Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Защото те обичам“ - един неповторим коктейл от жанрове, сбор от много силни и различни образи, които няма да ви оставят безразлични и ще ви накарат да ги запомните.

 „...Защото невидимата материя, от която се изтъкават семейните връзки, е любовта, не кръвта...“

Точно любовта среща героите в книгата и пак тя ги кара да се доверят на напълно непознати и да разкрият болката, която носят в себе си.

Силната бащина любов кара Марк да се отрече от всичко, дори и от съпругата си и да предпочете несигурния  живот  на улицата. Пак любовта е причината малката Лейла да се завърне, за да помогне на баща си да се измъкне от блатото на човешката мизерия и нищета. Любовта събира Марк, Иви и Алисън в един самолет, пътуващ към новото начало в живота им. Любовта е тази, която им  помага да простят и да продължат напред, без да могат да забравят, но да приемат случващото се около тях.

Много болка, но и много любов има в книгата. Тя ни  дава знак  да спрем и  погледнем нашия живот и да помислим  до колко присъства любовта в него, тя ли  ни води и можем ли от любов да простим...

„Защото те обичам“ не е любовен роман, но е за любовта. За приятеслтвото, за бащината обич, за дълга на дъщерята, за прошката.

Като истински психолог Гийом Мюсо отново прокарва „тънка червена линия“ между ежедневието и вътрешния свят на своите герои. Една красива, силна книга. Поредната от обещаващия млад французин, който съперничи на признатия си сънародник Марк Леви с дълбоките си проникновения в човешката психика.

„Защото те обичам” отивам отвъд познатите си граници... прескачам правила и бдя над съня...
„Защото те обичам” мога да те видя в себе си и да поискам да започна отначало...
Ето така, в романтично-поетични линии, за броени часове израства пред нас сюжетът на романа - като вълшебно приказно стъбло - и задържа вниманието с преплетените си коренища и главозамайващи разклонения, за да ни събере пак всички заедно – в търсене на своето Небе (или Дете) – и да участваме в маратона, наречен “четене на един дъх” (а за по-напредналите: синхронно четене) .
Да, така се чете Мюсо – заинтригувано, разнежващо и питащо, не само заради неочакваните обрати (е, какви други да бъдат?), не само заради пътуването през времето и пространството (и преносно - чрез спомените, и буквално – в един терапевтичен сюрреалистечен полет). Но и заради болката, и заради пътищата, по които се отдалечаваме от - или приближаваме към нея. Сякаш именно този въпрос терзае героите в романа – как да спрат да се самонаказват, да спрат да избират “края”. В този нелек процес си проличава ненатрапчива подкрепа и топлота на автора, който проследява различните психични модели и реакции именно по отношение на страданието. В един момент човек избира да се опълчи срещу болката и така всъщност се затваря и става по-груб, недоверчив, преекспониращ ролята си на жертва и оправдава отстъплението от предишния си Аз с изменените обстоятелства. Това е изборът на самоунищожението, пътят надолу, към подземието или канавката. После обаче, ако не е твърде късно, съзира капана, който сам си е заложил и си прощава. Прекомерната чувствителност е скалпел с „две остриета“ – приемайки лице в лице илюзиите, всеки болен и обсебен е „опериран“ към промяна.

Всичко се лекува, но не и страха.

Болката остава, омразата разяжда, но спасение ли е отмъщението?

Можем ли да простим?

Готови ли сме да простим на себе си?

Колко срещи и раздели са ни нужни, за да се открием?

Кога опознаваме близкия човек?

Колко сбогувания можем да понесем?

Можем ли да избягаме и трябва ли да се крием?

„Защото те обичам“ ни повежда на пътешествие в човешката душа. Разкрива ни тъмните ъгълчета, за да ни заведе до широкото сърце.

„Защото те обичам“ е историята на трима души, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, освен това че всеки от тях е загубил скъп човек и се опитва да превъзмогне тази загуба по свой си начин.

Марк – бащата, който не вярва, че дъщеря му е мъртва и отчаяно чака нейното завръщане...

Иви, която копнее да отмъсти за несправедливата смърт на майка си в една болница

и Алисън – момичето, което носи в себе си повече тайни и лъжи, отколкото може да понесе...

И все пак... накрая кълбото от съновидения и премълчани истини се разплита, за да може всеки от тях да разбере, че прошката е единственият начин не да забравиш, но да оцелееш и да продължиш напред...