За първи път забранените произведения на Димитър Талев ще стигнат до българския читател.

Общинският съветник Ирина Димитрова успява да събере и издаде в книга една непозната, премълчавана и непоказвана до днес страна от творчеството на големия романист – неговата публицистика като журналист във вестник „Македония”.

Книгите са забранявани от векове с едикти, но и с по-страшното - с мълчание. Издаването на този том е изваждане от забвение на един друг Талев, запрещаван от политическите конюнктури на няколко режима, каза проф. Валери Стефанов за новата книга "Забраненият Талев" с непубликуваните досега статии на писателя.

Публикуваното от Димитър Талев в периода 1927 – 1934 г. е дебютът на автора като журналист, разказва съставителката на книгата Ирина Димитрова.

Единствено на страниците на вестник „Македония” Талев се подписва с псевдонима си Димо Болгарин и за първи път там публикува уникалната по рода си „Поетическа география на Македония”.

Книгата съдържа още над 100 статии с различна тематика, сред които езиковедски, културни, политически и статии за Васил Левски, Любен Каравелов, Пею Яворов.

Включени са и 5 откъслека от романа на Талев „Усилни години”, който е антикварна рядкост.

Съдържа още пътни бележки на автора, спомени на автора за Йордан Гюрков, както и повестите „1914-1918” и „Черният крайцер”, неиздавани до сега.

Македония е раната на Балканите, но и личното страдание на Талев. Книгата ни показва различен образ на благия писател. Тук той е непримирим, борбен, с позиция, отстоява кауза и е неудобен за много режими. Този му образ на загрижен за Македония е дълбоко потиснат от комунистическата конюнктура, казва още за книгата проф. Стефанов.

Съдбата на Димитър Талев става изключително тежка след 9 септември 1944 г.

Заради националните си виждания по македонския въпрос творецът е изпратен в концлагерите "Куциян" и "Бобовдол", където здравето му се влошава.

След освобождаването му оттам Талев е лишен от софийско жителство и изселен в Луковит, където без пари за лекарства и без работа семейството му мизерства.

Въпреки това, той продължава да пише, изключен от Съюза на българските писатели.

Властта налага забрана да публикува книгите си, а Държавна сигурност упражнява психически тормоз върху семейството и децата му.

Тази книга реабилитира писателя, като допълва известното му литературно творчество с една непозната и романтична негова страна, дълго премълчавана и крита – публицистичната, казва съставителката на книгата Ирина Димитрова.