Пътеводител за Османска България

Автор: Димана Трънкова и др.

Коментари: 3

Издател Vagabond-Media
Брой страници 212
Година на издаване 2012
Корици твърди
Език български
Тегло 1017 грама
Размери 21x23
ISBN 9789549230666
Баркод 9789549230666
Категории Културология, Хуманитарни науки, Книги

За cтpана, пpекаpала 500 гoдини oт иcтopията cи катo чаcт oт Ocманcката импеpия, Бългаpия на пpъв пoглед има ocкъднo ocманcкo наcледcтвo. Ocвен oчевиднoтo - cтаpи джамии, мocтoве, чешми и пoнякoга cгpади - пoвечетo бългаpи тpуднo биxа назoвали паметници oт тoзи пеpиoд, защoтo... не знаят пoчти нищo за тяx. Tpадициoннo, учебниците пo иcтopия пpедcтавят тoзи пеpиoд oт бългаpcкoтo миналo ocнoвнo c култуpните пocтижения и бopбите за нациoналнo ocвoбoждение пpез Bъзpажданетo.
Tе казват малкo или никак за живoта на xopата във векoвете между ocманcкoтo завoевание и напиcванетo на Иcтopия cлавянoбългаpcка”. Матеpиалната и нематеpиални култуpа, кoятo cе пoявила и pазвила в бългаpcките земи пpез тoзи пpoтивopечив пеpиoд на иcтopията, ocтава в cянка. Резултатът: пpез 2011 г. малцина знаят, че една oт най-кpаcивите цъpкви в Сoфия е запoчнала cъщеcтвуванетo cи катo джамия, пocтpoена oт най-великия ocманcки аpxитект, и че деcетките cтаpи “pимcки” мocтoве в cтpаната cа вcъщнocт ocманcки.
Tази книга, пъpва пo poда cи в Бългаpия, фoкуcиpа въpxу матеpиалнoтo ocманcкo наcледcтвo в cтpаната и каквo cе е cлучвалo c негo пpез гoдините. Бoгатo илюcтpиpана c пъpвoклаcна фoтoгpафия и изказваща незавиcимo изcледване и мнения, “Пътевoдител за ocманcка Бългаpия” oтвежда дo дoбpе извеcтните ocманcки паметници в Самoкoв, умен, Плoвдив, Bидин и Сoфия, нo и pазкpива любoпитните, пoнякoга шoкиpащи детайли за cъдбата на ocманcкoтo наcледcтвo във Bаpна, Узунджoвo, Гoце Делчев и Кюcтендил, и oтвежда дo непoзнати за туpиcтите меcта катo Сувopoвo и Tекетo. “Пътевoдител за ocманcка Бългаpия” е cъздадена катo пътешеcтвие еднoвpеменнo пpез вpеметo и пpocтpанcтвoтo - ocветлявайки иcтopичеcкия фoн дoкатo вoди пpез cъвpеменния пейзаж. Мнoгo oт паметниците, oпиcани в нея, cа тpудни за намиpане и в pазлична cтепен на pазpуxа. Ho веднъж oткpити, те oбещават нагpада, защoтo в тяx е ключетo към една дpаматична, макаp и cлабo пoзната чаcт oт бългаpcката иcтopия.

Ключови думи: Промо -20%

от Иван Иванов / дата: 20 дек 2013

Господ да даде оценка на труда ви и да ви въэдаде стократно според Неговата свята воля ! ! !

