Култова класика, всяка дума си пада на мястото. Красиво написани, леко пикантни, много смислени романи. Класиката си е класика
Пепита Хименес; Доня Лус
Автор: Хуан Валера
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Персей |
| Преводач | Румен Руменов |
| Брой страници | 352 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 257 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191610037 |
| Баркод | 9786191610037 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
За пръв път в превод на български език излиза големият испански класик Хуан Валера с двата му най-представителни романа – „Пепита Хименес” и „Доня Лус”. Те са включени в един том, с който се открива новата поредица „Световна класика” на издателска къща „Персей”. Замисълът е чрез нея да бъдат възкресени за нов прочит значими творби на световната литература, както и да бъдат представени за пръв път пред българския читател непревеждани досега автори и произведения със свое място в световното литературно наследство.
„Пепита Хименес”
Завършил семинарията, амбициозният дон Луис де Варгас се връща в родния си град за няколко месеца, преди да започне нов живот като свещеник, което счита за свое призвание. Но там той среща красивата, обаятелна и заможна 20-годишна вдовица Пепита Хименес, за която мечтае да се ожени собственият му баща. И плановете му ще се променят.
„Доня Лус”
Незаконородената девойка с аристократично потекло доня Лус трябва да се откаже от живота в Мадрид, за да се пресели в Андалусия. Красива и желана от всички младежи в околността, тя обаче не иска да сключи брак с мъж, който не е на интелектуалното й ниво, и обявява, че никога няма да се омъжи. Но на пътя й се появяват високо интелигентният и извисен отец Енрике, който я привлича духовно, и мъжественият и красив мадридски аристократ дон Хайме, който й въздейства чувствено. Скоро ще бъде разпръсната и неизвестността около произхода на доня Лус.
Не съм чел този превод и не мога да кажа за него, но за оригинала нека няма съмнения: Хуан Валера заедно с Галдос е най-големият испански писател на 19век! Само некомпетентни могат да твърдят друго. На мен лично тези два романа ми приличат на тези на Джейн Остин
Испанските "класици" като цяло са доста жалки, не разбирам някои защо така са се засилили да ги хвалят. А сравненията между Валера и Флобер/Мопасан/Стендал са просто смехотворни.
Изглежда интересна. Ще си я взема.
Галдос и Валера са най-големите испански реалисти. Пепита е шедьовър. Пласидо Доминго има коронна роля в операта по романа.
Галдос и Валера са най-големите испански реалисти. Пепита е шедьовър. Пласидо Доминго има коронна роля в операта по романа.
На мен не ми беше скучна,даже ми беше забавна и остроумна.
А че е класик - може да отрече само този,който не познава класиката. Колкото Мопасан не е класик,толкова и Валера не е :)))))
Псевдокласика. Пълна скука!
И двата романа в книгата са много увлекателни, с красив език, преведени отлично. Имах нужда от глътка класика сред изобилието от съвременни автори. Сполучливо попадение. Ще следя и другите книги от тази нова поредица. Изглежда обещаващо!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Изключително красивият дон Луис има една мечта към която се стреми с цялото си сърце и тя е да се отдаде на Бог и богоугодни дела. Завръщането му в бащиния дом преобръща съдбата на младия семинарист. Срещата му с младата вдовица Пепита го изправя пред изпитания и трепети, непознати до сега на неговото сърце. Коя любов ще избере той – тази към Пепита или към Бога, дали тя ще избере някой от многото си ухажори, сред които и бащата на дон Луис, или ще остане сама с греховната си любов, очакваща смъртта, която ще я освободи от позора?
Хуан Валера е един от най-известните испански писатели, неслучайно наричан „пазител на съкровищницата на испанския език през 19-ти век” . Той създава многопластови психологически образи, а „Пепита Хименес” е смятан за най-добрият му роман.
Книгата оказва влияние върху българския класик Димитър Димов при написването на „Осъдени души” : ”Сандовал се боеше най-вече да не отклоните Ередиа от ордена, да не станете една втора Пепита Хименес. Раболепието ме накара да споделя опасенията му. Казвам раболепието, защото ми липсваше доблест да понеса едно мъмрене. Ако си спомняте, когато дойдохте в резиденцията, аз се разприказвах пред вас за достаойнствата и заниманията на Ередиа.”
Фатима Мустафова, Хеликон Бургас
Хуан Валера (18. Х. 1824 – 18. IV. 1905) е сред най-великите испански писатели реалисти, автор от ранга на Стендал, Флобер и Мопасан. Роден в аристократично семейство, бъдещият писател учи философия и право в университета на Гранада. 23-годишен, той се отдава на дипломатическа кариера, което го отвежда на различни места в Европа и Америка. От градове като Дрезден, Санкт Петербург, Лисабон, Рио де Жанейро, Неапол, Вашингтон, Париж, Брюксел и Виена Хуан Валера изпраща разнообразни писма, които са толкова добре написани и забавни, че са публикувани без негово знание. Като посланик във Вашингтон той има афера с дъщерята на държавния секретар, която се самоубива. Епикуреец в живота, в творчеството си Валера е радетел за чистота на изкуството, което да създава един по-красив и извисен свят. Уважаван е заради изящния си стил, забавния начин на повествуване и психологически верните герои (особено силни са женските му персонажи).
„Пепита Хименес” е първият му и най-значим роман. Още с излизането си получава изключителна популярност и бързо е преведен на 10 езика, като става истински международен бестселър за тогавашните мащаби. По него е създадена опера – от испанския композитор Исаак Мануел Франсиско Албенис. Сред най-успешните книги на Хуан Валера е и романът „Доня Лус”. Обща тема на двете произведения е любовта, която разцъфва неочаквано като прекрасно и нежно цвете, но й се налага да преодолее житейски препятствия и догми. Конфликтът между духовното и физическото, между стремежа за религиозно посвещаване и естествения повик на човешкото – това са проблемите в творчеството на Хуан Валера. Авторът обаче не заема позиция и не нравоучителства. Просто разказва интересни и вълнуващи истории, а изводите оставя за читателя. Като резултат от това са се получили два романа, изпълнени със светлина, ирония и дързост.
Някои съвременни изследователи виждат в тях първообраз на „Птиците умират сами”. Общото и в двата романа е, че млада дама се влюбва в мъж, обрекъл се на църквата. За Испания това е наистина скандална и провокативна тема. Но финалът е изненадващ и доста по-различен от този, с който колегите по перо на Валера – френските реалисти, биха завършили същите сюжети...
Българският писател Димитър Димов споменава Пепита Хименес, прочутата героиня на Хуан Валера, в романа си „Осъдени души”. Това става в думите на отец Оливарес, адресирани към Фани Хорн, където се прави аналогия между двете героини:
„Сандовал се боеше най-вече да не отклоните Ередиа от ордена, да не станете една втора Пепита Хименес. Раболепието ме накара да споделя опасенията му. Казвам раболепието, защото ми липсваше доблест да понеса едно мъмрене. Ако си спомняте, когато дойдохте в резиденцията, аз се разприказвах пред вас за достойнствата и заниманията на Ередиа. Направих го просто тъй… за да има с какво да ви забавлявам или може би от някаква несъзнателна симпатия към вас и към интереса ви за Ередиа. Но, за нещастие, супериорът бе подслушал разговора ни и веднага след вашето излизане ме смъмра строго. Оправдах се, като излъгах, че просто съм искал да видя до какви граници ще стигне интересът ви към Ередиа…”
Този факт може и да провокира любопитството на сегашните изследователи на Димитър Димов, които да проучат наново испанските литературни влияния върху българския класик, имайки предвид и сходствата в темата – за светска жена, влюбила се в духовник.
„Пепита Хименес” е първият му и най-значим роман. Още с излизането си получава изключителна популярност и бързо е преведен на 10 езика, като става истински международен бестселър за тогавашните мащаби. По него е създадена опера – от испанския композитор Исаак Мануел Франсиско Албенис. Сред най-успешните книги на Хуан Валера е и романът „Доня Лус”. Обща тема на двете произведения е любовта, която разцъфва неочаквано като прекрасно и нежно цвете, но й се налага да преодолее житейски препятствия и догми. Конфликтът между духовното и физическото, между стремежа за религиозно посвещаване и естествения повик на човешкото – това са проблемите в творчеството на Хуан Валера. Авторът обаче не заема позиция и не нравоучителства. Просто разказва интересни и вълнуващи истории, а изводите оставя за читателя. Като резултат от това са се получили два романа, изпълнени със светлина, ирония и дързост.
Някои съвременни изследователи виждат в тях първообраз на „Птиците умират сами”. Общото и в двата романа е, че млада дама се влюбва в мъж, обрекъл се на църквата. За Испания това е наистина скандална и провокативна тема. Но финалът е изненадващ и доста по-различен от този, с който колегите по перо на Валера – френските реалисти, биха завършили същите сюжети...
Българският писател Димитър Димов споменава Пепита Хименес, прочутата героиня на Хуан Валера, в романа си „Осъдени души”. Това става в думите на отец Оливарес, адресирани към Фани Хорн, където се прави аналогия между двете героини:
„Сандовал се боеше най-вече да не отклоните Ередиа от ордена, да не станете една втора Пепита Хименес. Раболепието ме накара да споделя опасенията му. Казвам раболепието, защото ми липсваше доблест да понеса едно мъмрене. Ако си спомняте, когато дойдохте в резиденцията, аз се разприказвах пред вас за достойнствата и заниманията на Ередиа. Направих го просто тъй… за да има с какво да ви забавлявам или може би от някаква несъзнателна симпатия към вас и към интереса ви за Ередиа. Но, за нещастие, супериорът бе подслушал разговора ни и веднага след вашето излизане ме смъмра строго. Оправдах се, като излъгах, че просто съм искал да видя до какви граници ще стигне интересът ви към Ередиа…”
Този факт може и да провокира любопитството на сегашните изследователи на Димитър Димов, които да проучат наново испанските литературни влияния върху българския класик, имайки предвид и сходствата в темата – за светска жена, влюбила се в духовник.
