Това е разказ за учените, от моето поколение, които правихме наука по времето на Брежнев или ако искате - на тодор Живков. Като конкретен пример използвам прочутата школа по кристален растеж, създадена от Странски, Кръстанов и Каишев, на която имах щастието да принадлежа и аз.
Тази книга е разказ за това, как станахме учени, за нашите успехи и неуспехи, за нашите учители в Университета и в науката, за големите учени, които имахме щастието да срещнем в професионалния си живот, за нашите проблеми или отношения с Партията и Държавна сигурност, за това, как се вижда науката, която правехме, от камбанарията на световната наука и най-вече за атмосферата, в която живяхме и работихме.
Тази книга е разказ и за това, що е наука, що е това учен и има ли обществото полза от тях. Все пак това е моето лично мнение и ако някъде съм сбъркал, вината си е лично моя. /Иван Марков/