от editorial@vagabond.bg / дата: 28 фев 2012

В. "Заман"


Османската култура е част от българската национална култура
14:46, 06.02.2012 Новини
osmanska-erkantunca3

Книгата „Пътеводител за Османска България“ дава отговори на много въпроси, както и задава други въпроси. За повече от месец книгата е изкупена от книжарниците, което е „приятно и същевременно леко учудващо“ за авторите. В момента се печата второ, разширено и допълнено издание. В него има 20 страници в повече. Очаква се да излезе от печат и да е в книжарниците и в Амазон (amazon.co.uk и amazon.com) в началото на март. Книгата описва единствено паметници, които са на територията на Република България, в границите й след Втората световна война. Антони Георгиев – съавтор и издател на книгата, изтъква пред в. “Заман”, че е трудна задача да се задоволят всички претенции и вкусове на Балканите. На хората, които не са съгласни с термина „Османска България”, той посочва, че „от една страна – разбира се, “османска” България не е съществувала, защото по време на Османската империя България като държава не е съществувала. От друга, това е фигура на речта и всеки, който борави свободно с речта, би трябвало да разбира: както се казва “съветска България”, така може да се каже и “османска” такава. Наименованията на местата на Балканите, а в някои случаи и имената на балканските държави, отразяват травматичната история на региона. На въпроса „книгата може ли да послужи за привличане на туристи, най-вече от Турция”, Георгиев разказва за свое преживяване в Тетово, Македония, преди няколко дни, където е срещнал автобус с турски туристи (двама от които родени в България), дошли специално да видят Шарената джамия. „Разделихме се като комшии, а аз веднага си представих същата гледка във Видин, Гоце Делчев, Силистра или Ямбол, където има не по-безинтересно османско наследство. Иншаллах!”, довършва той.

Г-н Георгиев, какво според Вас означава “османско” наследство в България?

Труден въпрос, затова ще го илюстрирам с пример. На изток от Малко Търново, над граничната Резовска река, се извисява мост. Навремето той е имал три високи, иззидани с майсторлък каменни арки. От тях е останала само една – тази, която е от турската страна на реката.
Историята на този мост – на неговото построяване и разрушаване – е показателна за трудностите, на които ще се натъкнете, когато се опитате да дешифрирате каква част от българското културно наследство е османско по замисъл, изработка, влияние или финансиране.
Полуразрушеният Вълчанов мост на Резовска река днес е тъжна гледка. Построен от български майстори по време на Османската империя, спонсориран от български хайдутин с откраднати османски пари – той нагледно илюстрира състоянието на общото историческо наследство на България и Турция: неизползвано от едната страна и понякога активно разрушавано от другата.

С какво помага тази първа по рода си книга на българския читател? На кого е необходима и кой има нужда от такава книга? Каква е целта й?

По много и различни причини преобладаващото обществено мнение в съвременна България омаловажава османското културно наследство. Учебниците по история обикновено свеждат до няколко страници петте века османска доминация, а когато изобщо го правят, са фокусирани основно на потушаваните с особено насилие въстания и бунтове. Малко се споменават – ако изобщо се обърне внимание – архитектурата, изкуствата, науките и социалното развитие по време на Османската империя. Няма и балансирано обяснение на османското влияние в много сфери от живота в съвременна България – от кухнята и законодателството до религията и семейния живот.
По времето на комунизма на Република Турция се гледа с откровена враждебност. Политиката на комунистическия режим да “българизира” многобройното турско малцинство (в някои райони на България – мнозинство) е придружена с мащабна пропаганда. Държавата поръчва и плаща за създаването на учебници, романи, стихотворения, песни, филми и пиеси, които да представят българските турци като пета колона срещу българщината и социализма. Османската империя по подразбиране е изобразявана като жадно за кръв чудовище, което постоянно задушава елита на българската нация в редките моменти, когато не го избива или подлага на мъчения. 500-те години на османска доминация в българските земи не са нищо повече от серии обезглавявания, набивания на кол и реки от кръв.
Един от резултатите от тази пропаганда е липсата на внимание, а в някои случаи – активно разрушаване на османски паметници: от джамии и бани до мостове и обществени сгради. Друг е любопитното “детурцизиране” на османското наследство.
В този смисъл отговорът на вашия въпрос е – с всичко. Османската култура, за добро или за лошо, е част от българската национална култура. Ние с колегите Димана Трънкова и професор Христо Матанов, като любознателни хора и преди всичко като добри българи, се интересуваме от всичко, свързано с нашата страна. Ето защо я има тази книга.

