от Ваня Хинкова / дата: 08 фев 2017

Лицето ти, любима: прозорец,
разтворен неочаквано! Детство
в шептящата трева край бяла къща

и ти отваряш прозореца си,
за да срещнеш възмъжаването ми, което похотливо
влиза там, където детство, младост, старост
са еднакво и ужасно близки.

Твоят прозорец
към бягащите бели облаци. Широко отворен! Зад него
лицата ни, безвременно оголени. Нашата любов
е тук и само времето
минава. Вече няма нужда
да се обясняваме един на друг, любима! Нашите лица
ни обясняват: няма смърт, няма
остаряване. Любовта е по-силна от смъртта.

Кнут Одегард
(превод: Валентин Кръстев)