Затворникът на Рая

Автор: Карлос Руис Сафон

Коментари: 9

Издател Изток-Запад
Преводач Светла Христова
Брой страници 256
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 330 грама
Размери 15x22.5
ISBN 9786191521012
Баркод 9786191521012
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.00 лв.

Барселона, средата на миналия век. Мъглата сякаш никога не изпуска града от задушаващата си прегръдка. Това е времето на генералисимус Франсиско Франко: зловещи драми обагрят къщите и улиците, а всяка скрита история дава началото на нова, още по-мрачна мистерия. В тази обстановка започват премеждията на Фермин Ромеро де Торес. Когато в книжарница „Семпере и синове“ пристъпва тъмното му минало, се задвижва поредица от събития, която ни отвежда до страховития замък-затвор „Монжуик“ и изважда на повърхността както забравени демони, така и неподозирани тайни...

Затворникът на Рая е третата част от планираната тетралогия, която вече направи Карлос Руис Сафон един от най-продаваните автори в Западна Европа. Тук лежи връзката между Сянката на вятъра и Играта на ангела, тук се спотайва и отправната точка на предстоящата развръзка... която крие своите мистерии нейде из безкрайните коридори на Гробището на забравените книги.

от К / дата: 14 мар 2013

Очаквайте съвсем скоро нов Сафон - "Принцът на мъглата"!

от Заекващия по ТВ7 / дата: 13 фев 2013

СафСафСафСафСафон ми е любимия писател

от Сафон се вдъхновява от Майер и други халюцинации / дата: 22 окт 2012

Възможността да се прави изобщо сравнение между Сафон и Майер е абсурдна, дори обидна за големия испански писател. Тая лигня с вампири ще бъде забравена след точно 20 години и ще остане само като доказателство за абсурдните читателски наклонности към боклуци в началото на XXI век, а книгите на Сафон ще останат като пример за страхотна жанрова литература.
Добре че се появи "50 нюанса", та видяхме, че може да има и по-лоши неща от "Здрач".

от Мими / дата: 22 окт 2012

"Здрач" ми е любима поредица, не я противопоставяйте на Сафон, ако обичате! Уникални са и двамата. Майер ме спечелва с чувство, а Сафон с атмосфера. Сигурна съм, че даже и да не го признава никъде, той също чете Майер и е неин поклонник и тя го вдъхновява. Любовта е най-голямото вдъхновение.

от даамане / дата: 20 окт 2012

Ооо, Блатечки си го бива за трилър или екшън, но ще е подходящ и за лице на книга. Подкрепям кампанията на издателството и си мисля, че ще подтикне повече хора да посегнат към книгите. А за Сафон ... нямам думи - много е добър и дано не зъкснее много следващата му книга.

от мммм / дата: 17 окт 2012

Сафон е автор с невероятен стил и книгите му успяват да прехвърлят читателя атмосферата на мрачна Барселона. Напоследък книгите, които се издават имат сюжет тип "Здрач", ако някой иска да прочете нещо ново, нещо, което е написано добре да опита с книгите на Сафон.

от де Торес / дата: 15 окт 2012

"Изток Запад" са страхотни! Слушах редактора им Благой Иванов по Хоризонт за новата им рекламна кампания, която е чудесна!
Поздравления за страхотната идея!
Много ми е интересно коя книга ще дадат на Асен Блатечки?

от Ана Бел / дата: 10 окт 2012

Всяка нова книга на Сафон е истински празник.

от Фен / дата: 08 окт 2012

Магнифисънт! :)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Засега не е ясно дали ще има ситуация за героите, около която гравитират всички сюжетни линии от сферата на така започнатата тетралогия на Карлос Руис Сафон. Ясно е, че почти всичко започва и свършва в Барселона. Само по себе си превръщането на града в „равен” на градовете от романите на Чарлз Дикенс или разказите на Едгар Алан По е вдъхновение и удовлетворение за един автор на готически романи. Очевидно, проектът на Сафон е не само амбициозен, а изграждан с математическа логика. За просто представяне е необходима, според мен, малко смущаваща хронология: нарушената последователност на отделните истории, които засега обхващат първата половина на XX-ти век. Може би така и няма да разберем доколко замисълът е бил налице от самото начало, а именно пресечните точки между сравнително, самостоятелните книги.


От друга страна, може да допуснем, че голямата движеща сила зад множество пасажи, където маниерът на разказване е едва ли не от библейски калибър, отново е историческата реалност или идеята за „градът на прокълнатите”. В „Затворникът на Рая”, ако читателят е запознат с предходните части, става ясно, че този, сравнително кратък по обем, текст не изчерпва неизвестното около героите. При залагане на нови възможности, Сафон остава достоен съперник на самия себе си. Разбира се, това важи също за светлината, мъглата или мрака... въобще за символиката тук. Друга метафора, обединаваща разнородността от имена и съдби в този труд, е „гробището на забравените книги”. Може би, някъде между всяко едно разбиране за книга и всяко едно разбиране за човешки живот, обявената четвърта част ще покаже по-ясно и тази задача пред автора.

Чавдар Димитров, Хеликон София - Стамболийски

Много малко са писателите за мен, които със стила си успяват да изградят един цял собствен свят и незабравимо усещане, в които да нямаш търпение да потънеш. Четенето на романите на Карлос Руис Сафон е като завръщане на любимо място, от което не искам да си тръгвам, за да мога да се насладя на всяка една секунда от преживяването.


 Със „Затворникът на рая“ авторът отново доказва майсторството си, като този път завихря събития от миналото и настоящето, които правят още по-трудно и нетърпеливо чакането на бъдещата и последна част от тетралогията. Но докато първите два романа можеха спокойно да се четат като самостоятелни, третият е силна връзка помежду им. Вместо да осветли края обаче, „Затворникът на рая“ събужда още повече любопитството на читателя и засилва напрежението между различните истории.


Познатите ни герои от „Сянката на вятъра“ и „Играта на ангела“ се завръщат, за да ни разкрият още от своя живот. Отново се срещаме с Даниел Семпере, но вече пораснал, със своята Беа и тяхното дете, и разбира се с неговия неповторим приятел Фермин, който този път сменя ролята си на комедиант и разкрива своите тайни. Точно те се оказват неразривната връзка между Даниел и друг изключителен герой – Давид Мартин.


Не искам да описвам историята, феновете на Сафон ще ме разберат защо, а на тези които още не са изпитали удоволствието от неговите книги, ще препоръчам да започнат с един от първите два романа. После сами ще стигнат и до последния.

Даниела Апостолова, Хеликон Варна