В книгата се посочва, че „много обекти дори са подложени на умишлено унищожение“. Каква част от архитектурните паметници са запазени според Вашите наблюдения?

Навсякъде, където има османско наследство – не само в България, то е било “рециклирано” по няколко пъти. В момента във всички държави, които се намират на територията на бившата Османска империя, има запазени джамии, чешми, бани, конаци, мостове и пр., които са или изоставени, или се използват за нещо друго.

Вас лично кои паметници на културата най-силно Ви впечатлиха по време на работата върху книгата?

Малко несправедлив въпрос. Всичко е интересно и не се наемам да кажа дали османското наследство на Самоков е по-важно от османското наследство на Шумен или Кюстендил. Но мога да кажа кое за мен лично беше най-куриозното откритие. Това е фарът в Шабла!
Да, може би най-красивият и известен фар по българското Черноморие е построен през… 1856–1857 г. Дори от разстояние, на върха на кулата може да се различи твърде показателен детайл – полумесец със звезда.
Но най-странното е, че в момента достъпът до фара е ограничен. Ние влязохме в сградата, но фараджията отказа да ни разреши да правим снимки вътре: “Военна тайна!” Силно се надявам тайните на султана да са едни от най-слабо пазените в България на ХХI век.

България не трябва да отрича османското си наследство

Може ли в България да се говори за мултикултурализъм?

Ние трябва да бъдем горди, че религиозната толерантност и мултикултурализмът са съществували в българските земи дълго, преди изобщо да започне да се говори за тях в Западна Европа. Въпреки – или може би точно поради – османското нашествие на Балканите през ХIV–ХV в., България и Балканите никога не са били въвличани в религиозните войни, опустошавали Западна Европа по същото време. На Балканите процъфтяват различни религии и вероизповедания. Нещо повече – полуостровът предлага убежище за много народности, преследвани в собствените си страни поради своя етнос и религия – евреите от Испания и Португалия са най-очевидният пример. Високата порта в Цариград налага тежки данъци и потушава бунтове и въстания с безмилостен ятаган, но в същото време системата “миллет” дава възможност на всеки лоялен данъкоплатец – българин, грък, сърбин, арменец или евреин – да изповядва каквато иска религия, стига да изпълнява задълженията си към султана.
В продължение на векове Балканите са били на сеизмичната линия между християнска Европа и мюсюлманския Изток. Но по неподражаем балкански начин християнството и ислямът са се съчетали с местните вярвания и суеверия, за да създадат уникална духовна смесица.
Без да се забравят негативните настроения и схващания относно случилото се между края на ХIV и началото на ХIХ в., България през 2011 г. е много различна от това, което е била през 1878, 1912 и 1944 г. Тя е член на важни западни организации като НАТО и ЕС. Страната с ентусиазъм приема идеите за свобода и либерализъм, от които я бяха лишили комунистите. Този факт би трябвало да я въоръжи с още повече увереност в себе си по въпроса за османското й минало, да я фокусира върху положителното, вместо върху негативното, да се почувства в безопасност от истински или въображаеми посегателства върху националната й идентичност. Погледната от този ъгъл, продължилата 500 години османска доминация не трябва непременно да се превръща в антипатия към исляма, най-малкото защото през тези 500 години българи и турци са живеели заедно, както правят днес техните праправнуци. Българите имат уникалната в Европа възможност да запълнят празнината на взаимното недоверие, защото имат знанието, традицията и опита за това. Казано по друг начин, България трябва да капитализира, а не да отрича османското си наследство във всички негови аспекти. Тайфур Хюсеинов, София



от editorial@vagabond.bg / дата: 28 фев 2012

В. Фактор - Бургас

Вълчанов мост на Резовска река е построен от български майстори, спонсориран от български хайдутин с откраднати османски пари – той нагледно илюстрира състоянието на общото историческо наследство

След „Загадките на Еврейско България”, сега представяте „Пътеводител за османска България” – две книги на български и на английски език. Книгите започват с интересната история за един мост в Странджа. Доколко, според теб, той и неговото днешно състояние отразяват връзката между двете гранични държави и преплитането на техните култури?

На изток от Малко Търново, над граничната Резовска река се извисява мост. Навремето той е имал три високи, иззидани с майсторлък каменни арки. От тях е останала само една – тази, която е от турската страна на реката. Гъстата странджанска гора наоколо е тиха, обитавана единствено от сърни, глигани и птици. Да се намери черния път към моста е възможно само с помощта на местен водач и за предпочитане – със здрав джип.

Историята на този мост – на неговото построяване и разрушаване – е показателна за трудностите, на които ще се натъкнете, когато се опитате да дешифрирате каква част от българското културно наследство е османско по замисъл, изработка, влияние или финансиране.

За ранната история на моста не съществуват писмени документи, но легендите са много.

До началото на ХІХ в. тази част от течението на Резовска река била непроходима. За да стигнат до иначе близкия Кючюк Самоков – съвременното турско градче Демиркьой, – хората от Малко Търново трябвало да правят голяма обиколка.

По това време един човек решил да построи мост над реката. Това бил Вълчан войвода, български хайдутин с репутация на безстрашен похитител на турски конвои, прекарващи парите от събраните данъци към Цариград.

Вълчан войвода наел местен майстор зидар. Някой – легендите не назовават име – осигурил одобрението на османските власти, които били радостни от факта, че един важен инфраструктурен проект щял да се осъществи, без да бъде похарчен и грош държавна пара.

Работата започнала и никой дори не заподозрял, че един от майсторите, които чукали камъни на строежа, бил самият Вълчан войвода.

Скоро мостът бил завършен – великолепно съоръжение, дълго 15, високо шест и широко два метра – достатъчно, за да минават по него както хора, така и каруци. Местните жители – българи и османци – се събрали за освещаването на новия мост.

Когато церемонията свършила и всичката храна била изядена, а виното – изпито, един от майсторите се изправил на брега на реката, извикал силно, а после с един скок прескочил Резовска. „Машалла, машалла!” – викали османците, зарадвани от тази демонстрация на умение и дързост. Смелчагата потънал в гората и никой така и не разбрал, че това бил „кръвожадният” Вълчан войвода.

Не след дълго мостът се превърнал в оживена част от пътя през Странджа. По-възрастните хора от региона още си спомнят разказите на своите дядовци и прадядовци, които преминавали по него с коне и дори с камили.

Историята за разрушаването на моста е също толкова странна и очарователна, колкото и тази за построяването му.

Границата между Царство България и Османската империя по река Резовска е демаркирана чак през 1913 г. Мостът остава в употр*** до 1944 г., когато Съветският съюз напада България и подпомага местните комунисти в изграждането на държава от сталинистки тип. Границата с Турция е затворена. България от Варшавския договор започва да гледа на Турция от НАТО като на своя най-голям враг и мостът е затворен за преминаване. В онези години България е Изток, а Турция – Запад.

Има малко достоверна информация за фактическото събаряне на моста. Според една градска легенда германците, съюзници на България през Втората световна война, минирали моста, за да предотвратят възможна турска атака. Една вечер се разразила буря, върху моста паднала мълния, мините експлодирали и го съборили – но само от българската страна.

Друга легенда твърди, че мостът бил взривен от български комунисти в опит да спрат „набезите” на чужди „диверсанти” в Народната република. Най-правдоподобната версия е най-простата. Местни апаратчици и военни – по онова време Странджа е една от най-безмилостно милитаризираните „гранични зони” в България – разрушават българската част от моста, за да отрежат очевидния път за бегълци от режима. Мостът просто правел пресичането на реката твърде лесно.

