Издател | Изток-Запад |
Брой страници | 284 |
Година на издаване | 2011 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 367 грама |
Размери | 21x14 |
ISBN | 9789543219032 |
Баркод | 9789543219032 |
Категории | Възпитание. Образование, Педагогика, Хуманитарни науки, Книги |
„Онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество. Психозите, наркоманията, престъпността са шифрован израз на най-ранния опит. Това познание най-често се оспорва или се приема само с интелекта, докато практиката (политическата, юридическата или психиатричната) все още остава водена в много висока степен от средновековни представи, богати на проекции на злото, тъй като интелектът не стига до емоционалните сфери“.
В тази книга Алис Милер ни показва опустошителните последици от възпитанието – което, естествено се стреми към най-доброто за детето. Тя прави това, първо, чрез една психоанализа на „педагогическото поведение“, и второ, като ни представя детството на една наркоманка, детството на един политически лидер и детството на един убиец на деца.
За да се развива, детето трябва да бъде уважавано от своите близки. Необходимо е те да изпитват толерантност спрямо неговите чувства, да имат чувствителност за неговите потребности и обиди. То се нуждае от истинността на своите родители, чиято свобода – а не възпитателските им разсъждения – задава на детето естествени граници.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Възможно ли е погрешното възпитание през първите години от живота ни така да промени психиката и морала на човек, че да изтръгне всичко човешко в него и да го оформи като завършен тиранин?
С Книгата „ В началото бе възпитанието” Алис Милър е дала своя отговор на този въпрос.
В първата и част са представени методите на възпитание от времето на нашите баби и дядовци.
Във втората част са описани реални случаи, при които лошото възпитание е родило трагични човешки съдби, като един от най-подробно анализираните примери е самият Адолф Хитлер.
Марина Борисова, Хеликон Шумен
Една от книгите, които ми се щеше да не съм прочитал – след нея трудно ще мога да повярвам, че има такова нещо като ползотворно възпитание и добър начин да отгледаш детето си.
Открих тъмна вселена на болка и жестокости, която знаех, че съществува, но не и как се е появила и как се развива.
Според Алис Милер, класическите начини на възпитание на децата, често съчетани с религиозна интоксикация, травмират жестоко неукрепналите им съзнания. Наложената отгоре заповед родителите да бъдат обичани на всяка цена обаче стопира бунта и натрупаната негативност се скрива дълбоко, за да избие по-късно в живота по всякакъв зловещ начин, най-често чрез аналогично възпитание на собствените деца – с което кръгът на “черната педагогика” се затваря неумолимо.
В първата част на книгата Алис Милер разказва пространно и с много примери за наложената система на възпитание, пълна с извращения от наша гледна точка, която е била приемана за най-добрия начин за отглеждане на деца, които да добият вяра в бога и уважение към родителите. Тя посочва цитати от купища книги за възпитанието, които звучат като съставени от Светата Инквизиция и са използвани от напълно добронамерени родители десетилетия наред. Не мога да не посоча един кошмарен пример. Психоложката многократно посочва примери на хора с тежки психични отклонения, расли в уж “съвършени” семейства на професионални педагози и… свещеници.
Втората част на книгата на Алис Милер е посветена на три ярки примера за хора, получили всички “прелести” на възпитанието и превърнали се в чудовища. Първата – Кристиане Ф. – се превръща в наркоманка и обръща срещу себе си цялата натрупана омраза към баща си. Няма как да не направя сравнение с трилогията “Милениум” на Ларшон и ужасяващото детство на асоциалната хакерка Лисбет Саландер.
Вторият пример е най-ярък – Адолф Хитлер и неговото детство са изследвани обстойно и Милер прави изумителни паралели с по-сетнешните му действия. Примерно научих, че в дома му е живеела психично болна леля, за чийто проблеми е било забранено да се говори. Според Милер този натрупан страх и недоумение лесно резултира в издадените от него заповеди за избиване на душевно болните, без самият Хитлер да съзнава откъде всъщност идва тази негова ненавист. В тази част в главата ми постоянно се въртяха както най-великият роман, който съм чел в живота си – “Доброжелателните” на Джонатан Лител, така и романът за детството на протофюрера на Норман Мейлър - “Замък в гората”, а също и и “Замъкът на шапкаря” на Кронин с демоничния Броуди, копие на Алоис.
Третият пример е за един убиец - Юрген Барч, който до 20-тата си година убива по неописуемо жесток начин четири деца. Неговата история вече просто изправя коси, честно, и няма книга, на която да ми припомни, освен нещо за Чикатило, което ми се върти в главата…
Освен трите водещи примера, Милер показва и много други драми, като посочва, че сред лидерите на Райха няма и един с детство, което да не е включвало строго и жестоко, религиозно възпитание.
В тази част на книгата Алис Милер доста убедително доказва, че възходът на Хитлер се дължи в огромна степен на класическото религиозно, основно насилствено възпитание, което от векове е считано за неоспорим начин едно дете да бъде подчинено и пречупено. В зряла възраст насилието (често и сексуално) в детството избива във всякакви извращения, съчетани с робско покорство и внушена страх от висшестоящите. И толкова по темата за невинността на религията за най-зловещите властници в човешката история.
“В началото бе възпитанието” е зловеща и мрачна книга, която обаче е безкрайно нужна. Възпитанието на едно дете е нещо безкрайно сложно. И грешките тогава са често непоправими. Мисля, че го виждаме по улиците всеки ден.
Христо Блажев, www.knigolandia.info