Съжалявам за феновете на тази книга, но това е най-прехвалената книга в историята на световната литература. Потресен съм как може да се представя като една от най-великите книги някога. Първият път ми се стори толкова тъпа, че реших, че в мен е грешката. След още един прочит се убедих, че книгата е пълна боза. Повръща ми се, когато сложат това подобие на книга по-напред от съкровища на руските великани ( не съм русофил ). Много глупава книга, лично мнение.
Великият Гетсби
Автор: Франсис Скот Фицджералд
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пергамент Прес |
| Преводач | Станимир Йотов |
| Брой страници | 184 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 207 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789546410504 |
| Баркод | 9789546410504 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Смятан за един от най-големите романи на 20 век, предизвиквал тежки коментари заради материализма и декадентството си, както и за езика и сексуалните моменти.
„Великият Гетсби” е върховно постижение в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Това е историята на баснословно богатия Джей Гетсби и обсебващата му любов към красивата Дейзи Бюканън, която с неизбежността на древногръцка трагедия върви към своя неумолим финал. Това е също и лиричен разказ за Епохата на джаза с целият й блясък и декаданс; за пищните партита на Лонг Айлънд от 20-те години на миналия век; за разгулни компании, разюздани мечти, алчност, амбиции и пари. И накрая това е една история за неспирния бяг, в който всички ние сме увлечени, преследвайки химери, блянове и мечти. Изяществото, с което тази творба улавя духа на една отминала епоха и едно изгубено поколение, отдавна й е отредило място сред най-великите романи на XX век.
„Това не е просто американска класика. Тази книга се е превърнала в основополагащ документ за националната душевност, мит за сътворението, Розетския камък на Американската мечта”. – ДЖЕЙ МАКИНЪРНИ
Романът е в нов, съвременен превод на Станимир Йотов, познат на читателите с преводите му на „Крадецът на книги” (Маркъс Зюсак), „Пътят” и „Тук няма място за старци” (Кормак Маккарти), „Тетрадката” (Никълъс Спаркс) и много от най-хубавите разкази на Ф. Скот Фицджералд.
Ключови думи: класика, Хитове до 10 лв., Хитове до 10 лв, Франсис Скот Фицджералд, Вдъхновение за пролет
Американците нямат читава литература
защото нямат духовност
Да сте чували израза "необятната американска душа"?
И да не е превода на П.Боянов, книгата пак не струва.
Американски боклук за излишни хора, бъдещето е на Китай Бразилия и Русия.
Този превод НЕ е на Павел Боянов. Негов е преводът в изданието на "Фама".
Прекрасен превод на П.Боянов и прекрасно издание! Може би, най-доброто от всичките 16 (според данните от Народната библиотека, които открих) от 1923 година до днес...
Купих си книгата само заради превода на Боянов. И вече ще си купувам само преведени от него книги. Този човек си разбира от работата!
Преводът на Павел Боянов е изключителен. Толкова е добър, че е по-добър и от оригинала.
Какво означава "гламурна бляскавост"?
Несравним е Фицджералд, просто несравним. Опитен разказвач, сръчн стилист, майсторски обигран и по детински чувствителен... Чета го и размишлявам, размишлявам и мисля, мисля и съчувствам на героите му... Защо правят така, а не онака, защо им се случва това, а не онова, защо съдбата ги подставя на пътя на изпитанията??? Дори Достоевски и Толстой не биха могли да опишат по-добре психологията на героите, дори Кафка и Камю не биха могли да пресъздадат по-добре сюжетните перипеттии и странности, дори Хейли и Гришам не биха могли да напишат романа по-лесносмилеамо и четивно...
Ако се чудите с кой роман от американската литература да започнете опознаването на великата словесност на Запада, започнете с тази книга и това издание. Пергамент Прес са свършили чудеса, за да поднесат тази перла на класиката в цялата й гламурна бляскавост и елитарна превъзходност, на българския взистакетелн читател!
Изключително скучна, монотонна и посредствена книга, която за времето си може и да е била шедьовър, но днес е ужасна скука. Не знам защо всички се правят на големите сноби и се скъсват да я хвалят - може би им звучи някак аристократично и благородно да се правят, че харесват "класическа" литература. Има наистина страхотни класики, не ме разбирайте погрешно... Но този роман определено не е от тях...
