О, здрасти, Мони! Не ти ли се препълни вече кошчето? Че там изхвърляш всички книги, които се продават в "Хеликон".
Издател | Сиела |
Брой страници | 184 |
Година на издаване | 2010 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 237 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9789542808336 |
Баркод | 9789542808336 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем.
Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа.
Ключови думи: Усмихната Коледа, Смях по български, ТОП 51 българска художествена литература 2011-2020
О, здрасти, Мони! Не ти ли се препълни вече кошчето? Че там изхвърляш всички книги, които се продават в "Хеликон".
В кошчето за хариени отпадъци.
Да, тук има фаца, най-доброто от Вешим, четох я, имаше смешни моменти, но някак се движи по повърхността. Препоръчвам за неангажиращо четене, весела е.
Много увлекателна книга! Според мен надминава "Английският съсед". Особено препоръчително четиво за българи с роднини, живеещи в чужбина...
Тази книга е добра, но "Английският съсед" от Вешим е още по-добра, прочетете и нея - ще се скъсате от смях, хора, а колко точен е в преценките и характеристиките този автор. Евала!
Гошо, Тошо, Рашо и Сашо са „великолепната” четворка-белот. На чужда земя трудно се пускат корени, а извечната истина, че лесни пари няма дори и зад граница, притиска екзистенциално нашите герои до стената. В далечна чужбина българите се измъчват от носталгия, но повече ги мъчи и преследва хедонизмът. Стремежът към удоволствие е дълбоко вкоренен в човека, като задължителен противовес на аскетизма. Животът за определени хора се върти около малките радости на плътта - да хапнеш, да пийнеш - тия три неща. А малките радости на душата? Въпросът естествено е реторичен... Над собствените си грешки най-добре се смеем и то с пълен глас само когато ги виждаме в другите, но не и в себе си. Тънкият хумор и психологизмът на автора са като тънък лед, пропуква се под краката ни, за да загубим фалшивата опора на клишетата и като леден душ действа отрезвяващо за прехласнатите по бутафорния блясък на западните ценности.
Чак сега я прочитам... две години съм загубила без смях и все едно не съм се смяла... Браво, Вешиме!
Е няма такава смешна българска книга. Смешна и една нотка тъжна.
Абе Грифо, ще не си сееш простотията някъде друго, а?
Браво, Вешиме! И корицата е много яка! На нас българите чавка ни е изпила/изкълвала акъла и си сеем простотията навсякъде!
Е немам думи! Голям смех беше! До сълзи... Купих още 3 книги да подаря на приятели... Дано има и следваща...
Страхотна книга! Много се смях!
Едно наистина достойно "продължение" на "Анлгийският съсед". Препоръчвам!!!
Ще ми бъде интересно какво ще кажат за книгата българи, живеещи в чужбина, особено в Щатите. :)
Книгата много ми хареса, повече от \"Английският съсед\", въпреки че и тя беше приятна за четене. С тази обаче имаше доста места, в които започвах да се смея с глас, не да се подсмихвам леко, само като си представях ситуациите. Похвата на писане е интересен - свършва и започва с една дума или израз, но е вложен различен смисъл. Изключително приятна, препоръчвам я!
Веселба?
Очарователен разказ за българите в САЩ.Много хумор,истински Български.Благодарности за книгата.
Книгата е уникална! Даже за мен е една идея по-забавна от "Английския съсед"!
НЕ ОЧАКВАМ НИЩО ДРУГО - ОСВЕН МНОООГО СМЯХ... :)
От Джордж Вашингтон до Гошо Нашингтон - До Чикаго и назад в 21 век, супер
Ееее, най-после! Изчакахме си чакането след Английският съсед! Нямам търпение да прочета продължението! Благодарско, г-н Вешим!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Нашенци в Америка... Позната история, разказана по невероятен начин. Вешим е в стихията си. Хуморът му е заразителен. А героите му...
Гошо, Тошо, Сашо, Рашо...Всеки един от тях носи в себе си типичните български черти... Носталгията ги измъчва, но те са готови на всичко, за да се докоснат до своята американска мечта...
Какво ги свързва? Едно войнишко приятелство...Едно желание да променят битието си...Една надежда, че там, в далечна Америка, ще осъществят мечтата си за по-достоен живот...
Всичко умее българинът в Америка...Да обира банкомати, въоръжен с една проста отвертка...Да научи американците как се отваря бирена бутилка без отварачка...Да си отгледа агънце като домашен любимец, след което да го опече за Георгьовден...И дори далече от родината си, да се весели с приятели типично по български... Защото, само когато са заедно, те се потапят в истинската българска атмосфера, от която са избягали, но която толкова много им липсва...
