Има си и добри наши автори, които пишат исторически романи. Сещам су веднага за Милен Русков с неговите много забавни и квазиисторически книжки "Джобна енциклопедия на мистериите", "Захвърлен в природата" и "Възвишение". Последната е може би най-интересна като за тукашна публика, защото е много сполучлив поглед върху ВРО. Написана е все едно от Захарий Стоянов. Струва си.
Както и да е, "Радослава и викингският принц" също е приятно книжле, чете се бързо. Не е върхът на сладоледа, но не е и някаква тъпа боза. Чудесна за плажно четивце.
И всъщност не е важно кой за чия история пише. Знам български автори, писали за испански исторически събития, американци с романи из историята на Византия и т. н. Всеки може да се вдъхновява от чиято история си иска. Литературата е забавление, напълно свободна зона. Поне в нея няма граници.