Най-доброто издание на този роман на български. Може да служи като учебник по полиграфия и книгоиздаване. Странно, но последвалото издание на едно друго издателство, известно с отношението си към литературата, е много по-лошо от това. Допуснати са множество грешки и е развалено впечатлението от безсмъртната творба на Фитсджералд.
на Фама - съответно и най-човешкото откъм шрифт, хартия, отстояния.. издание; те са безсмъртни
Огромният брой коментари наистина ме обърка и не разбрах... кое издание е преведено от Павел Боянов?
Защо всички са луднали да издават точно Гетсби? Заради филма, че и издателствата като малоумници сложили корица от филма. Че и като зачетеш превода на всяка, се чудиш дали четеш същата книга. Народът купува това, което му се дава от непрофесионалисти, от издателства, които не мислят дали предлагат качество, а дали ще им се върнат бързо парите и пестят от всичко.
ДеЛило е превеждан: Белият шум и Космополис
може и това да доживеем - Пичън, ДеЛило.. няма да е лошо някои да ги преведе, или пък ако вече са, някой да ги издаде, че на английски да ги изчете човек .. - може пък и нов превод на Замъка за ново издание
Не че ти влиза в работата, но когато емигрирам от тази оскотяла държава, би могло... :) Тук прогресът е невъзможен! Видно е по кориците на книгите, по преводите на книгите, по писанията на българските автори (визирам дори последния роман на Людмила Филопова). И несъмнено Кафка е класи над американската литература. Единственото добро четиво от там е Томас Пинчън, но не вярвам пишещите тук да са запознати с творчеството му. Ако превеждаха Пинчън, а не Фицджералд, щеше да къде-къде по-добре.
Не препоръчвам тази книга на никого, е, поне не и на хората, които обичат стойностна литература :)
Вместо да четете "гениалната" история на този слаб писател - Фиджералд, то нека всички да си припомнин онази, истинската Америка от романа на Франц Кафка "Америка" - милион пъти по-оригинално от "Гетстби" (последната, "Гетстби", е една от най-разочароващите книги на 20 век, спасява я единствено популистката реклама!) :)
на Пергамент е центриран дизайн - по ме кефи...
Корицата на "Персей" е по-хубава, проявили са по-голямо творчество от "Пергамент", които просто са гепили плаката на филма. За превода ще видим...
Скоро и изд. Персей ще пуснат "Великият Гетсби". Изненада за феновете на хубавите корици ... отново ще се срещнем с Леонардо Дикаприо. Защо ли? Нямам търпение една и съща книга, с подобна корица да бъде на всяка витрина по книжарниците. Ще си купя и двете. Уникално иновативни корици. Поздравления за нивото на издателствата в България! Обожавам и този прекрасен превод, и корицата - всичко ... не знам какво не й харесвате на корицата. Ако Фицджералд бе жив, щеше да е фен на "таланта" на Лео и не би се срамувал на кориците на книгите му да бъде този оригиален актьор. Поздравления, браво ... очаквам и Егмонт и Фама и БГ Книга да пуснат "Великият Гетсби" с корици на Лео Дикаприо! Оригинално ще е, а?
Обикновено си купувам на панаирите почти всички нови издания на това издателство и никога досега не са ме подвеждали. Този път избързах с покупката, за да прочета романа преди филма и отново мога да кажа браво - за чудесния превод, стегнатото оформление и разумната цена. След сборника "Трохите на щастието" срещата с Великия Гетсби за мене беше откровение.
Без съмнение това е най-доброто издание на пазара
Това издание е в превод не на Павел Боянов, когото споменавате, а на Станимир Йотов. Преводът на П. Боянов, също нов, е на изданието на "Фама". Третият превод е старият, на Нели Доспевска - изданието на "Труд".
Всъщност книгата на Фицджералд в издание на Пергамент Прес бе една много приятна изненада за мен.Пожелавам на издателството прекрасно великденско настроение!А на читателите на книгата-един приятен Великден!
Прекрасна книга,
вечна книга,
издържала проверката на времето...
а сега в прекрасно ново издание.
Радост за интелигентния читател-естет!
Разбира се че си правят тъп пиар. Много са смешни с тези писания. Язък за Фицджералд.
