И тази книга не е за всеки, желателно е човек да има някакви умствени недостатки или може би психични отклонения, за да я оцени по достойнство. Но да си пише господин Парушев, все пак нали трябва и халтура да се създава, и по--невзрачни графомански напъни да има, не може всички да са като Петър Делчев и Милен Русков.
Животът не е за всеки
Автор: Радослав Парушев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 159 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 215 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542808695 |
| Баркод | 9789542808695 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
От началото на века до сега той редува с завидна точност – Никоганебъдинещастен (сборник с разкази) Преследване (роман) Project Gigamono (сборник с разкази), , Project Dostoevski (роман) и сега, поредното повече от предизвикателно заглавие – „Животът не е за всеки” отново съдържа къси парчета, градски истории за приказното в ежедневието, за предизвикателството в това да си жив и да си човек.
И с тази книга Парушев остава верен на учителите си – Борхес, Маркес, Мартин Еймис, Еко, Достоевски.
Ето какво казва за това как според него следва да се пише в послеслова на Животът не е за всеки самият автор:
„Да даваш, без компромис, най-доброто от най-доброто от себе си във всяко едно отделно изречение. Да пишеш без каквито и да е правила, без условности, без стремеж към одобрение или към пазарен успех, без жанр, без политическа коректност, без милост към себе си и без милост към читателя, докато смъртта ви раздели. Да се бориш до припадък да бъдеш по-добър писател от писателите, от които си се учил, а в противен случай - да не си губиш времето.
Да бъдеш през цялото време по-добър писател от себе си.”
Една от любимите ми книги!
Страхотни разкази. Много интелигентен изказ въпреки леката арогантност на моменти. Може би това прави стила на Парушев уникален.
Купете си я, няма да съжалявате!
Първоначално като се зачетох си казах: е.....и каква простотия. В един момент обаче усетих как от половин час не съм спрял да се хиля. Брутална!
Вчера гледах интервю с автора по телевизията. За мен гостуването му беше приятна изненада и свеж полъх на фона на безбройните фолкпевци, футболисти, миски и плеймейтки, които ни облъчват непрестанно с пошлостта и повърхностността си от екрана.
Силно ме впечатлиха интелигентността и чувството за хумор на писателя. С удоволствие бих си закупила някоя от книгите му.Те се нуждаят, обаче, от по-голяма реклама, за да достигнат до широката аудитория, а не само до тесен кръг посветени. Дължим го на новата българска литература, на младите творци.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право.
Парушев пише проза от края на миналия век.
През 2001 г. печели конкурса на списание “Егоист” “Бъди писател”.
Периодично публикува разкази и журналистически материали в почти всички модни лайфстайл списания.
През 2003 г. печели конкурса за разказ “Рашко Сугарев”.
През 2004 г. заедно с Тома Марков, Стефан Иванов и Момчил Николов и с подкрепата на ИК “Жанет 45” основава артформацията “Бърза литература”. Тогава излиза и първият му сборник с разкази – “Никоганебъдинещастен”, който му носи както бърза популярност и признание в градските “ъндърграунд” среди, така и свирепите критики на по-консервативните литературни кръгове.
Парушев пише проза от края на миналия век.
През 2001 г. печели конкурса на списание “Егоист” “Бъди писател”.
Периодично публикува разкази и журналистически материали в почти всички модни лайфстайл списания.
През 2003 г. печели конкурса за разказ “Рашко Сугарев”.
През 2004 г. заедно с Тома Марков, Стефан Иванов и Момчил Николов и с подкрепата на ИК “Жанет 45” основава артформацията “Бърза литература”. Тогава излиза и първият му сборник с разкази – “Никоганебъдинещастен”, който му носи както бърза популярност и признание в градските “ъндърграунд” среди, така и свирепите критики на по-консервативните литературни кръгове.
