Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Обликът на книгите на Кутси, или поне начинът на разказване, сякаш винаги остават израз на нещо повече от може би една постоянна тема – поставянето на героя в извънредна ситуация. Случващото се с неговите персонажи е  извънмерно, но не само за това търсене този писател е бил удостоен с Нобелова награда. Несъмнено, гласът на наблюдател или центърът от първо лице на ръба на цивилизацията някак уравновесяват възможните по-дълбоки, основно първични или дори животински пластове у едно човешко същество. От една страна, често става въпрос за осъзнати импулси - навлизане в или излизане от т. нар. срам, позор и т.н. Роля за този род впечатления от срещата с тези мъже играе възрастта – втората половина на живота, когато равносметките и самозалъгването би трябвало да са по-скоро минало. От друга страна, съществени са усещането за място от периферията и отвъд, все по-кратко изобилие на природата и все по-силно настъпваща пустиня. Също така стои въпросът за хроника, която е неподвластна на имперската история. На пръв поглед, пораждането на този стил е като описание на неща, оставени сами по себе си на края на географията, а разгръщането му е отговор на въпроса за взаимодействие, чиито смисъл да остане записан като знак от една култура.

„Има нещо, което ми е пред очите, а аз все не мога да видя какво е.”

Един човек се вглежда безпристрастно в постъпките на другите.

Безпристрастно се вглежда и в себе си.

И търси размитата граница между закона и човешкото.

Търси опрощение за животинското у хората.

И очаква да го получи .

От тях. От нехората. От варварите.