Полуразрушеният Вълчанов мост на Резовска река днес е тъжна гледка. Построен от български майстори по време на Османската империя, спонсориран от български хайдутин с откраднати османски пари – той нагледно илюстрира състоянието на общото историческо наследство на България и Турция: неизползвано от едната страна и понякога активно разрушавано от другата.

Какво интересно има в османското културно наследство в България?

По много и различни причини преобладаващото обществено мнение в съвременна България омаловажава османското културно наследство. Учебниците по история обикновено свеждат до няколко страници петте века османска доминация, а когато изобщо го правят са фокусирани основно на потушаваните с особено насилие въстания и бунтове. Източноправославната църква се занимава с похода на исляма за „изкореняване” на християнството и с „насилственото” помохамеданчване на българите.

Малко се споменава – ако изобщо се обърне внимание – архитектурата, изкуствата, науките и социалното развитие по време на Османската империя. Няма и балансирано обяснение на османското влияние в много сфери от живота в съвременна България – от кухнята и законодателството до религията и семейния живот.

По времето на комунизма на Република Турция, основополагащ член на НАТО, се гледа с откровена враждебност. Политиката на комунистическия режим да „българизира” многобройното турско малцинство (в някои райони на България – мнозинство) е придружена с мащабна пропаганда.

Държавата поръчва и плаща за създаването на учебници, романи, стихотворения, песни, филми и пиеси, които да представят българските турци като пета колона срещу българщината и социализма. Османската империя по подразбиране е изобразявана като жадно за кръв чудовище, което постоянно задушава елита на българската нация в редките моменти, когато не го избива или подлага на мъчения. 500-те години на османска доминация в българските земи не са нищо повече от серии обезглавявания, набивания на кол и реки от кръв.

Един от резултатите от тази пропаганда е липсата на внимание, а в някои случаи активно разрушаване на османски паметници – от джамии и бани до мостове и обществени сгради. Друг е любопитното „детурцизиране” на османското наследство. Два очевидни примера: тръгнете из Родопите и веднага ще чуете, че красивите мостове в района се наричат „римски” – независимо от очевидния исторически факт, че са построени векове след като изчезването на римляните. По същия начин „официалното” име на известната пловдивска Чифте баня сега е „Баня старинна” – за да се избегне индикацията, че някога тя е била турска.

Този вид българизация е дългосрочна и всеобхватна. Тя се разпростира от великолепните образци на балканска архитектура, наричана в България „възрожденска”, до всекидневието – храна, напитки и навика да се ядат „мезета”.

Пропагандата работи изключително успешно по времето на комунизма и нейните последствия могат добре да се видят и в България от НАТО и Европейския съюз.

Османската империя е любимото извинение на популиста за всичко, което не е наред в България – от лошата работна етика до неефикасната бюрокрация, от липсата на добри пътища до люпенето на слънчогледови семки. Споменете Османската империя на средния българин и в 98% от случаите ще чуете дълго и едностранчиво излияние за „варварщината” на турците за сметка на добродетелите на българите и разбира се, за освободителката Русия. Едва ли ще бъде казана и дума за османското културно наследство, а малцина ще знаят, че една от най-красивите църкви в София е била построена като джамия.

В този смисъл отговорът на вашия въпрос няколко параграфа по-горе е – всичко. Османската култура, за добро или за лошо, е част от българската национална култура. Ние с колегите Димана Трънкова и професор Христо Матанов, като любознателни хора и преди всичко като добри българи, се интересуваме от всичко, свързано с нашата страна. Ето защо я има тази книга.

Включени ли са в книгата паметници, които в османския период са били на българска територия, а сега не са? Ако не, това не ощетява ли по някакъв начин обзора?

Не, но нека да обясня. „Пътеводител за Османска България” описва единствено паметници, които са на територията на Република България в границите й след Втората световна война. По тази причина в нея не се рбия и бившата югославска република Македония, които в миналото са се намирали в територии под българско управление или са били населени с етнически българи. Нито дума за Одрин, Охрид и Костур – сега съответно Едирне в Турция, Охрид в Македония и Касторя в Гърция.

