Съвременните ,холивудски звезди никак не ми се връзват с образите които съм си създала четейки книгата преди години...тези лица свързвам с редица други филми и не ми харесват за корица на такова прекрасно произведение !Лично мнение!
Бел Ами
Автор: Ги дьо Мопасан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Intense |
| Брой страници | 368 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 405 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789547831681 |
| Баркод | 9789547831681 |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Много години преди наръчниците за преуспяване в обществото да станат бестселъри, френският романист Ги дьо Мопасан, гений на любовните сюжети, пише „Бел Ами”. Той описва възхода на един младеж от провинцията, който за кратко време прави главоломна кариера в Париж, споделяйки самотата и копнежите на съпругите на влиятелни бизнесмени и аристократи. Мопасан помества своите чувствени и привлекателни, но сексуално незадоволени жени в края на ХІХ век, когато Франция забогатява, все по-бързо забравяйки за доскорошните революции. Той не си и помисля, че романът му ще остане завинаги актуален, доколкото цел на днешните общества е трупането на богатство и престиж, а в тях неизменно ще се появяват хора, които ще знаят и ще могат да правят това по-добре от другите.
Издаването на „Бел Ами” съвпада с разпространението у нас на едноименния филм, в който главният герой се изпълнява от идола на днешните тийнейджъри Робърт Патинсън, прочул се като вампира от сагата „Здрач”. Като че ли създателите на този екранен хит намекват за безсмъртната природа на красивия кариерист, който знае какво е нужно на жените.
Това издателство има навика да използва филмови постери и прочие за кориците си. "Скъпа, няма не мога", "Дяволът носи Прада", "Елитни убийци", "Любовта е опиат", "Речта на краля" и много много други. По принцип аз нямам против това, тъй като повечето български корици са или претруфени или безизразни.. тези поне привличат внимание с познати лица от филмовите екрани.
Чета "Бел-ами" за училище и не мисля да зарежа мустакатия чичко, захапал диамантения пръстен, заради Робърт Патинсън (изданието от 1979).
Книгата, за тези които не са я чели, има толкова съвременен привкус, че чак не е за вярване. Препоръчвам ви я. Поне от обща култура да имате представа за сюжета и начина на писане на Мопсан.
Понякога като видиш една корица, не щеш да знаеш какво има под нея, какъвто е случаят с тази книга!!!
28 мнения за корицата и нищо стойностно като коментар?! Да ви питам - вие като четете само в корицата ли гледате? Има къде по-неподходящи корици от тази. Защо не дадете коментар за съдържанието, а не да обиждате издателите и комерсиализацията на корицата? Все пак познатото лице продава. Нали към това се стремят те? А има ли повече продажби, значи са я прочели повече хора. Може евентуално да е стигнала и до фенчетата на Здрач...
Днес се разходих из софийските книжарници и открих една съвсем нова, където имаше огромна секция за чуждоезична литература. И там, на видно място, стоеше английско издание на "Бел Ами". Корицата беше досущ като на бългаското издание на Интенс, а издателството беше реномираното Пенгуин. Изглежда е световна практика, когато се появи филм по класическо литературно произведение, издателите да се възползват от рекламата и да публикуват книгата с корица от филма. И това ни най-малко не накърнява нито престижа на издателствто, нито на автора.
Е, резюмето е под всякаква критика, но пък може би продава на сегашните хлапета... Иначе кой почитател на Здрач ще вземе да си напъне крехкото мозъче да чете великия Мопасан? Всяко зло за добро...
Ама това ли е анотацията на книгата? Малей... Дали пък издателите не трябва да държат поне кандидат-студентски изпит по български език и литература? И после да им се дава разрешително за дейност :))))
Издателите би трябвало да имат поне малко познание и малко вкус. Понеже явно ги нямат - та затова нямат и срам. Склонен съм да допусна, че издателите от "Интенс" - що за име впрочем???? - за първи път са чули за романа по повод филма. За прочит на същия не говорим... Мъка, мъкаааа...
Простотията с незадоволените жени на Мопасан наистина е върховна. Кризата си е криза, ама издателите трябва да имат срам. Да не говорим, че е не е вярна за половината от героините в романа. Наистина ли си мислят, че с Робърт Патинсън на корицата и нелепици на гърба ще накарат тийнейджърките да четат Мопасан. Няма да накарат тийнейджърките да четат, каквото и да им сложат на корицата.
Корицата наистина е поразително грозна и, по мое мнение, обезпокоително неподходяща, имайки предвид писателя... Но вече доста хора обясниха защо издателите са спрели на подобна будеща дори възмущение картинка...
Както и да е, не корицата прави книгата. "Не съди за книгата по корицата!" са казали хората. Но все пак, на когото не би му било приятно да гледа такъв позор в библиотеката си, то нека се насочи насам: http://www.helikon.bg/books/113/126869_bel-ami.html
И все пак, за подобни безсмъртни творби, мисля, че издателите трябва да отдават поне малко повечко усилие при изработката на "облеклото" на книгата.
Да, стига с тази корица. Проблемът не е само в нея. Вижте как е представена тази книга от издателите: "Мопасан помества своите чувствени и привлекателни, но сексуално незадоволени жени в края на ХІХ век..." - Какво значи това?
