Добре обгрижвано и въздигано момиче. Въпросът ми е- как можеше по времето на комунизма да бъдеш по няколко месеца в Париж, докато за обикновения човек за да види приятелите и роднините си в граничните райони изискваха открит лист???.
Издател | Жанет-45 |
Брой страници | 150 |
Година на издаване | 2010 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 223 грама |
Размери | 20x14 |
ISBN | 9789544916367 |
Баркод | 9789544916367 |
Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Биографичната книга „Богдана Карадочева и на 20, и на 30 х 2” дава на читателя точно това, което той очаква - една много лична среща с харизматичната певица и публична личност Богдана Карадочева. Заглавието веднага събужда асоциации за онзи незабравим неин шансон за силната жена, която отстоява любовта като смисъл, но не и като зависимост:
Ех , момичета -
и на 20, и на 30 по две -
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене...
Изповедни и красиви, любими на поколения българи, песните на Богдана Карадочева не биха били такива без нейния вълнуващ контраалт, без елегантността на изпълнението и аристократизма на цялостното й сценично поведение. То естествено следва посланието на песента и ритъма на музиката без поза или излишни жестове. Подобни похвати просто няма как да съжителстват с истинското изкуство, което черпи вдъхновението си от божията дарба и в което синхронът на отделните елементи създава цялостното внушение. Хармонията между текст, музика и визия определя и артистичния стил на Богдана Карадочева, който дори на подсъзнателно ниво говори за музика, която не може да не се случи: „Музика, музика… чувам я навсякъде. В дъжда по керемидите, в минаващия трамвай, в детския смях, във вятъра през клоните на кестените...”.
Песните на Богдана Карадочева отзвучат в биографичния разказ като естествено продължение на музиката и срещите със сцената, другите музиканти, публиката, политиката, любовта, семейството, децата, вярата в Бог... Откровена и непристорена, книгата споделя не само позициите за изкуството и живота на една чувствителна и интелигентна жена, но очертава и биографията на епохата. Освен интимния свят на човека, песните на Богдана Карадочева разказват и българския порив към един по-добър живот, възпламеняват с онази енергия за промяна, която беляза първите години на демокрацията и която остана (може би само) в молитвата: „Господи, дай на България път, светлина, свобода…”.
Добре обгрижвано и въздигано момиче. Въпросът ми е- как можеше по времето на комунизма да бъдеш по няколко месеца в Париж, докато за обикновения човек за да види приятелите и роднините си в граничните райони изискваха открит лист???.
Интересно четиво!!!
Прочетох я за 3 часа! Горещо я препоръчвам на всички. Толкова топла и добра книга... Богдана е ВЕЛИКА ЖЕНА!!!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Богдана ни вкарва в тайфуна си и не ни оставя до края. Тя така бързо прекосява границите и препуска от държава в държава, от хора на хора, от събитие на събитие, един безкраен вихър, какъвто всъщност е характерът й, какъвто е и животът й. Това, което ме впечатли най-много е, че в нейния разказ за известни личности в музикалния бранш няма никаква нотка на завист, нито едно очернящо изказване. За всеки един тя започва изречението с: „Той/Тя беше много хубав/а, интелигентен/тна, бохем.....“ В един момент ти се приисква да си там, при всичките тези хора, да се качиш на сцената на кабаре „Распутин“ и да изпееш „Еще раз“ или пък да поиграеш малко белот зад сцената, докато ти дойде реда на изпълнението.
Антонина Ганева, Хеликон Ст.Загора