Не съм чела книгата, нито нещо от писателката. Може в бъдеще да си поправя грешката, но тази книга няма да си я купя поради несериозната цена. Пиша този коментар с единствената цел да кажа, че Колибри ми паднаха в очите още когато 2 месеца отбиваха коментарите на читателите в сайта си в секцията за коментари под "Синя Луна" (поредицата за Анита Блейк - ловецът на вампири) с идиотското извинение, че панела им се е бил развалил панела и не можели да пишат коментари. Смятам, че щом обикновен потребител може - и те могат също, само се правят на интересни. Дават обещания и какво ли не и после нищо...
Извинявам се за спама, защото коментара ми не беше отправен към конкретната книга, но все пак ми беше важно да си кажа мнението, някъде, където всъщност има шанс някой да го види!
Със скоростта на желанието
Автор: Лаура Ескивел
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 171 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545298943 |
| Баркод | 9789545298943 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Със скоростта на желанието“ хронологически е нейният трети роман и поредното чудновато, чувствено повествование, в което героите с еднаква страст се мразят и обичат. Хубило, който работи като телеграфист в град Мексико през 20-те години на миналия век, притежава по рождение дарбата да чува думите в хорските сърца, преди още да са ги изрекли или преди да решат да не ги изричат. Женен за красивата и богата Лус Мария, животът му е безоблачен и щастлив. Но нещо се случва и ето че от идилията няма и следа. Хубило и Лус Мария са разделени, той е прикован на легло от болестта на Паркинсон, а дъщеря му Лювия, която се грижи за него, отчаяно се опитва да изтръгне от баща си истината за раздялата на своите родители. С този роман, който бележи връхна точка в творчеството на Ескивел като разказвач, тя успява да ни внуши разтърсващо послание за силата на семейната и романтичната обич.
Ама, не подценявайте матурата, моля! :)
А, Каталан дори не е разполагала с оригинала. Ясно... Е голяма работа, я какъв хубав преразказ на романа е написала жената! Да не беше пряката реч, щеше да има шестица, ако се беше паднало на матурата.
Всъщност, приятелите на Хубило оставили в пространството/средата/атмосферата/стаята... , един кисело-сладък (сладко-кисел) вкус/привкус/аромат...
\\\"... Сус амигос се акабан де ир и дехарон ун сабор агридулсе ен ел амбиенте. ...\\\"
Това е от Флекс тайпа. Отказва да пише на латиница тази вечер. :)
„…но нека оставим това занимание на специалистите езиковеди и колегите испанисти…“ – С. Каталан
Нека го оставим, indeed:
2001
Прев. Е. Дичева
ИК БАРД
Клиентката беше продавачка на пазара и се намираше в същото положение като Луча преди малко в магазина. Не й достигаха парите за телеграмата, която трябваше за изпрати. Очите на Луча се насълзиха и извърна поглед към улицата, за да не забележи Хубило.
В действителност не беше нужно да го прави, защото Хубило с присъщата му щедрост… “Знам, че дължа пари на ваши милости и не можах да ви платя. Но въпреки това се нуждая от десет щайги домати. Умолявам ви да ми ги изпратите. Като ги продам – ще ви платя всичко.”
След намесата на Хубило съобщението придоби следния вид: “Имам уговорена добра сделка. С продажбата на десет щайги домати ще мога да платя каквото ви дължа. Налага се да ги изпратите.”
2011
Прев. С. Каталан
ИК КОЛИБРИ
Клиентката беше продавачка на пазара и се намираше в същото положение, в което Луча изпадна преди малко в магазина. Не й достигаха пари за телеграмата, която трябваше за изпрати. Очите на Луча се насълзиха и тя извърна поглед към улицата, за да не я забележи Хубило.
Не беше нужно да го прави, защото той, с присъщата си акуратност… “Знам, че ви дължа пари, ваша милост, и не успях да ви ги изплатя. Но въпреки това се нуждая от десет щайги домати. Умолявам ви да ми ги изпратите. Като ги продам, ще ви платя всичко.”
Хубило я промени: “Имам уговорена добра сделка. С продажбата на десет щайги домати ще мога да платя каквото ви дължа. Налага се да ги изпратите.”
Десет щайги домати…
Тъй като нямам оригинал пред себе си, се опитвам да разбера кое от двете изречения е по-хубаво: "Приятелите му току-що си бяха отишли и бяха оставили сладникаво-кисел мирис в стаята" или "Приятелите му си тръгнаха и го оставиха в сладко-горчиво настроение". Някой може ли да ми каже кое е вярното и кой какво е оставил, без да държи пред себе си оригинала? Понеже се цитира тук блогът на Марфиета, искам да запитам и друго, вдъхновено от нещо, прочетено там: ако на испански е написано „Asi que nos encontramos que el verbo amar se puede conjugar de dos maneras. O con besos y apapachos o dispensando bienes materiales“, на български кое е правилното: „Така откриваме, че глаголът „обичам“ може да се спряга по два начина: или с целувки и милувки, или с материални блага.“ или „Така разбираме, че глаголът „обичам“ може да се употребява по два начина: или с цун-мун, или с дрънкане на монети.“?
