Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Поредната абсурдистична визия на "малката" белгийка за любовта. Силни герои и диалози, удрящи директно в мозъка с интелектуалната си тежест, но и показващи колко безсмислено може да е това. Книга, която нарежда Нотомб до класик като Патрик Зюскинд и неговия "Парфюмът: Историята на един убиец". Една история за красотата, силата и любовта...но от гледната точка на отблъскващата грозота, слабостта и невъзможността...

Прочтете тази книга, Амели Нотомб отново не разочарова.

Амели Нотомб е ненадминат майстор в разказването на изумителни истории, които обаче дълбоко отразяват истинската същност и дефекти на съвременното общество. Книгата й „Атентат“ за пореден път оставя у нас едно горчиво чувство на самозаблуда в човешките ценности.

Героят на творбата Епифан Отос е олицетворение на външната грозота, във възможно най-отблъскващия вид, който може да съществува. Осъзнавайки напълно колко е противен на другите, той се наслаждава на смаяния им поглед, когато го погледнат, на опитите да го избягват и да се преструват, че не съществува. Но малкият му и привидно спокоен свят се разтърсва, когато той има дързостта да се влюби в една красива начинаеща актриса.

За изненада на всички приятелството между двамата се задълбочава, докато един ден Епифан решава да признае любовта си...

Какво ще се случи?

Няма как да познаете, докато не се потопите в откачения свят на Амели Нотомб.

„Човешкият дух страда от един основен, интелектуален недостатък – за да разбере СТОЙНОСТТА на нещо, то трябва да му бъде отнето”

А. Нотомб

Красивото и грозното – две естетически категории са обект на романа „Атентат”.  И аз, като главния герой Епифан, си задавам въпроса за това доколко нашето съвремие е обсебено от наложените ни „кухи” модели на подражание.  Коя е всъщност „чаровната диктаторка”?  Едва ли само модата е виновна...  Къде е думата на медиите и съответно тази - на обществото?

Девалвира ли ценностната система на съвременния човек?! От къде минава онази Тънка граница, която дели моралното от аморалното, красивото от грозното, желаното от отблъскващото, еротичното от порнографското?  Не се ли мени периодично /същата Тя/ във времето?

Нотомб провокира по много начини, но най-вече чрез любимата си  своеобразна риторика, въвличайки читателя в нейния личен свят.  

Тя надскача и себе си , заговаряйки за пресищането на сетивата ни. Но пък колко е права, болезнено чак…

Според една статия от 2011 г. учените говорят за нов вид расизъм, наречен lookism /от англ. език look – гледам/. Въпросната дискриминация е свързана именно с външния вид.  Е,  любимката ми Амели Нотомб вече ни алармира по своя си начин. Въпросът е дали ние /четящите я/ ще се вслушаме…