Ташчиян, Хеликон Стамболийски

Това е историята на една неслучила се любов. В нея няма нищо излишно и така е използвана метафората на числата - с цялата им категоричност и изчерпателност. Но  има нещо болезнено - условието за самодостатъчност, което обрича човек на самота. Не е  трудно да бъдат дефинирани грешните решения, неправилните ходове   и изобщо слабостите на хората. По-трудно е те да бъдат остойностени. Заради това препоръчвам книгата на Паоло Джордано - оставя те да приемеш  собственото си несъвършенство. Опитайте - просто е.

Людмила Еленкова, Хеликон - България

Докато работи над доктората си в областта на елементарните частици, двадесет и осем годишният млад физик Паоло Джордано написва своя първи роман  „Самотата на простите неща” - искрен и ясен, непретенциозен, но необичаен, защото звучи като изповед за израстването на двама души, Аличе и Матия.

Защо ТЕ? – Защото съдбата им е симптоматична за душевните болести на нашето време – саморазрушението и отчуждението. По пътя на анорексията тя, а той по пътя на израстването си като гениален математик, и двамата изгубват завинаги сякаш умението да общуват с другите хора. Орисия ли е това или са жертви на модерния свят, че дори любовта им е безсилна да пребори страстта към собственото саморазрушение. „Тишината” на самотните числа, които се делят единствено и само на себе си, е същността на битието им.

Невидими са знаците на собствената ни неспособност за любов и авторът не се страхува да търси  лек за тези рани на душата, дори когато знае, че няма решение.

Този път роман на разрушението е моето предложение към вас.

Няма по-добър урок за живота от истината за всичките му страни.

Паоло Джордано ни прави съпричастни на някои негови тайни.

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ ИЗ ДЕБРИТЕ НАСЪВРЕМИЕТО НИ!!!

Маргарита Янева, Хеликон Бургас

Безкрайно много са причините, поради които двама души могат да бъдат привлечени един от друг.В романа на Паоло Джордано самотата е свързващата нишка между Аличе и Матиа. Всеки от тях в детството си е преживял трагедия, която ги белязва и душевно, и физически. Но това, което истински ги обединява, е осъзнаването, че всеки от тях е посвоему виновен за тези трагедии.
Аличе, със своята нерешителност и слабохарактерност, не се противопоставя на баща си за омразното й ски-училище, където, в крайна сметка, след един инцидент остава саката за цял живот. Матиа, който толкова се срамува и скрито презира умствено изостаналата си сестра, че един ден я изоставя в парка, откъдето тя изчезва завинаги. Последиците от постъпките им ги откъсват от всички, дори от най-близките. Всеки от тях се затваря в своя собствена кула от самота. Аличе се превръща в анорексичка, чиято единствена по-близка със света е през обектива на фотоапарата, а Матиа се изолира в перфектния свят на математиката и единствено самонаранявайки се физически, успява да заглуши болката в себе си.
Когато след години се срещат в училище, всеки от тях разпознава себе си в другия и е привлечен от него.Така те създават една своеобразна връзка, в която и двамата са самотни, но са самотни заедно.
Дали изолацията е избор на тези двама души или някои хора се раждат самотници? Ще намерят ли те сили и желание да се свържат един  с друг или ще останат завинаги  близки, но и разделени като простите числа-близнаци?
Необичайна и странна почти любовна история, която буди много въпроси за това дали всеки от нас не е затворен в собствената си кула и не е самотен там, въпреки активния си социален живот. Дали самотата е нещо от което трябва непременно да бягаме(ако успеем) или можем просто да я споделим с някого.

Димитрина Георгиева, Хеликон - Бургас

 "I'm never alone, I'm alone all the time..."


Стилът на  Паоло Джордано е семплата елегантност. Плътността на  написаното, с нито една излишна дума, придава онази стегнатост на сюжета, която те кара да прелистваш  бързо страница след страница. Неговите герои са онези самотни "прости числа", които са само на число отстояние от близнака си, но на практика не могат да го достигнат колкото и да се стремят към него. Самото  потапяне в техните светове ще ви накара истински да им съчувствате. Това четиво не носи светлина, точно напротив изчегъртва те до дъно целия. Фактът, че това произведение на изкуството е написано от млад физик показва колко комплексни същества сме ние хората. 


Прекрасно разбирам защо Паоло Джордано е "... най-младият носител на престижната литературна награда на Италия, Premio Strega.


 

Веселина Желева, Хеликон Бургас

Роден през 1982 г., физик по професия, но печели световна слава със своя забележителен дебютен роман, озаглавен „Самотата на простите числа”. От книгата са продадени над един милион екземпляра, а писателят е удостоен с голямата награда „Стрега“ за 2008 година. През 2010 г. Джордано предприема пътуване до Афганистан и случайно попада във военна база в пустинята. „Осъзнах, че ако всяко поколение си има война, то „моята“ е именно войната в Афганистан”, споделя той във връзка с преживяванията си там. Година и половина по-късно се появява ръкописът на „Човешкото тяло”.