Проблемът е по-сложен от чистата география.

Топонимите на Балканите, а в някои случаи и имената на балканските държави, отразяват травматичната история на региона. Няма ли да бъде несправедливо да наречем съвременния български град Пловдив „Филибе”, както са го наричали османците? Не е ли точно такова кощунство от страна на османците да сменят хубавото име на византийския град Филипополис?

След дълги разсъждения решихме да възприемем един по-либерален подход, в който историята да подаде ръка на географията. Системата за наименования в „Пътеводител за Османска България” уважава както историческия факт, така и съвременните граници – в опит да задоволи всички претенции (трудна работа на Балканите!).

Ето защо Пловдив ще бъде изписван Пловдив, когато говорим за съвременния град, но Филибе – когато говорим за османския период, и Филипополис – щом стане дума за Византия. Най-яркият пример за тази подвижна топонимия, разбира се, е Истанбул – или Цариград, Стамбул, Константиние или Константинопол, според това в коя държава се е намирал през вековете.

Кои са най-ценните паметници от този период на територията на съвременна България? В кои части са повече и по какво се различават – примерно тези по Черноморието от другите във вътрешността на страната?





Много труден и малко несправедлив въпрос. Не мога да кажа, дали османското наследство на Самоков е по-интересно от османското наследство на Шумен или Кюстендил. Всичко е интересно по собствен начин.

Но мога да кажа кое за мен лично беше най-куриозното откритие. Това е фарът в Шабла!

Да, може би най-красивият и известен фар по българското Черноморие е построен през... 1856–1857 г. Дори от разстояние на върха на кулата може да се различи твърде показателен детайл – полумесец със звезда. Горният лъч на звездата е удължен, насочен към небето и с позлата.

Бял релефен овал с червен орнамент върху една от стените на фара обяснява причината за съществуването на полумесеца.

Червеният орнамент е туграта (личният печат) на Султан Абдул Меджид I (1839–1861) – човекът, по чиято воля е построен фарът на Шабла. През 1850-те султанът решил да издигне фарове в тази част на Черноморието. По това време се водела Кримската война от 1853–1856, а новите технологии навлизали в

Задачата била поверена на френската Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman. Тя трябвало да построи и да поддържа фаровете срещу 25-годишна концесия върху фаровите такси.

Но най-странното е, че в момента достъпът до фара е ограничен. Ние влязохме в сградата, но фараджията отказа да ни разреши да правим снимки вътре: „Военна тайна!” Силно се надявам тайните на султана да са едни от най-слабо пазените в България на ХХI в.

Книгата печели с достъпния текст, фактология, но и с фотосите – колко и какви са, всички ли са авторски?

Текстовете в "Пътеводител за османска България" са писани от Димана Трънкова (археолог по образование, но журналист по признание), от Христо Матанов, професор по балканска история в СУ "Климент Охридски" и от мен. Преводите са предимно на Васко Йовчев. Редакцията на английски език е правена от Джейн Кийтинг в Дъблин и от мен. Фотографията съм я правил изцяло аз.

Към кого е адресиран „Пътеводител за османска България”?

Към всички, които искат да знаят какво виждат, докато пътуват из България.

Може ли да се говори за мултикултурализъм в България?











Ние трябва да бъдем горди, че религиозната толерантност и мултикултурализмът са съществували в българските земи дълго преди изобщо да започне да се говори за тях в Западна Европа.

Въпреки – или може би точно поради – османското нашествие на Балканите през ХIV–ХV в. България и Балканите никога не са били въвличани в религиозните войни, опустошавали Западна Европа по същото време. На Балканите процъфтяват различни религии и вероизповедания. Нещо повече – полуостровът предлага убежище за много народности, преследвани в собствените си страни поради своя етнос и религия – евреите от Испания и Португалия са най-очевидният пример.