„Бях в България. Тръгнах по тунел...Блестеше ярка светлина...Изведнъж срещу мен – морето! При Созопол...Аз сам на Райския залив. Наоколо е рай! Видях рая! Бях сам на брега...И изведнъж насреща ми свети Георги. Каза ми:”К`во вадис, българино?” Не знам накъде съм тръгнал, свети Георги, тръгвам натам, накъдето ми кажат...Из Америка пътувам, свети Георги, въртя геврека – пет дена карам, два почивам... Опознавам Америка, за да заобичам България!”
Коментарът е излишен... Но едно е сигурно - след като прочетете книгата, ще се почувствате повече българи, отколкото си мислите, че сте...
Стефка Милева, Хеликон Бургас
Много българи търсят късмета си в страната на неограничените възможности. Емигрират там, за да намерят по-добър и удобен живот. Но вместо те да се приспособят към американските закони и привички, приспособяват тях към себе си.
Гошо е засадил домати „Биволско сърце“ в задния си двор и е купил агне от Pet Shop, но не за да му осигури необходимите 8 м2 площ за живеене, а за да го принесе в жертва на св.Георги.
Тошо се е захванал с това, което умее най-добре – да печели състезания по надяждане.
Рашо има пейсмейкър, който сигнализира винаги когато иска да запали цигара или да изпие една ракия, което бързо е поправено от Сашо, с когото се завърша невероятното каре създадено от Вешим.
Поуката: българинът където и да живее, си остава българин по душа и нищо не може да промени този факт.
Гергана Нешкова, Хеликон Варна
Новият роман на Михаил Вешим е и смешен, и трогателен, но много истински.
Точно както англичаните, колонизирайки някоя територия, се опитвали да създадат копие на родината си, така и българите, където и да отидат, правят по една „малка” България. С добри намерения, разбира се, но често...с плачевен резултат.
„Каква я мислехме, каква стана”! Това е най–откровеното и изстрадано изявление на нашите герои. Книгата е истинска енциклопедия на българските „мераци” и „тарикатлъци”. Задължително четиво за всички, които ценят добрия хумор.
Маргарита Аргирова, Хеликон Витоша
Уважаеми дами и господа, читатели, имаме удоволствието да разговаряме с един човек, който стана много популярен в последните дни, покрай излизането на новия роман на Михаил Вешим „Нашингтон“. Името му е Георги Георгиев, по-известен като Джордж Нашингтон.
- Благодаря, благодаря! Вижте сега, за книгата аз много се радвам, защото се радвам на всичко нашенско и родно, а книгите на Вешим винаги са изпълнени с неподправен „нашенски“ хумор.
- Как намирате живота в САЩ?
- Абе, за хубаво – хубаво е, ама ще си умре човек от глад там, бе. Нищо няма вкус - всичко е като гума, като стар кашон. Няма го нашето грозде, нашето домати, нашите краставици... То и месото им е като изкуствено. За Гергьовден едно агне няма откъде да си вземе човек, че трябваше от Pet Shop-а да си вземам. Та, щеше да стане един сакатлък - не е за разправяне. Но да не издавам тайни от книгата, че няма да им е интересно на хората като седнат да я четат.
- Разкажете ни още за живота в Америка?
- Какъв живот, бе? То това живот ли е - отвсякъде дебнат да те глобят. Всички само работят ли работят, няма с кого една ракийца да пийнеш. И комшиите не струват. Как само ме изкодошиха един път, големи неприятности ми навлякоха. Пък сегашните са даже и по-зле - имат един пес, дето постоянно ми пикае на доматите. Аз какви домати си посадих в двора - бисери. Как само ми сгряват сърцето тези „ биволски сърца“, моето богатство са те...
Та тя, тази Америка и мойта жена развали. Откакто дойдохме тука, Муца спря да яде месо и само с трева се тъпче. И като пусне борсовите новини - по цели часове откарва. Поамериканчи се, ви казвам! Добре, че са мойте авери от казармата, че поне веднъж на година като се съберем за моя имен ден и става купона. Спомняме си за България с умиление и угощение, ей така - по български, както ние си знаем. А след това цъкаме белота. Те нас така ни и знаят - „каре валета“ ни викаха в казармата. Ама и на Тошо, и на Сашо, и на Рашо животът им тук не бе лесен. Единият даже за малко да умре в ръцете ни, но пак се увлякох. Тези неща ще ги прочетете в книгата...
- За финал какво ще пожелаете на приятелите на „Хеликон“?
- Какво да им пожелая ли? Ами, че то те вече си имат най-важното - любовта към книгите. Нека сега да имат и възможност да си ги четат без да се налага да идват чак до Америката. Стойте си в България, там си е най-добре... А, да! И още нещо: да прочетете непременно „Нашингтон “. Смехът ви е гарантиран! Гаранцията ви я давам аз - Жоро Нашингтон-а.
Интер - ре- вю от Деян Дончев, Хеликон Русе