Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Знаци по пътя – градове и предели“ е сборник с разкази, от които първият се казва „Мостове“ и дава тон на следващите истории.

Героите във всяка една от тях се стремят  към място, друг човек или душевно състояние, които да запълнят вечната жажда за свързаност.

Мостовете като символ на преодоляна бездна.

Морето като символ на съзерцание и сливане с безграничното.

Камъкът като метафора на вечността.

Охридското езеро, прегърнато от тишината и мелодията които изграждат мистичния ритъм на битието.

За момчето, което преброжда непознати и далечни земи само чрез снимки, които го карат да мечтае, да усеща и вижда, въпреки разстоянието.

За Тома Галус, чийто екстаз от живота е жестоко прекъснат от започващата война.

За онзи безсмъртен стремеж да бъдеш обичан.

И за онази безнадеждна болка от това, че не си обичан от човека, когото обичаш.

И най-накрая – как един човек може да изчезне безследно, просто ей така, от щастие.

За сливането и отиването отвъд - в онези непознати територии на душата.

И макар трагичността и тъгата, преобладаващи в тази книга, всяка дума е пропита с такава нежност и обич. И надежда.

„И накрая, всичко, в което този наш живот намира израз – мисли, усилия, погледи, усмивки, думи, въздишки – всичко се стреми към другия бряг, към който се насочва като цел и на който получава истинския си смисъл. И всичко това има какво да преодолее и премости: недоволство, смърт и безсмисленост. Защото всичко е преход, мост, чиито краища се губят в безконечното и спрямо него всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. И цялата ни надежда е там, на отвъдната страна.“