Тази стихосбирка е плод на желанието всеки оцелял да не е сам, да са двама и да оцелеят като двама. Като цяло стихосбирката е посветена на моите предци. Това са не само скъпият ми баща и родителите на моите родители, нито само тези от тях, чиито имена времето е съхранило за нас. И това е една утеха за човешката суетност. Ако поискаш да потърсиш постоянното, неотменното в живота си, а и не само в твоя, ще откриеш, че това е посрещането и изпращането на дни. Същото може да се каже и за часоветее, годините, и това наистина е така. Часът обаче е малък интервал - докато дойде и си отива, докато се замислиш и си забравил.