Петър Дънов: За невидимите светове

Автор: Петър Дънов

Коментари: 2

Издател Хермес
Брой страници 224
Година на издаване 2012
Език български
Тегло 134 грама
Размери 11x16
ISBN 9789542611127
Баркод 9789542611127
Категории Духовни учения, Езотерика. Духовни учения, Книги

Има три вида слънчеви системи: едните изразяват материалния свят, другите са направени от фин духовен елемент – те спадат към духовния и ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове.
В днешно време все повече хора разбират, че най-същественото е невидимо за очите, и се опитват да излязат от рамките на грубата материалност. Те започват да развиват една по-фина сетивност, която им позволява да получат знание за Висшите светове.
В настоящата книга ще откриете информация за етажите на Мирозданието, които Петър Дънов диференцира на: Божествен свят, духовни светове и материални светове. Тук ще откриете неговите виждания за структурата на ангелските царства. Ангелите са между нас, твърди Учителя и често говори за връзката между човека и ангелите, като специално се спира на темата за ангелите хранители. От книгата ще научите как можете да се свързвате със Светлите същества, за да внесете техните духовни идеи на Земята. Така ще помогнете за установяването на един нов свят: свят на братство, мир, взаимопомощ.

от Петър Гъзов / дата: 11 окт 2012

Дънов е таблоид.

от Николай / дата: 11 окт 2012

Превъзходна книга! Научих много от нея и освен това засили вярата и позитивизма ми. Малка е, но е концентрирана. Задължително ще я чета поне още веднъж.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

В седмата книжка от поредицата „Петър Дънов: за.....“ са включени въпроси за „евлоюцията на човешката душа, за развитието на добродетелите като път към висшите светове, за израотване на силна и чиста мисъл, която да ни свърже с тях, за природата като отражение на Великата Разумност, за Любовта между душите...“.


Материалът в настоящото издание отново е от беседите и лекциите а Учителя, насочени повече към по-фините нива на Творението, тъй като съвременният човек, според него, започва да се сдобива отново с някои способности, които са имали първите човешки раси – ясновиждане и яснослушае, но сега това е на ново равнище, с развито самосъзнание, като съзнателно търсена връзка с Невидимите светове.

Павлина Тодорова, Хеликон Шумен

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.


Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина