Еристичната диалектика е изкуството да водиш спор и то по такъв начин, че винаги да бъдеш прав, per fas et nefas (когато имаш право и когато нямаш). В крайна сметка човек може „обективно" да има право, дори когато в очите на околните, а често и в собствените си очи няма право.