Усещането за съвременност в разказите на Вергил Немчев идва не само от темите, персонажите и ситуациите, но и от ритъмаи оборотите, от засичането на различни ускорения. В предишни съвременности това засичане се е наричало съдба. В "Излишната част" то показва как екстремните проявления на човешкото са често съседни на тихото живеене в бита, как наркотикът на градското безразличие понякога кристализира в изострена емоционалност. /Борис Минков/