Високата порта в Цариград налага тежки данъци и потушава бунтове и въстания с безмилостен ятаган, но в същото време системата „миллет” дава възможност на всеки лоялен данъкоплатец – българин, грък, сърбин, арменец или евреин – да изповядва каквато иска религия, стига да изпълнява задълженията си към султана.

В продължение на векове Балканите са били на сеизмичната линия между християнска Европа и мюсюлманския Изток. Но по неподражаем балкански начин християнството (както православието, така и католицизмът) и ислямът са се съчетали с местните вярвания и суеверия, за да създадат уникална духовна смесица.

На огромния балкански кръстопът на религии и култури все още има остатъци от отдавна забравени религиозни практики и култове, изоставени храмове, синагоги, гробища и мюсюлмански светини, съжителстващи и до днес с функциониращи религиозни обекти.

Духовната приемственост и смесването на религиите през вековете са били толкова силни, че някои обекти, върху които дадена група има претенции, всъщност са били създадени от друга, а в момента активно се използват от трета.

Без да се забравят негативните настроения и схващания относно случилото се между края на ХIV и началото на ХIХ в., България през 2012 г. е много различна от това, което е била през 1878, 1912 и 1944 г. Тя е член на важни западни организации като НАТО и Европейския съюз. Страната с ентусиазъм приема идеите за свобода и либерализъм, от които я бяха лишили комунистите.

Този факт би трябвало да я въоръжи с още повече увереност в себе си по въпроса за османското й минало, да фокусира върху положителното, вместо върху негативното, да се почувства в безопасност от истински или въображаеми посегателства върху националната й идентичност.

Погледната от този ъгъл, продължилата 500 години османска доминация не трябва непременно да се превръща в антипатия към исляма, най-малкото защото през тези 500 години българи и турци са живеели заедно, както правят днес техните праправнуци.

Българите имат уникалната в Европа възможност да запълнят празнината на взаимното недоверие, защото имат знанието, традицията и опита за това. Казано по друг начин, България трябва да капитализира, а не да отрича османското си наследство във всички негови аспекти.

Първата книга от този род – твоя и на Димана Трънкова, беше за еврейското наследство. Тя какво включваше и какъв интерес предизвика? Имаше ли някакъв ответ, ефект, резонанс?

„Еврейска България” излезе през април 2011 г. в тираж 2500 бр. и почти се изкупи. Продава се предимно в Съединените щати и Западна Европа. В България – по-малко, защото е само на английски език. Много хора се обаждат и ми казват, защо не я преведете на български. С течение на времето и това ще стане.

Ще има ли и други подобни проекти?

Разбира се. „Пътеводител за османска България” на български език свърши по книжарниците, което за нас бе приятно и леко неочаквано. Отпечатан е втори, разширен и обогатен тираж. Второто издание на „Османска България” е с 20 страници по-дълго и ще се появи по книжарниците, включително в Бургас, в началото на март.

Автор: Интервю на Румяна ЕМАНУИЛИДУ

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

В отличие от традиционните пътеводители, ориентиращи ни в пространството,  “Пътеводителят за Османска България” предлага на читателите един алтернативен маршрут – към миналото. Увлекателният текст ни отвежда към някогашните стопански и търговски средища и към оживените някога пътища, мостове, ханове и кервансараи, безистени, часовникови кули и пр. , руините от които и днес напомнят за една отминала епоха.

Мария Левкова, Хеликон София - Славейков

Книгата представя материалното османско наследство в България и случващото се с него през годините.


Много добре илюстрирана и с богат текстов материал, „Пътеводител за Османска България“ отвежда до добре известни османски паметници в Пловдив, София, Самоков, Видин, Шумен, разкрива любопитни, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово и др., отвежда до непознати за туристите места като Суворово и Текето.


Създадена е като пътешествие едновременно през времето и пространството, което променя представите за материалното османско наследство у нас, разкривайки подробности от една 500 годишна слабо позната част от българската история.

Павлина Тодорова, Хеликон Шумен