Кой е по-добрият превод от двата човек може да каже единствено, ако има възможността да сравнява оригинала. Кое от двете обаче наистина е превод и кое - редакция на превода, мисля, че е очевидно. Просто е напълно невъзможно гигантски абзаци да се различават по някоя и друга запетая или точка, тук-таме по някой синоним. Това не са изречения от типа "как си", "добър ден" или "как се казваш". Поне за мен е очевидно, че Каталан здравата се е "вдъхновявала" от колежката си (браво, София, тази постъпка наистина ти приляга), като на места, от кумова срама, е вмъквала и по някое и друго свое изречение, колкото да на е без хич.
Колибри ако са имали нещо за делене с БАРД, да бяха използвали съда, вместо да си играят на примерни пионерчета-оклепвачи, дето засират конкурента, без да ги е еня за собствения им омацан гъз. Грозна картинка, че и жалка.
А забелязахте ли, че "БАРД" махнаха рекламата на "Колибри" от сайта си?
Каквото и да си говорим, Колибри се изложиха тотално...
Джокер: В единия текст "принуди" е редактирано "накара", а "харесваше" е подмемено със "се нравеше". Или обратното.
Което прави превода по-художествен.
Към: Мr. Translator:
В следващите два откъса кой е по-добрият и автентичен превод според вас? И кой от кого преписва?
"Дон Педро се успокои. Подът беше значителен и той искаше да го обере. Преди раздаването на последната карта дон Педро откри своя чифт валета, за да принуди Хубило да открие своя чифт деветки, но той не го направи. Сесар се принуди да му подаде последната карта открита. Хубило беше сигурен, че му идва още един поп, а знаеше също, че и на дон Педро му идва трето вале, но не го беше грижа, защото тройка попове беше по-силна от тройка валета. Когато Сесар хвърли петата карта на Хубило, всички изненадано ахнаха. Вълшебният поп като на забавен кадър падна пред невъзмутимия поглед на дон Педро. Беше пресметнал, че Хубило крие чифт деветки и държи открит чифт попове. Което никак не му харесваше. Хубило беше отгоре. Издърпа пурата от устата си и се съсредоточи върху последната си карта. Тъй като другите му четири карти бяха открити, имаше право да остави последната обърната. Дон Педро я взе много бавно и също така бавно я разгледа."
"Дон Педро се успокои. Подът беше значителен и той искаше да го обере. Преди раздаването на последната карта дон Педро откри своя чифт валета, за да принуди Хубило да открие своя чифт деветки, но той не го направи, което пък принуди Сесар да му подаде последната карта открита. Хубило беше сигурен, че му идва още един поп, а знаеше също, че и на дон Педро му идва трето вале, но не го беше грижа, защото тройка попове бие тройка валета. Когато Сесар хвърли петата карта на Хубило, всички изненадано възкликнаха. Чудесният поп падна като на забавен кадър пред невъзмутимия поглед на дон Педро. Според неговите изчисления всичко сякаш показваше, че Хубило крие чифт деветки и държи открит чифт попове. Което никак не му харесваше. Хубило беше отгоре. Махна пурата от устата си и се съсредоточи в последната си карта. Тъй като останалите му четири карти бяха открити, падаше му се да остави последната обърната. Дон Педро я взе много бавно и също така бавно я разгледа."
С риск да звуча предубедено и нахално, госпожа Каталан има всичко на всичко четири що-годе стойностни превода зад гърба си. Нейното име ми е познато едва от няколко стари книги от времето на соца (закупени от любезните кожодери на Славейков). А, тъй като смятам да се занимавам с превод, това, което виждам сега е просто обезкуражаващо.
Книгата е хубава. Не бива подобни скандали да я мърсят, но е факт, че преводът на госпожа Каталан, който вече прегледах, и този на госпожа Дичева изглеждат на места повече от идентични. Не прави чест на първата да поддържа подобни твърдения. Отчаяна съм от положението, в което издателство "Колибри" постави своя "преводач" (когато някой работи за теб, защитаваш репутацията му, а казваш, че си е негова работа дали преводът му е изфабрикуван, или не). А според законите на България няма причина БАРД да не подаряват книгата. Правата, за които говори господин Вагенщайн, се отнасят до правото за отпечатване. Разпространението е под по-различни рестрикции. А и след като "Колибри" са помолили БАРД да не продават вече "Раздавачът на щастие", съвсем естествено е последните да се опитат да се освободят от екземпляри, които иначе ще "прашасват" в склада им.
Съжалявам за негативния тон.
С риск да звуча "ненужно", точно това исках да кажа - преводът на госпожа Каталан е доста по-добър и неща от сорта на "краден превод" се изключват.
Погрешно ви се струва, Тони. Не е "дотук с крадения превод". За разлика от вас, аз нямам нужда да се замислям по колко начина се превежда едно изречение от английски. По една случайност точно с това се занимавам - с превод на художествена литература от английски език. И отговорът е: колкото преводачи, толкова и преводи. Не е естествено цели откъси да се припокриват с по една малка разлика в изречение. Естествено е да има абзаци, които да звучат различно. Това и аз мога да го направя, ако разполагам с превода, оригинала и - което е много важно! - достатъчно време. За мен нещата са очевидни: недостатъчно време, което не е позволило да се направят структурни промени на целия текст,, затова някои са сериозни, а други - козметични. А като се добавят и поправките във връзка с генерал Порфирио Диас, с когото госпожа Каталан очевидно е запозната, а Елена Дичева - не (лично неин пропуск), да, нещата звучат достоверно. Но според мен само звучат. За незапознати със спецификата на превода съвпаденията може да изглеждат случайни. За мен просто не става въпрос за съвпадения.
Дотук с "крадения превод" ми се струва :Д
Казвам се София Мих. Каталан. Съществувам и не съм измислено лице, за изумление на много от пишещите във форума. Да, аз съм преводачката на книгата на Лаура Ескивел „Със скростта на желанието” и на още четири романа през годините. За тези, които особено се интересуват кои са те ще посоча библиографския указател за „Испаноезичната книга в България”, в който не фигурира само един от романите, поради това, че е издаден след 1991 г. Малко късно разбрах за този блог и затова се извинявам, че ви причиних толкова главоблъсканици около моята личност. Та да продължа с професионалното си представяне. Повече от четиридесет години се занимавам активно с превод от и на испански, както и с преподавателска дейност у нас и в чужбина. Член съм на Съюза на преводачите от 1986 година и съм работила в „София-прес” и двайсет години съм живяла в чужбина, където съм се занимавала с превод и преподаване на испански език.
Приех превода на книгата на Лаура Ескивел като предизвикателство, след като прочетох превода на колежката Елена Дичева, която нямам честта да познавам, нито пък съм имала намерение да заимствам от нея, тъй като издателите ми възложиха да направя нов, художествен превод, достоен за оригинала. Примерите, които привежда съпругът на г-жа Дичева, не са дотам уместни, тъй като десет от десет преводачи биха превели по същия начин изречения от типа: „Здравей, мамо, как си?” Но когато сбъркаш имената на всички божества на маите и ацтеките и ги изпишеш с „х” на български, знаейки че „H” в испанския не се произнася, е просто смешно, напр./ Че` ехунче`ех`Уич вм. Че` еунче`е`Уич. Да не говорим , че божества като Койолшауки, са станали Койолксауки /за сведение преводът на „Попол Вух” на Румен Стоянов/. Не може да превеждаш „война на кастите”, когато става въпрос за племенна война, нито да кажеш за маите, че са много „оправни”, когато се подразбира, че са смели, или куражлии, не може да не познаваш единицата за мярка либра и да пишеш вм. това „ливри”. С едно кликване може да установиш, че „емулсията на Скот” е рибено масло или пък „Д-р Атл” е псевдоним на известен мексикански писател и художник. Не може да превеждаш „войната на предателствата”, когато става въпрос за известно историческо събитие в Мексико, познато като „Войната за Христос” /1926-1929/. Да не говорим за такива откровени грешки като „голямата къща с порфир”, което всъщност е „голямата къща от времето на Порфирио Диас” /1830-1915/, или на испански “ la gran casona porfiriana”, като „porfiriano, a, os, as” е определение, както на испански, така и на български, което пояснява съществителното и се съгласува с него по род и число, докато порфирът е съществително от м.р. Всичко навежда на мисълта за преводаческа безотговорност и слаби познания по езика. А що се отнася до Порфирио Диас, той е една от най-големите фигури в мексиканската история, който между другото, е допринесъл изключително за развитието на страната си и се е опитвал да имитира европейските стилове, както в ежедневието, така и в архитектурните модели, от които най-яркият е „Дворецът за изящни изкуства”, а оттам този стил става и нарицателен (за la arquitectura porfiriana виж http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=637853, а ето и изображение http://www.bing.com/images/results.aspx?q=la+arquitectura+porfiriana&form=MSNH14&qs=n&sk=). Примерите изобилстват, но нека оставим това занимание на специалистите езиковеди и колегите испанисти, защото стоя зад верността и точността на българския превод на „Със скоростта на желанието” от Лаура Ескивел.
