Сега след като ще излиза филм, книгата ще стане доста популярна...
Издател | Кибеа |
Преводач | Яна Божинова |
Брой страници | 568 |
Година на издаване | 2012 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 470 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9789544745783 |
Баркод | 9789544745783 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Чикаго се готви за Световното колумбийско изложение. Годината е 1893. Огромна човешка енергия е впрегната в изграфдането на панаирния град - това трябва да бъде Град на мечтите, фантастично архитектурно творение, белият град, шедьовърът, маркиращ настъпването на новия век.
Но сред целия възторжен подем между великолепните бели куполи и прекрасните цветни градини се промъква сянка - сянката на Неизбежното зло.
Това е книга за Съзиданието и за Злото. Тя разказва за двама мъже, които олицетворяват две коренно противоположни страни на невероятната динамика, която кипи в Америка на прага на двадесетия век - един забележителен архитект и един градски сериен убиец.
Нищо тук не е измислено - описаните събития са реални исторически факти, подкрепени с извадки от писма, вестници, мемоари или други писмени документи.
Сега след като ще излиза филм, книгата ще стане доста популярна...
Мнения?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази книга може да бъде четена на няколко нива – история на архитектурата на Чикагската школа от края на XIX в., криминален роман за изтънчен сериен убиец по време на Голямото изложение 1893г., учебник по мениджмънт и стратегическо планиране от зората на тяхното създаване в САЩ. Всичко е подчинено на христоматийната фраза на Луис Съливан (един от основоположниците) - ”формата следва функцията”.
Има тежка символика, добре обмислена и написана в репортажния стил на Труман Капоти и Хемингуей, без текстът да страда емоционално, претоварен с толкова фактология.
“Бял град “ в случая е Чикаго, но знаем от източната космогония, че неговото съзидателно начало по принцип се полага в контекста на разрухата. Затова всичко е прекалено – внезапният подем, индустриалната революция, тоталният хаос, “безумните“ хрумвания на архитектите, междуличностните отношения, които често наподобяват истинска война, дори високите сгради и количеството жертви на рушителя (убиец), са отправна точка за мащаб, съизмерим с отвъдното, а не с делничното. Тук съвсем естествено се вплита метафората за “дявола”, неизбежна структура по пътя към един по-висш порядък.
Людмила Еленкова, Хеликон София - България