Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Възможно ли е погрешното възпитание през първите години от живота ни така да промени психиката и морала на човек, че да изтръгне всичко човешко в него и да го оформи като завършен тиранин?

 С Книгата „ В  началото бе възпитанието” Алис Милър е дала своя отговор на този въпрос.

В първата и част са представени методите на възпитание от времето на нашите баби и дядовци.

Във втората част са описани реални случаи, при които лошото възпитание е родило трагични човешки съдби, като един от най-подробно анализираните примери е самият Адолф Хитлер.

Една от книгите, които ми се щеше да не съм прочитал – след нея трудно ще мога да повярвам, че има такова нещо като ползотворно възпитание и добър начин да отгледаш детето си.

Открих тъмна вселена на болка и жестокости, която знаех, че съществува, но не и как се е появила и как се развива.

Според Алис Милер, класическите начини на възпитание на децата, често съчетани с религиозна интоксикация, травмират жестоко неукрепналите им съзнания. Наложената отгоре заповед родителите да бъдат обичани на всяка цена обаче стопира бунта и натрупаната негативност се скрива дълбоко, за да избие по-късно в живота по всякакъв зловещ начин, най-често чрез аналогично възпитание на собствените деца – с което кръгът на “черната педагогика” се затваря неумолимо.

В първата част на книгата Алис Милер разказва пространно и с много примери за наложената система на възпитание, пълна с извращения от наша гледна точка, която е била приемана за най-добрия начин за отглеждане на деца, които да добият вяра в бога и уважение към родителите. Тя посочва цитати от купища книги за възпитанието, които звучат като съставени от Светата Инквизиция и са използвани от напълно добронамерени родители десетилетия наред. Не мога да не посоча един кошмарен пример. Психоложката многократно посочва примери на хора с тежки психични отклонения, расли в уж “съвършени” семейства на професионални педагози и… свещеници.

Втората част на книгата на Алис Милер е посветена на три ярки примера за хора, получили всички “прелести” на възпитанието и превърнали се в чудовища. Първата – Кристиане Ф. – се превръща в наркоманка и обръща срещу себе си цялата натрупана омраза към баща си. Няма как да не направя сравнение с трилогията “Милениум” на Ларшон и ужасяващото детство на асоциалната хакерка Лисбет Саландер.

Вторият пример е най-ярък – Адолф Хитлер и неговото детство са изследвани обстойно и Милер прави изумителни паралели с по-сетнешните му действия. Примерно научих, че в дома му е живеела психично болна леля, за чийто проблеми е било забранено да се говори. Според Милер този натрупан страх и недоумение лесно резултира в издадените от него заповеди за избиване на душевно болните, без самият Хитлер да съзнава откъде всъщност идва тази негова ненавист. В тази част в главата ми постоянно се въртяха както най-великият роман, който съм чел в живота си – “Доброжелателните” на Джонатан Лител, така и романът за детството на протофюрера на Норман Мейлър - “Замък в гората”, а също и и “Замъкът на шапкаря” на Кронин с демоничния Броуди, копие на Алоис.

Третият пример е за един убиец - Юрген Барч, който до 20-тата си година убива по неописуемо жесток начин четири деца. Неговата история вече просто изправя коси, честно, и няма книга, на която да ми припомни, освен нещо за Чикатило, което ми се върти в главата…

Освен трите водещи примера, Милер показва и много други драми, като посочва, че сред лидерите на Райха няма и един с детство, което да не е включвало строго и жестоко, религиозно възпитание.

В тази част на книгата Алис Милер доста убедително доказва, че възходът на Хитлер се дължи в огромна степен на класическото религиозно, основно насилствено възпитание, което от векове е считано за неоспорим начин едно дете да бъде подчинено и пречупено. В зряла възраст насилието (често и сексуално) в детството избива във всякакви извращения, съчетани с робско покорство и внушена страх от висшестоящите. И толкова по темата за невинността на религията за най-зловещите властници в човешката история.

“В началото бе възпитанието” е зловеща и мрачна книга, която обаче е безкрайно нужна. Възпитанието на едно дете е нещо безкрайно сложно. И грешките тогава са често непоправими. Мисля, че го виждаме по улиците всеки ден.