Прозорци

Автор: Ж.-Б. Понталис

Коментари: 2

Издател Стигмати
Брой страници 195
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 199 грама
Размери 19x12
ISBN 9789543360956
Баркод 9789543360956
Категории Психоанализа, Психология, Хуманитарни науки, Книги

Ж.-Б. Понталис е прочутият съавтор на също толкова прочутия "Речник по психоанализа". Но тук той се появява под друго лице - представя ни един свой частен речник, нещо като лексикон за лична употреба, като приканва и нас да произведем собствен, най-интимен речник.
Думите на тези страници не са строго овладяна, подредена реч. Понталис тръгва от възхвала на прозорците - "бих могъл да преразкажа живота... като наниз от отварящи се прозорци", - за да стигне до възхвала на светлите поляни. Размисли, срещи, озарения се подреждат тук, като изскочили от сънищата образи или долетели от дивана на психоаналитика думи, кратки историйки, наподобяващи романи: стара дама, която е загубила паметта си, мъж, който е скаран с някои от органите си, названието на цвете, спяща жена, дори фраза от книга... Странният вкус на детството, на спомените, на мъката и рая тук, вкусът на живота.

Ключови думи: Голямото четене

от ivan / дата: 18 дек 2011

е как може само 2 звездички ?! страхотна книга!!!

от Клариса / дата: 11 сеп 2010

Гениални есета от прочут психоаналитик. Великолепни думи за любовта, секса, старостта, самотата.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Понталис е ученик на Жан-Пол Сартр и Жак Лакан. Синтезирал знанието, в неговия есеестичен стил се преплитат, без да се взаимоотричат, философия и психоанализа.

В настоящата книга той предлага на вниманието на читателите един съкровен речник. В него се четат смислите на думите, ситуирани в личността на Понталис.

Всеки от нас възприема по различен начин дадена дума, придава й уникален смисъл и изгражда в съзнанието си точен знак. Както красотата е субективно понятие, но за всеки красивото е хубаво и приятно.

Може би не това е главната цел на автора, но „Прозорци“ определено подтиква към размисъл и читателят започва да оформя границите на собствените си понятия.

До къде се простира красотата и що е красота за мен?

Непринуденото откровение извиква в нас желанието да се разпилеем като будистка картина върху пясък и малко по малко да изградим своя замък от представи, мисли и чувства за понятията.

Прозорците на нашият свят, които посрещат и слънцето, и вълната...

Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново