Книга на гениите

Автор: Росен Тахов

Коментари: 1

Издател Изток-Запад
Брой страници 544
Година на издаване 2011
Корици твърди
Език български
Тегло 774 грама
Размери 22x14
ISBN 9789543218370
Баркод 9789543218370
Категории История на литературата. Критика, Литературознание, Език и литература, Хуманитарни науки, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 30.00 лв.

Книга на гениите" е за големите български графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето.

„Книга на гениите“ е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков.

„Книга на гениите“ е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в аналите на националната ни литература. Изданието е изградено от автентичните текстове на свръхнадарените плюс техните биографии, критически отзиви, спомени на съвременници, възторзи на почитатели.

„Книга на гениите“ е колективно дело. Със свои анализи участват Радой Ралин, Иван Славов, Копринка Червенкова, Николай Аретов, Тодор Токин, Димитър Бежански.

„Книга на гениите“ е със сертификат за достоверност. Няма лъжа, няма измама – всичко в тази книга е абсолютна истина. Това я прави една от най-смешните, но и най-тъжните книги в българската литература.

от Младен Павлов Козлодуйски / дата: 22 май 2013

Предстои да прочета блестящия-- според анотацията-труд на автора. Ще се помъча да опровергая някои негови или на други знаменитости твърдения, защото на този свят всеки има право да пише, т.е. да изкаже мнението си каквото и да е то. А да го чете е право пък е на всеки другиго. Читателят е този, който ще прецени дали дадено произведение заслужава печатането си, без значение какъв е манталитетът му. Разбира се, отрицателните оценки имат своята цена и те също са част от играта, наречена литература.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Едно голямо благодаря на Росен Тахов и издателство „Изток-Запад“  - не съм се смяла така искрено на книга от много отдавна! „Книга на гениите“ може да се чете сутрин, преди да тръгнете за работа или пък като се приберете вечер след дългия  ден – незабавното подобряване на настроението ви е гарантирано. Няма втора такава книга, уверявам ви, и не сте виждали събрани на едно място толкова литературни „шедьоври“. Росен Тахов се е погрижил да представи всеки от ненадминатите графомани не само с произведенията им, а като включва биография, критика и уточняващи бележки, за да не стоим в недоумение пред страниците и да се чудим възможен ли е наистина такъв творчески замах и ентусиазъм, показали тези български майстори на словото в продължение на повече от век.

А колко ли още скрити таланти има....

Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново

 “Книга на гениите” е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични; някои нагли, домогващи се до всевъзможни почести и награди, други непризнати, горди в своята тиха епистоларна лудост. Жертви на всичко това са хартията и мастилото – безброй томове се изпълват с безсмислици, които по незнайни причини винаги намират своите славослови и публика. Всичко сред страниците е истина, Тахов надлежно е приложил справочен апарат, за да докаже всяка своя дума. Нужда от измислици и няма – 26-те имена са постигнали висините на графоманщината и нищо не може да ги смъкне от този пиадестал.

Графоманите не са халтураджии, които бълват писание след писание за пари – те знаят, че пишат глупости, а първите са убедени, че творят непреходни шедьоври, които не получават признание само заради чуждата злоба и завист. Росен Тахов пише: “Графоманът реди думите поради неустоима вътрешна потребност за себедемонстрация чрез писменото слово. И вярва, че създава гениални творби. Тази вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити!”.

Сред страниците авторът на изследването не се мярка чак толкова начесто, засенчен от въобразеното величие на своите истински герои, които не отстъпят никому мястото си под слънцето. Кратки и забавни биографии, проследяващи преплетените лози на техния жизнен и творчески път, следвани от знакови откъси от творчества, понякога достъгащи десетки томове, завършени с критика, статия или отзиви на читататели от онези времена – зер не бива да откъсваме графомана от средата му и да го съдим с нашенския си аршин.

Книгата не може да бъде анализирана или показана в цялост – тя е една огромна мозайка на човешката глупост и самовлюбеност. Изрично препоръчвам това четиво, доколкото съвременните технологии позволиха на кой ли не да сее семето на словото и да се възприема за велик, поощряван от подобни нему драскачи. Пустословия се издават непрестанно в лъскави опаковки и човек трябва много да внимава, за да не налети на някой от тях.

Христо Блажев, www.knigolandia.info

Росен Тахов е типичен пример за това, че крушата не пада по-далече от дървото. Все пак неговият баща е Георги Тахов - поет, есеист, историк и критик, чието име още когато перестройката се превръщаше от мечта в реалност за едни, за други не, нашумя с акростиха  “Долу Тодор Живков“, поместен във вестник „Пулс“. Макар, както винаги да става в България, някой (винаги са определен кръг и често пъти едни и същи) хора да оспорват авторството му и да го преписват на тогавашния главен редактор Божидар Божилов.

При все че „Книга на гениите“ е колективно дело в което със свои анализи участват Радой Ралин, Иван Славов, Николай Аретов и др., изключителната заслуга за появата и на бял свят е на Росен Тахов, който не само е положил огромен труд събирайки материали за и от  недоносчетата в българската литература, но и по невероятен начин разказва и описва житията, страданията и литературните напъни на въпросните гении, сътворили с перата си паметник на глупостта, който Тахов възкресява в книгата си, за да ни покаже по начин убедителен и смехотворен, що е туй литературен цирей и как той е намерил почва у нас.

Рядко в литературата, още повече в документалистиката има такова съчетание между скудоумие, подпечатано с възторга от собствените си производни и хумор в най-чиста форма, зад който като чумава сянка се промъква една тревожност, плътна като сибирска мъгла.Тревожност породена от въпроси , като:какво точно е пропуснал Шопенхауер в труда си “Човекът и какво представлява той“?

До колко е опасна графоманията за непорочното съзнание?

И ако Гюстав Емар е прав, че „от омразата до любовта има само една крачка“, то колко крачки делят гения от лудостта?

В книгата си, Росен Тахов не само е описал живота и творческия път на гениите, но и е поместил откъси от техни творби, които по кретенизъм, могат да си съперничат само и единствено една с друга.

Някоi са дотолкова идиотски, че в сравнение с тях, разказите на Уди Алън звучат като молитва.

Особено ярко сред тези слънца на словото се откроява и блести името на клисурския гений Нягул К.Семков, написал и издал през 1885 г. първия български роман “Ничтожна фамилия и въздушна природа“ .С малко повече ирония и по-малко сарказъм, авторът описва недоразумението Семков, като „революционер на перото, носител на непознати идеи, майстор на нестандартния изказ, колумбовец на родната ни белетристика.“

И разбира се досущ като в история разказана от Мел Брукс, с раждането на първия български роман се родила и българската критика, която и до днес като дамоклеев меч виси над главите на родните поети и писатели.

 Типично по семковски, Нягул посвещава малкия си трудец на Стефан Стамболов. Отговорът на парламентарния шеф не закъснява. Виждайки какво му е посветил, Стамболов изпраща униформен стражар „да вкара ума в главата на романиста.“

И ако първият разстрелян с таховско перо е Нягул К.Семков, то познайте кой е последният? Любимецът на малки и големи, стари и млади, руси и изрусени, писателят и телевизионен ювенал - Юлиан Вучков. Не са пропуснати и флоралните ни поети като туристът Славейко Трепетликов, Лилиев, Ракитин и Трендафил Акациев.

А имена като Гребенаров, Лобошки, Сливков и Радко Радков, те просто по неповторим начин запълват пъзела на българската графоманщина.

Иван Гутев, Хеликон Габрово