"Постулирайки съществуването на независим "деструктивен инстинкт", Фройд повдига въпросът как цивилизацията осъществява контрол върху него. Според него основният начин е чрез "инжектиране", тоест чрез инкорпориране, на съществено количество агресия в егото на индивида. Идеята е така тя да бъде отклонена от външния свят и пренасочена към Аз-а. Това всъщност е двойно пренасочване на агресията. И инстинктът към смърт първоначално е обърнат срещу самият човек и винаги накрая триумфира, защото всеки от нас издъхва в някакъв момент. Но, докато сме живи, той до голяма степен е насочен навън под формата на агресия: първо, срещу нежелани влияния от заобикалящия ни свят; второ, като "садизъм", подпомагащ доминацията над сексуални обекти; и трето, срещи личности или обстоятелства, които фрустрират желанията на егото. Все пак цивилизацията обръща част от тази деструктивност навътре; тя се вгражда в Супер-егото и се проявява в чувството за вина, от което израстват самоосъждането, себеомразата и самонаказанието".
Антъни Стор