Поет и хвалител на татовото време, цитирам:" позволете ми другарю Живков винаги да Ви обичам". Може да не съм абсолютно точен, но думите на другаря Левчев са в тази насока. Изводите оставям на Вас.
Издател | Enthusiast |
Брой страници | 635 |
Година на издаване | 2011 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 559 грама |
Размери | 21x14 |
ISBN | 9789542958055 |
Баркод | 9789542958055 |
Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Със своеобразно заклинание завършва Левчев автобиографичната си книга „Ти си следващият“: „Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман…“
Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга, на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на „срутването на системата. Великият взрив“.
„Панихида за мъртвото време“ не е просто мемоарна книга на една голяма личност – тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев.
Авторът ни връща назад във времето, за да ни представи своя поглед към нелекото минало на превратности и премеждия, и справедливо отбелязва: „Животът е съгласен да го преживееш, но се дразни, когато решиш да го описваш“.
„Защо се ровя в сънищата си като клошар“, пита поетът към края на мемоарите си.
Това, което той е извадил на показ, няма да ви остави безразлични.
Един незабравен свят блести с магията на словото му.
Ключови думи: Романи от спомени
Поет и хвалител на татовото време, цитирам:" позволете ми другарю Живков винаги да Ви обичам". Може да не съм абсолютно точен, но думите на другаря Левчев са в тази насока. Изводите оставям на Вас.
Силата на книгата не е в това което казва, а в това което премълчава, но по някакъв мистичен начин го подсказва. Книга за драмата на един световно известен поет попаднал в клещите на "системата" - от една страна приласкаван с привилегии, от друга притискан със страх от доноси. и най-вече книга за удобното мълчание на интелигенцията от онова време, която за съжаление продължава и днес.
През годините на социализма чествахме 9-ти септември. За да не се хвърля сянка на значимостта му 3-ти март не беше официален празник.
През февруари 1978 г. на първа страница на един вестник (не си спомням кой) , бе публикувано предложение да се чества официално 3-ти март. Предложението бе подписано от деесетина общественици. Един от тях бе Любомир Левчев.
Няколко дни по-късно ЦК на БКП публикува постановление и по изключение, по случай 100 годишнината от освобождението на България от Турско робство 3-ти март 1978 г. бе честван като официален празник.
Едно интересно мнение за мемоарната книга на Левчев прочетете в блога /Линкът е изтрит от администратор.
Ще останете изненадани!
Рецензия за книгата прочети в блога на Павел Ангелов-Пулиев _ ДВЕТЕ СТРАНИ НА МЕДАЛА
Към Краси: Типично по български е по-важно да се изрази преди всичко негативно мнение. В крайна сметка за някой хора е интересна всяка една гледна точка, а на вас като не желаете да ви се "натрапва" просто не посягайте към тази тази книга. По рафтовете има още хиляди романи, биографии, мемоари...! За мен лично винаги представлява интерес да прочета нещо от подобен автор - доказал се талант / с множество лирика за пример/ , независимо от политическите му пристрастия!
Чакам електронната книга за да си я купя. Левчев пише интересно, независимо дали сме съгласни с тезите му или не. Има толкова много "правилно" мислещи и скучни автори.
Към Дани: Дани, аз пък не пиша, да ти угаждам на теб и да ти е приятно какво четеш. Въпросът е принципен: кой пише и на каква тема пише. Отговорът: поет от котерийния кръг на червената литературна аристокрация, който пише за "мъртвото време", за да припечели някой лев за "по-новото време".
Човекът има предвид, че темата е пресъздадена по уникален начин, а не, че автора пресъздава нещо уникално.
И мен лично, като човек роден преди 26 години, това време ме интересува.
Краси, нямам против мнението ти, но се дразня на хора, като теб, които отричат миналото ни, каквото и да е то. Аз пък се интересувам от гледната точка на автора, интересувам се от историята ни, която, и да съборим всички паметници, няма да се промени.
Аз не помня много от "мъртвото" вече време, но не мисля, че това настояще ми е дало свобода, напротив!
С типичната за българите "черта" да плюят и оплюват, с която изразяват свободата на "мъдрото" си слово...
Нека за книгите да съдим по качествата им, не по личните си убеждения!
Няма съмнение, че на някои хора всичко това им е много мило. И "уникално"?!? Но не може да има нищо уникално в нещо извадено от нафталина. Ило от колбата с формалин. Някои хора не могат да разберат, че това време не ни интересува! Или доколкото знаем нещо за него, искаме да го забравим. Защото то е унизително за нацията. Защото е оставило тежки следи върху психиката на хората и е изиграло роля за тяхната дегенерация. Затова задръжте си го в гардероба и престанете да ни го натрапвате. Или се забавлявайте с него на вашите червени вечеринки! Въпросната книга е за мъртвото време и е по-добре то да си остане такова.
Уникална мемоаристика, философия и социология!
Препоръчвам горещо на всички Българи, ще останете много приятно изненадани!
Прекрасен български мъдрец!
Стига, Левчев, стига си се правил на Славков.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]