Пазителят

Автор: Лоис Лаури

Коментари: 5

Издател Пергамент-Прес
Брой страници 184
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 201 грама
Размери 20x13
ISBN 9789546410399
Баркод 9789546410399
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Светът на Джонас е съвършен. Това е свят без бедност, без престъпления и без болести. В него няма войни, нито безработица. И всичко е под контрол. Съвсем неочаквано дванайсетгодишният Джонас е избран от старейшините да бъде новият Пазител на паметта. Под ръководството на стария Пазител той открива тревожната истина
за своето утопично общество и се опълчва срещу смазващата тежест на неговото лицемерие. Защото хората тук живеят без искрено чувство, без избор и без минало. Единствено Пазителят съхранява спомените за истинската болка и любовта в живота. Постепенно Джонас открива колко скъпо може да струва този подреден и клиничен свят и решава, че не е готов да плати цената.

„Заплахата и празнотата в тази възхитителна книга стават все по застрашителни с всяка следваща неумолима стъпка.” – „Къркъс Ривю”

„Лаури създава един смразяващ, бездушно контролиран футуристичен свят, който никога няма да забравите.” – „Метро”

от mitencetoy / дата: 31 яну 2016

Макар и да е издадена на български през 2012-та година, все още тая надежди, че ще се преведат и останалите три книги от поредицата.

от Таня / дата: 13 юни 2014

Много необикновена книга! И много хубава също! Браво на Пергамент Прес за прекрасният избор от заглавия, с тази не изневеряват на стила си :)

от Тина / дата: 27 яну 2013

Само едно мога да кажа за тази книга и това е, че е невероятна! Оказа се обаче, че е първата книга от общо 4! Дано Пергамент Прес издаде и другите!

от Дени / дата: 07 яну 2013

Книгата е невероятна! Купих я случайно, но мога да кажа, че това е едно от най-добрите ми "попадения" от много врема насам. Напомня ми за някои други книги, които съм чела, но сравнението е изцяло в нейна полза. Имам още доста до края, но просто не мога да я оставя. Невероятна е.

от Kvazimodo / дата: 06 ное 2012

Книгата е страхотна, браво! Не мислех, че ще ми хареса толкова. Бих могла да кажа, че вече е една от любимите ми книги!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Представете си свят, в който нещата са в идеален ред, но някой целенасочено работи за тази пагубна „хармония“. Та нали привидното съвършенство не те кара да разсъждаваш какво губиш.


Да,няма развод, но има ли любов?


Да, няма свръхпопулация, но на каква цена?


Какво е да си част от този „мир“?


Как бихте се чувствали в общество, в което всичко е зададено предварително, а правото на избор е химера. Лично за мен е немислимо да загубя своята емоционална палитра.


Главният герой Джонас, който е будно дете бързо открива, че Общността всъщност далеч не е живот в утопия, а по-скоро дистопичен ад. Ставайки новия пазител Джонас е вкусил от дара на познанието и това ще промени из основи цялата им изкривена и болна общност.


Романът „Пазителят“ провокира към дълбок размисъл. Основният въпрос, който повдига е доколко и можем ли да жертваме най-ценното си-нашата свободната воля. Макар и написана за деца тази книга има допирателни с класики като „1984“ на Оруел и „Прекрасният нов свят“ на Хъксли.


Каква по-голяма препоръка от това?!

Веселина Желева, Хеликон Бургас

Всяко семейство има право да кандидатства за две деца – момче и момиче. Бракът е резултат от подбор и проучване, а не на любов. Работата се дава от Старейшините, не я избираш сам. На 12 години ставаш част от обществото на възрастните. Старите хора, престъпниците, бебетата, които не се поддават на отглеждане, биват освобождавани. Как и къде... никой от обикновените хора не знае... Няма животни, няма птици, няма истински чувства – всичко трябва да е еднакво, за да имаме една перфектна общност.


Джонас е едно момче, навършващо 12 години, той няма никаква идея каква професия ще му бъде отредена и изненадата му е огромна, когато разбира, че става Пазител на спомените. Спомените за всичко отпреди, спомените на поколения назад, преди да има контрол на климата, преди да изравнят хълмовете със земята, за да има повече обработваеми земи. Тогава, когато е имало сняг.


Светът на това малко момче се променя, защото вижда в каква измислица живее, вижда лъжата около себе си и иска промяна... Не иска всичко да е еднакво, иска ябълките да са червени, а семействата да има колкото искат деца... Възможно ли е? Може ли да отиде Другаде?

Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново