Това е книга за брат и сестра, за детството и порастването, за приятелството и семейството, за триумфа и трагедията и всичко помежду им.
Това е и роман за любовта във всичките й
форми.
Преди и след своя „край”, тази хроника поражда усещане, което мога да свържа най-вече с „Богът на дребните неща” на Арундати Рой. Не само защото тук намираме различност и на пръв поглед самодостатъчност, които се разгръщат сякаш пост-фактум. Отношението към времето и към структурирането на самото четиво са от същото естество. Тази тема не може да бъде изчерпана и е като пътуване във вагон, докато спомените се изнизват отвън. Значителна част от отстоянието, което всъщност гарантира „Когато Господ беше заек” като изкуство, се осъществява чрез главния говорещ – донякъде жена-аутсайдер.
На този фон съществува Бог, първоначално като заек, който е домашен любимец, а впоследствие чрез вписването му в голямата тема за бъденето и принадлежността. Този въпрос остава нещо далечно и в сравнение с „Богът на дребните неща”, където изобщо липсва, е плюс или минус, според вкуса на читателя. Наред с това, връзката между някои „странници” в тази книга е едва ли не „животоспасяваща” за тях - корените на общо минало и настояще са среда за живот, където те могат да бъдат себе си.
Чавдар Димитров, Хеликон София - Стамболийски
От “Спасителят в ръжта“ на Селинджър до ден днешен, порастването е многократно експлоатиран в литературата сюжет. Нямаше го тогава конкретният страх – от 11 септември, от религиозността като слабост, от чувствителността като патология .
За мнозина това е твърде наивистична проза. Господ разбира се не е заек, той е нещо неназовано, което все се изплъзва и бяга. И само на детството принадлежи представата за него, то е достойно да го преследва, да си играе със смисъла му, да го убие от любов, да се изплаши от непостижимостта му. Или да го отгледа като естествена вяра в семейството до себе си.
Книгата би могла да бъде съвременна версия на приказката за Хензел и Гретел, както и на всеки мит, в който невинността е основополагащ фактор.Чете се със сладкото усещане за разходка в тъмното, докато някой здраво те държи за ръка.
Людмила Еленкова, Хеликон България
Господ и заек???
Какво става тук, си помислих в първия момент, прочитайки заглавието. Но после се замислих какво лошо има в това въплъщението на Бога да е заек – живо същество, божие творение, в него има най-малкото частица от божественото. Този роман не е богохулен, не е и религиозен, просто е адски добър. Няма да преразказвам историята, не сме в час по литература, не знаем и какво точно е искала да каже авторката, но пък го е казала по един фин, пропит с лек британски хумор, начин, които кара сърцето ми да пее в досега с качествената книга.
За семейството. За любовта във всичките й измерения. За приятелството. За вярата на човека. За човека. Този роман се нарежда сред любимите ми книги и ще го дам на всеки от моите приятели, който иска да го прочете. Защото си заслужава; това, което ти дава писаното слово, друго не може да ти го даде – полетът на въображението, онези сладки моменти, в които чак боли, когато четейки, ставаш част от цялото.
Прочетете тази книга! Сред потока новоизлизащи книги не я пропускайте! Тя ще остави една следа в съзнанието ви... стига да й го позволите.
Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново
Сара Уинман е родена през 1964 година в Лондон, но израства в Есекс. Завършва Академията за драматично изкуство „Уебър Дъглас“. Участва в театрални постановки и филми, сред които „Сага за Форсайтови“ (2002), „Убийства в Мидсъмър“, „Тагарт“ и др. „Когато Господ беше заек“ е първата ? книга. Сара Уинман живее в Лондон.