от bookgirl / дата: 08 мар 2012

Роб Търман наистина пише в този жанр. Посетих сайта, посветен на книгите от поредицата за братята Корсак и се стреснах, като отворих снимката на автора. Първоначално си помислих, че споделя философията на повечето от героите от филма "Клетка за птици" или, че е закоравял фен на рокбандите от 80-те и началото на 90-те (представете си Стивън Тайлър с червена коса), или, че принадлежи към творческия клуб на писателя/психолог/ стриптийзьор Крис Картър. Името ме подведе да очаквам да видя мъж. А Роб всъщност се оказа момиче. Избрала е мъжко име, защото пише творбите си от мъжка гледна точка. И се справя добре. Стилът й е лек, динамичен и представя най-различни проявления на чувството за хумор - черно, хапливо, закачливо, интелигентно, дебелашко. От героите най-много ми хареса Сол. Заради сестричката му, заради лекотата, с която ръси майтапи в критични ситуации, а и гранати върху главите на лошите, и заради скапания му вкус за дрехи. Човек може само да си мечтае за по-голям брат като Стефан(получава червена точка, защото най-неочаквано може да прояви романтичната си природа), Майкъл заразява с удивлението, радостта и жаждата да опознае всичко ново (освен това е умник), Анатоли е железен отвсякъде, Гуров - противоречив (наистина, как може да не ти пука от насочен към теб пистолет, но само като чуеш "борш" да пребледняваш?), Севастиан притежава чара и заложбите на тъпа кратуна, а Годзила си е върхът! Обаче имаше и някои неща, които не ми допаднаха. Например начинът, по който Стефан намери приложение на качествената водка в началото на книгата. Разхищение, не го е срам : ) Сега по-сериозно. Не бих определила романа като трилър в истинския смисъл на думата. Докато го четях, ме побиваха също толкова тръпки от страх и напрежние, колкото, ако гледах някой филм на Сегал (ама не от тези, дето ги засне в България), Арни, Слай или Брус. Също така (заглавието е виновно за това, а също и въображението ми) си представях Лукас като смесица от провалил се научен експеримент по кръстосването на чудовищни, хищни и редки животински видове (що се отнася до външния вид) и социопат (що се отнася до блестящите му лични качества). А той е далеч от представите ми и по двата критерия. На трето място в списъка с недостатъци слагам безбройните печатни и всякакви други грешки (пропуснати препинателни знаци, неправилно членуване, подмяна на едни букви с други, водеща до промяна в значението, конструиране на несъществуващи в българския времена, изписването на думи наполовина на кирилица, наполовина на латиница и т.н.). Но всички тези неща оказват незначително влияние върху цялостния ефект от "Химера" - да я прочетеш е все едно да изпиеш чаша искрящ, прясно изцеден портокалов сок в горещ летен ден. Освежава и утолява жаждата. За момента : )

от ирена / дата: 23 фев 2012

Търман не пишеше ли ърбан фентъзи или се бъркам? За същия автор ли става въпрос, защото ако е така - супер!

от Владимир / дата: 17 фев 2012

pepa, дано, дано, въпреки че не ми се вярва много. Но надежда винаги има.
Иначе - добра книга, но то почти всичките книги на Търман са такива.

от Ками / дата: 15 фев 2012

Книгата си заслужава да бъде прочета .Щом става въпрос за руската мафия

от pepa / дата: 14 фев 2012

Време беше някой да почне да издава Роб Търман на български... браво! Дано да издадете и останалите романи :)))