По своята структура и предназначение "Идеографският диалектен речник" съществено се отличава от тълковните диалектни речници, които обикновено иат диференциаен характер и представят в азбучен ред лексикалните единици, които по своето звучене и знчение се различават от книжовните. Отделните речникови статии в него са структурирани с оглед на изградените понятия /субстанции, признаци, процеси и отношения/, за които са създадени отделни книжовни названия. Около тях са систематизирани и представени в определен ред всички регистрирани диалектни названия и техните варианти с посочване на териториалното им разпределение. Това дава възможност за изграждане на цялостна картина на словното богатство на българския език и неговите номинационни възможности, а изборът на мотивационни признаци при създаване на съответните неименования има отношение към етнокултурната специфика на носителите на езика.