Непочтен пиар? Някои хора верно са болни. Изданието е страхотно, читателите не остават равнодущни към него, какво тук значи някаква си злоба? Разбираемо е, че конкуренцията се дразни от читателското внимание, засвидетелствувано към чудесния нов превод на Павел Боянов, но да пада толкова ниско и да обвинява издателството, че самичко си вдига тази шумотевица? Долничко и подличко, дами и господа, но читателите недвусмислено показват с коментарите си кое им е интересно и кое - скучно!
еми, той, Скот, е толкова по-добър от Хемингуей, че виждането му за литература/художественост е толкова неуловимо в разстоянието на страниците, че едва ли друг (по-) превод би променил нещо...
Нежна е ноща си остава шедьовър, защото е писана с оглед на такива неща, а не кой ще я превежда.. иначе мисля, че един спор за (по-) превод на Хемингуей има повече смисъл, защото знаем, че същият едва ли ще е особено различен, че да стане поне дума за отношението в Нежна е ноща, пък защо не и в настоящото издание
Съвсем прозрачно е, че голямата част от коментарите тук са дело на самото издателство, което си прави самореклама. Мисля, че ІР може да се проследи. Не би трябвало администраторът да допуска коментари под различни имена от един и същ компютър. (Хайде, нека са 2 или 3, ако участва целият екип на издателството с техниката си.)
А що се отнася защо аз се подписвам с ХХХ, това е ник като всеки друг. Не изразявам пристрастия и не коментирам нито това издание на романа и превода, нито останалите. Коментирам това, че тук се провежда непочтен пиар.
Апелирате,а къде е вашето собствено име,ХХх?
Стига вече с тая безумна самореклама! Пергамент прес съвсем прекалиха с последните си коментари под имената "Мирча" и "ЗЗЗ"! Защо ли няма нито един коментар от собственото им име? Би било повече от логично при такава разправия.
Имайте малко срам, светли празници са все пак, а и суетата, и алчността са смъртни грехове май.
Четете ме в оригинал бе!
Напротив, в спора се раждат две неща - истината и стойностните книги.
Работата ми на продавач в голяма книжарница ме е научила на това.
Още когато чух за новия превод на Гетсбито, се разтреперах от вълнение, а вече знам със сигурност, че изданието е невероятно.
Най-доброто което може да се намери в България.
Ахаххаха, каква е тая разправия, ква е тая смехурия, я се стегнете бе . Човек да спре да влиза в интернет от вас. Тея издатели най-добре да я изтрият тая грозотия, че някви много дразнещи хора и коментари виждам....
Ставате смешен,ХХХ,в случай,че "пергаментци " изобщо не се включват в тая клоунада-канонада.Помислихте ли за този вариант?Или отново ще надавате вой от името на четците/забележете-не на читателите/,за да станете интересен най-после на аудиторията им.
Ама тук никой не коментира книгата! На мен лично тя не ми харесва, както и писането на Фицджералд - твърде много депресия, задълбаване в безнадеждността и безизходицата, клопка без изход има в сюжетите му. Ама нали точно затова пък други я смятат за класика :) Странно какво имат предвид повечето коментатори тук, само объркват клетия читател....
А според мен Шринк - Нонсенс - читател - Петър - Сенатор - Ива - Христина и още доста други от коментаторите са пример за просто размножаване на личността, или по-точно на Пергамент прес. Съвсем явно е. Ей, пергаментци, ясно че има конкуренция, ама вие тъпичко я борите.
Я да видим какъв ще е следващия ви коментар и под какво име ;))))
Според мен Мили-Иво-Питър Пан са някакъв класически случай на сложно раздвоение на личността, който изисква внимателна психо-терапевтична помощ (-:
Прав е Питър Пан. Сигурно е толкова некадърен преводът, че тук раздухват какво ли не само за да го пробутат. Не им прави чест на Пергамент прес да лансират такива боклуци като превод на такъв голям автор. Нищо повече няма да си купя на това издателство. Предполагам че така ще реагира всеки на такива евтини номера.
Това е нонсенс. Разни злонамерени хора пишат десетки коментари, броят си ги и после ги приписват на някой друг, че си правел черен пиар. Очевидно това издава някакво състояние на тревога и е съвсем в духа на ченгеджийниците, които се вихрят в момента
Много е прав Питър Пан. Издателство Пергамент-прес си прави черен пиар, при това доста несръчно. И какво имаме? 62 мнения - при 37, посочили предпочитание. Убеден съм, че тъй наречените конкурентни издателства нямат нищо общо с това. Доста тъпо е с един от най-великите романи в световната литература да се разиграва такава клоунада.
