Затрогваща история за войната, оцеляването, любовта... Една от най- въздействащите книги, които съм чела!
Нощ в Лисабон
Автор: Ерих Мария Ремарк
| Издател | Фама |
| Брой страници | 240 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 333 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789545974021 |
| Баркод | 9789545974021 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Една нощ в Лисабон, в началото на Втората световна война, млад мъж жадно наблюдава на пристанището кораб, готвещ се да потегли на следващия ден за Америка. Без американска виза и с шест долара в джоба, той е един от хилядите бежанци от нацистка Германия, намерили последно убежище в португалската столица. Внезапно към него се приближава странен непознат и му предлага два билета за кораба и паспорт с валидна виза. В замяна иска само младият човек да изслуша неговата история. История за смелост и жестокост, за дързост и смърт, и за една любов, която не признава препятствия и граници.
„Нощ в Лисабон” е най-дълбокият и трагичен роман на Ремарк. Проникновен разказ за съдбата и жребия на човека на ХХ век, потвърждение, че изкуството е винаги последното и решаващо свидетелство за историята.
Максуел Гисмар
В романа на Ремарк се разказва за времето, когато човекът не означаваше нищо, а редовният паспорт – всичко.
Дубравка Угрешич
Повечето творби на Ремарк могат да се разглеждат като документи на времето.
Алфред Уайт
Велик писател... Той е майстор от несъмнено висока класа, творец, който владее езика до съвършенство. Независимо от темата, стилът му е емоционален, стегнат, уверен.
The New York Times Book Review
Ключови думи: класика, Ерих Мария Ремарк, Романтични дестинации, Пътуваме от вкъщи, Втора световна война, 27.09. - Световен ден на туризма
Много интересно написана книга, класика!
Много хубава книга!
Историята е вълнуваща, а авторът пише прекрасно.
Книгата наистина е много добра, един от най-хубавите романи на Ремарк.
Книгата е страхотна! Прочела съм всичко от Ремарк: Триумфалната арка, Черният обелиск, Трима другари, Сенки в рая, да не изреждам, но тази книга ми беше убягнала. Така че за мен това е откритие.
Прекрасна книга! Чудесно е,че я преиздават!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
