Само 100-тина страници, а толкова дълбока книга... Възхитена съм...
Издател | Сиела |
Брой страници | 116 |
Година на издаване | 2011 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 158 грама |
Размери | 21x14 |
ISBN | 9789542809678 |
Баркод | 9789542809678 |
Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
На тоя свят човекът е голям фазан – така гласи една румънска поговорка, която пренася безпомощността на дивата птица с подрязани криле върху човешката не-срета и злощастие. Книгата е балада за изселването.
Близостта се разпада, приятелите се превръщат в мнителни врагове. Eмиграцията, изселването, или по-скоро очакването на изселването, е голямата тема на тази книга. През 80-те години на ХХ в., в Румъния на Чаушеску, семейство Виндиш, което е с германски произход,чака разрешение да се изсели на Запад. Докато все повече съседи – румънски германци, напускат селото, семейството продължава да чака. Животът сякаш е спрял.
Едва когато дъщерята Амали се продава заради разрешението за изселване, семейството получава жадуваните документи. В сгъстени краски, с поетичен език Херта Мюлер разказва историята на една екзистенциална драма в Европа от изминалия ХХ век.
Само 100-тина страници, а толкова дълбока книга... Възхитена съм...
Много особена книга и определено не е за всеки... Но пък шедьовър :)
Отново много добра! Страхотен писател и истински майстор на кратката форма! Миниатюрата за ябълковото дърво ми е фаворит!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Омагьосващи и реални, сурови и тежки са разказите в тази книга.
Херта Мюлер пише красиво, а написаното остава дълго и вълнува много след прочитането...
Елена Йончева, Хеликон Витоша
Носителката на Нобелова награда Херта Мюлер отново е пред българската четяща аудитория. И както и предишната, “Всичко свое нося със себе си”, тя е част от битието на самата писателка, лично преживяно и страдано повествование.
Докато първата книга излязла на български ни разказваше за лагерите на комунистичката действителност, в „На този свят човекът е голям фазан” разказът отново е за чеушесковска Румъния, за една своеобразна държава-лагер, където властват същите закони като в “истинските” лагери - няма истински приятели, постоянното очакване за свободата, всичко е стока във вечния пазар на живота.
Четейки книгата, имаш чувството, че всичко е забулено в гъста мъгла, че самите образи на героите са неясно различими, всички действия са забавени - всичко е подвластно на ОЧАКВАНЕТО – животът отсега не е важен, всичко което се случва тук и сега е някакво междинно и маловажно стъпало към другия живот - живота след ОЧАКВАНЕТО.
Красимир Червенков, Хеликон Пловдив