В стихотворенията си Васил Лазаров честно и непринудено изразява всичко, което го е впечатлило, зарадвало или наранило. Достатъчно е да прочетем само няколко стиха, за да се убедим, че за него поезията е нещо много лично и съкровено. На белия лист той е споделил това, което го е впечатлило, което го е върнало в спомените му, в младостта, в далечните, весели и безгрижни дни.