Така че, Пеаргамент-прес, остовете тази работа, не е прилично.
Рекох си аз-я да видя коментарите за книгата.Що-годе да ме ориентират в същността й.Но не би...поради голямото отплесване по труда на преводача,а нищичко за самата книга,и то от заплеси като мен,само с тая разлика,че аз все пак си признавам,че тепърва ще чета творбата на на Фицджералд.
Не ви ли прави впечатление, че по едно и също време тук се бълват коментари за книгите на това издателство? Забележете: Великият Гетсби и Подменена редовно си вървят в коментарите ръка за ръка :)
И още:
За В.Гетсби рейтингът е формиран от 37 човека, а коментарите са 61?!!!
За Подменена: реътинг от 13 човека, кометтари - от 10?!!!
Хайде, хайде, не си пробутвайте евтината стока!!!!
За Павел Боянов тепърва ще се чува. Помнете ми дмата.
Тук явно са си дали среща множество специалисти по превод. А дали са чели всичките преводи, които сравняват и коментират? Защо няма нито един пример за лошо или добро решение? Или хвалят, или хулят, голословно.
С риск да предизвикам още нападателни коментари, ще ви кажа следното, драги издатели и преводачи: Колкото и да ви е мъчно, по-голямата част от читателите изобщо не обръщат внимание на това кой е преводачът, камо ли да го знаят по име и да знаят в подробности какво е превеждал. А тук, доколкото разбирам, става дума за млади преводачи. Аз съм на 64 години, обичам книгите, чел съм доста - без да съм специалист, и в моята немлада памет са запечатани две имена на преводачи от английски: покойните Кръстан Дянков и Тодор Вълчев. Не се обиждайте, но не съм и чувал за цитираните тук Станимир Йотов и Павел Боянов. Без да поставям под съмнение качествата им, се надявам да се наложат в благородната си професия, за да няма занапред подобни глупави спорове. От сърце желая успех и на двамата, а също и на всички издатели!
Тъй като Фицджералд е сред най- най-любимите ми писатели, ще се намеся, защото някой реши да охули един от най-великите романи, писани някога. Инерция има в четенето на тъпи книги, а не е инерция, че Великият Гетсби е култов роман. А относно кориците, не може да се отрече, че даже с разказите на Фицджералд Пергамент са уловили красотата и духа на епохата. А с филмовата корица, решена между другото във водещия за 20-те години стил ар деко, романът в момента излиза по целия свят, защото тази книга е културен феномен и между отделните изкуства има връзка - визуална, сюжетна, естетическа. Иначе и трите издания са в книжарниците, всеки може да купи, което си иска. И ако не искате да има мнения, под това издание, не ги пишете. Доминацията на злостните, издава само завист.
Чете се, но иначе нищо особено. Според мен някои книги просто си вървят с голямата инерция...
По-скоро конкурентите са се разписали тук...
http://www.helikon.bg/books/56/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%93%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%B1%D0%B8_112092.htmlhttp://www.helikon.bg/books/120/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%93%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%B1%D0%B8_158957.html
Ето проверих, вижте линковете. При изданието на "Труд" има 2 коментара; при изданието на "Фама" - 6. А тук - над 50. Много странно, не намирате ли? Според мен издателите сами си пишат коментарите в случая. Впрочем намирам, че от естетическа гледна точка изданието на Фама е несравнимо по-добро. Абе, хора, не разбирате ли, че класическа книга, за чиято корица е използват плакат от филм, евтинее?
Не разбирам защо има толкова коментари само при това издание и кой и защо вдига толкова шум около него, щом имало още две - а там, доколкото разбирам, коментари липсват. Впрочем сега ще проверя.
Не разбирам, кой е този Павел Боянов и защо толкова много се пише за него тука при положение, че няма нищо общо с тази книга!?!?
