Василка Николова Донова е родена на 8 януари 1928 г. в Гълъбо, Старозагорско. Същата година, със заем от Народната банка, баща й купува една тухларна и за десетилетие я превръща в модерна печеливша фабрика. След 9 септември 1944 г. фабриката е национализирана, а Василка Донова е обявена за „народен враг". Тази дамга има съдбоносно значение през целия й живот. Две години не може да следва в университета, тъй като й отказват ОФ бележка. Изключена е от ДСНМ като „национализирана", аполитична, индивидуалист. След много пречки и трудности й позволяват да се дипломира - завършва българска филология в Софийския университет. Няколко пъти кандидатства за аспирантура, но е категорично отхвърлена по политически причини.
В новата си книга „Потомците" Василка Донова ни разказва точно тази история - живота на едно интелигентно свободолюбиво българско момиче, чиито стремежи, пориви и полети на духа са брутално насилвани, обругавани, потискани и принизявани от злият дух на развихрилата с в България след 9 септември 1944 г. комунистическа ламя. Безпощадната борба на една светла и любяща душа с безпросветната, неграмотна и просташка действителност, в името на любовта, справедливостта и из вечното право на човека да бъде свободен.
„...Имаше ли дом в България, който да не тръпне от страх за насилие, отмъщение, породени от завист и злоба, от алчността на самозабравили се лумпени, станали силни на деня, овреме приспособили се към властта? А ОФ обещаваше на българския народ законност, сигурност, ред, свобода, зачитане на човешките му права..."
„...душата на Светла бе спокойна... Небето над нея беше ясно. Не виждаше, че на хоризонта се трупат тъмни облаци, че иде буря. Но знаеше, че трябва да се намеси в този свят и да даде своя дан в изграждането му по законите на красотата и на справедливостта, за да бъде всеки човек в него свободен и уважаван гражданин..."