Дано с отшумяване на Великденските празници и страстите да спрат да бушуват!!!
В случая много по-голям гаф са допуснали от "Колибри". Още по-голям гаф е, че си знаят кирливите ризи, а са тръгнали преднамерено да се занимават с БАРД, които не че са цъфнали и вързали, но са си направо като момина роса пред първите. И то дни преди посещението на Ескивел. И ако това не е автогол в последната минута на мача...
Според мен няма "краден превод", просто защото двата не се припокриват изцяло. Но пък се и замислете - по колко начина може да се преведе едно изречение от английски? Естествено, че ще има съвпадения, все пак е една и съща книга. А издателство "Колибри" са мега печените, а "Бард" все още проповядват религията да издават 80% от книгите си с вестникарска хартия. Изключения правят много малко техни стоки.
Клио бърка понятията - няма краден превод. И ако не трябва да купуваш от някое издателство, то не е Колибри - Издателство Колибри има закупени авторски права за книгите на Ескивел. Всъщност Бард са тези, които са "сгазили лука"
Но, каквото и да говорим ситуацията не е приятна...
А преводът на Бард е като превод в Google преводач - а
Много интересно как човек, който не е чел оригинала остава с впечатлението, че " тя е уловила далеч по-точно смисъла на изреченията"?
Мисис /или може би мистър/ Каталан също не го е чела, ето как. :)
Не съм чел книгата в оригинал, но понеже разполагам и с двете български издания, реших да сравня преводите, за да видя за каква интелектуална кражба става дума. Е, аз също съм преводач (и като такъв пазя ревниво правата на преводите си), но в случая не виждам никакво основание да се говори за плагиатство.
Ето няколко произволно подбрани откъса от двата превода, които показват недвусмислено, че става дума за две съвсем различни интерпретации на оригиналния текст, като преводът на София Каталан не само звучи по-добре, но ме оставя с впечатлението, че тя е уловила далеч по-точно смисъла на изреченията.
Дали съм прав – преценете сами.
Превод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:
... прекарали размирното време на сигурно в голямата къща с порфир, която и купили в Санта Мария ла Ривера.
Превод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:
...прекарали размирното време на сигурно в голямата къща от времето на генерал Порфирио Диас, която купили в Санта Мария ла Ривера
Превод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:
В мазето на къщата си държеше един чувал и един прът, там ми даде първите уроци. Каза ми:”Гледай в бокса главното е да не затваряш очи, щото другите това използват” Аз затова му разправях на Хубиан:”Гледай, братле, когато аркадашът те удря, само не затваряй очи, ама не ме послуша...
Превод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:
...той ми даде първите уроци в мазето на къщата си, дето имаше боксова круша и щанга. И ми каза:” Виж какво, момче, в бокса е много важно да не стиснеш очи, щото противникът ще се възползва.”Затова и аз му обяснявах на Хубиан: „Слушай братко, когато съперникът те млати, гледай да не стискаш очи, ама не ме послуша...
Превод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:
Според Пара началото на мексиканската наука се корени в знанията получени от завоевателите, не в индианците. В това твърдение се съдържаше елемент, за да не кажем невежество, и в него се криеше страхът на доня Итцел, че всички тези научни открития ще се превърнат в миражи, които ще провалят борбата на великите мексиканци като Хосе Васконселос, Антонио Касо, Диего Ривера, Мартин Луис Гусман и Алфонсо Рейес, с наследството на „научността”, формиране на „духа” на цивилизацията, за новата среща с мексиканската действителност, с индианското.
Превод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:
Според Пара мексиканската наука се корени в знанията получени от завоевателите, а не от индианците. В това твърдение се съдържа и расистки елемент освен невежество, но именно в него се коренеше страхът на доня Итцел, че всички тези научни открития са миражи, които ще забулят имената на великите мексиканци като Х.В, А.К, Д.Р,, М.Л.Г., и А. Р., борили се срещу „научността”, за формиране „духа” на нацията, за нова среща с мексиканската действителност и с нейните корени.
Превод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:
Приятелите му току-що си бяха отишли и бяха оставили сладникаво-кисел мирис в стаята
Превод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:
Приятелите му си тръгнаха и го оставиха в сладко-горчиво настроение
ами те са си еврей
Тони, знам че имат страхотни заглавия и затова е срамота да ги съсипват. Виж какво имам предвид - http://marfieta.wordpress.com/2011/04/20/fail/....
Е, недей така де, имат и много яки заглавия... А за 140 страници повече от 8 лева не бих дал.
Безумна цена за 140 страници!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