Всички пишат само за корицата, защото е потресаващо грозна. И освен това една посредствена корица не може да носочи никого към нищо. Човек просто я гледа и няма думи!
За съжаление днес българинът не чете.Много тинейджъри изобщо не са отваряли книга,което се отразява доста пагубно на езиковата им грамотност.Без значение на кого ще му хареса корицата и на кого-не,ТЯ ще продава книгата.Някои започват да четат,защото са гледали някакъв филм,колкото и глупав да е той,и това е най-важното.Лоши или не,филмите или сериалите потикват много хора да започнат да четат.И няма значение какви са книгите,всеки си има вкус.А какво по-хубаво от това една посредствена корица да насочи мнозинството от младите хора в България към класиката?
Всички пишат само за корицата, това ли е най-важното?
А книгата е истински шедьовър и се чете с удоволствие.
Разбирам издателя с избора на корица. Може и да не е много подходяща за Мопасан , но е направена може би с идея да се обърне към хора , които първо ще гледат филма и името на Мопасан не им говори нищо, за да си я купят и те, а уви в България те са мнозинство ....
Браво Ванина, много точно го обясни. Дано кухите лейки, любителки на "Глистопад", разберат за какво става въпрос. Корицата не е подходяща, без значение дали е красива или не, за тази книга. За съжаление това ще се случва и занапред
Корицата се харесва на хора, които обичат шаренкото, фамозното, помпозното... Ако го нямаше филма и ви попадне книгата с корица от някое по-старо издание, тогава какво впечатление щеше да ви направи? Никакво! Нямаше да и обърнете никакво внимание! Би трябвало книгата да продава филма, а не обратното... Още повече това произведение се изучава в училище, но едва ли до сега на някой му е направило впечатление. Разбира се сега, когато се пръкна филма всички през глава ще искат да прочетат книгата :) И точно за това корицата е такава... жалко, но факт!
Хубава или не тази корица ще продаде много книги. Аз си купих всички книги от поредицата "Здрач" след като гледах първия филм.
Супер яка корица, много ме кефи.
много яка!!!!
много яка, поздравления
много ме кефи.
Супер яка корица, много ме кефи.
аз я харесвам много
Защото е грозна, Лейля, затова. Защото е безвкусна, крещяща и абсурдна. И защото под нея стои роман на Мопасан, който не се нуждае от подмладяване. Защото литературата не козметичен салон за илитеритари. Та затова...
Защо да не се сложи такава корица?Книгата е много хубава,не е остаряла.Нека още я подмлади Патисън.Не съм гледала филма,ама що не?Дано да е старият превод,а не някой да се е пробвал....
Как може на такава класика да сложат такава корица?! На къде отива тоя свят..
Корицата е образец на лош вкус. Сама по себе си е ефектна, но това не е Мопасан. Филмът си е филм, а книгата - книга. Класика като "Бел ами" заслужава смислено и стойностно оформление. Жалко е, че издателите не разбират такива простички неща и им липсват сетива за тях.
и аз я харесвам много; а корицата си е от новия филм, много яка, поздравления
Супер яка корица, много ме кефи.
Голяма свинщина е корицата на книгата. Край нямат безобразията на издателите.
Изглежда обещаваща, нямам търпение!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Жорж Дюроа – млад, красив, харизматичен, мечтата на всяка жена.
На какво е готов бедният селски човек, за да стане част от висшето общество и мечтаните богатства?
Ги дьо Мопасан ни запознава с един от непреходните и винаги актуални образи на кариеристите, готови да унищожат всичко по пътя си.Вълнуващ, обичан, мразен и отричан, сладко–горчивия образ на Бел Ами се запечатва във съзнанието на всеки, “докоснал” се до него.
Марина Теофарова, Хеликон София - Славейков
Читателят ще се срещне с разпространения в литературата на XIX в. тип на амбициозния герой. Жорж Дюроа има привлекателна външност. Тя е оръжие за неговите амбиции и успех. Виждаме как въздейства върху жени с различни професии и на различна възраст. Но „отвътре“ Дюроа е „кух“: БЕЗДАРЕН, ЕЛЕМЕНТАРЕН, НЕОБРАЗОВАН...
Мопасан издава категоричната си и неподлежаща на обжалване присъда над кариериста, като представя ироничния контраст между това, за което се представя Жорж Дюроа, и онова, което е всъщност той.
„Бел Ами“ наглед е любовен роман, но именно истинската любов липсва. Тук има търговия на любов, с която се залъгват глупавите жени.
Преди да изкачи последното стъпало към върха, героят трябва окончателно да падне в очите на читателя. За осъществяване на последния му план – женитбата със Сюзан – има пречка: той е женен. Веригата на Мадлен го държи здраво за крака, а Сюзан може да бъде неговите криле за един кариерски полет.
Този роман е ярка сатира на обществото и механизмите в него, които издигат високо безкрупулни бездарници като Дюроа.
Дани Петкова, Хеликон Добрич
Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Диеп, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Неговата майка Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.
Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.
Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.
Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.
Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.
Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.
Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.
Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.
Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.
Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.
Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.