Тесногръдието на някои хора не спира да ме учудва. Не може ли читателите да си имат пристрастия и да ги заявяват, както е нормално? Павел Боянов има достатъчно преведени книги зад гърба си, за да си има фенове. Не, винаги положителните коментари тук се отдават на някакви задкулисни и не дотам чисти интереси, а отрицателните се приемат за нещо нормално. Чиста злоба и завист към младия преводач, ще вземете да откажете момчето и да го потопите в депресия, от което художествената ни литература само ще изгуби. Но тогава на вашата съвест ше тежи това морално престъпление.
Понякога имам чувството, че целокупият български народ знае перфектно английски, но като дойдат в чужбина, нещо го забравят. Та, всички четат оригинали, всеки си купува обаче на български, за да види "как е превода" и да се изкаже не по книгата, а по првода. Няма да заема становище, понеже не съм чел това издание, ама айде спрете се бе. Не познавам преоводача, но ми намирисва на конкурентска работа. Платени списвачи на критика. На някои издателсва хем не им стиска да издадат нещо, хем като го издаде някой друг не им харесва, че не им е хрумнало. Мизерна работа.
Толкова подлост долових в коментарите от конкуренти,а защо ли?
Очевидно са претиснени и може би има защо.
Браво на Пергамент Прес и на г-н Йотов,прочетох романа и съм впечатлена от превода.
Това ще се чете!
Нямам търпение да прочета книгата, защото всичко което съм чела до сега от Павел Боянов ме е изпълвало с възхищение и уважение пред таланта му.
А може би най-голям интерес да се сипе негативен шум тук има третото издание - това на "Труд"??? Отново храна за размисъл...
Пък и както се знае, лоша реклама няма.
Браво Боянов! Браво Йотов!
Въпросът при криминалните загадки е: КОМУ Е ИЗГОДНО?
Случаят тук навежда на същия въпрос.
Кой има интерес да се вдига шум именно около това именно издание, което е последното от трите налични? Ами самото издателство естествено!
А спорът около качествата на преводите може би е само предлог. Или пък въпросните Боянов и Йотов се изявяват тук под разни имена?
Естествено, че човека от бранша иска да смачка останалите малки издателства. На това му се вика алчност.... Аз като читател имам безброй любими малки и големи издателства и не искам никое от тях да бъде смачкано от алчни монополисти.
Хубавото си е хубаво, затова в какъвто и превод да чета любимия си роман на Фицджералд, все ще намеря нещо ценно.
Само така! Да живеят монополите!
Колкото повече се свива пазарът, толкова по-ожесточена ще е битката за всяка продадена книга.
Но на никого не му трябват толкова много издателства, крайно време е да останат най-големите и да погълнат останалите. Така и качеството ще се вдигне, и цените ще паднат.
Явно конкуренцията е неприятно изненадана, че преди филма излиза още едно издание. Но защо плюят преводачите, които в крайна сметка правят книгите достояние на всички българи. И Боянов, Йотов са талантливи преводачи, чел съм и двамата. Просто работят в различни жанрове. Тази война е от нелепа по-нелепа. Освен това като гледам под кое издание се излива тая помия, ясно е откъде са атаките.
Изключително грозно нещо виждам тук. От трийсет години съм учетел и смятам, че щом и издателите на книги вече водят такива грозни войни под заглавието на една книга, значи тази държава наистина не отива на добре. Вашата работа е да просвещавате народа, а не да злословите по нечий адрес. Моля засрамете се и оставете нас читателите да си вадим сами изводите.
Преводите на Станимир Йотов са лоши и са повече преразказ на оригинала. Явно затова се водят тези спорове. Не бих си купил тази книга в негов превод.
Защото това е най-доброто от където и да се погледне.
Щом има три издания на три издателства, защо са захванали всички с единственото, което още не излязло?
Аз ще я прочета заради Лео и Павел Боянов.
Фен съм и на двамата.
Чудесно е, че един класически роман се предлага в толкова много издания на пазара. Чудесно е и че всичките му преводи са хубави, без значение от личните войни, които както е видно се водят тук. Българският читател е добре да си купи и трите издания, за да се наслади на най-хубавите моменти на всяко от тях.
Чудесно.
Ще прочета и трите издания, ще сравня преводите и ще изкажа мнение
"Великият Гетсби" се предлага като издание на издателства "Пергамент Прес", "Труд" и "Фама".
Мария като е пристрастна и е далеко от художествената литература, може да не участва в коментарите. Злобата е вредна за здравето. От посредствени мнения не се нуждаем. Видно е, че не е прочела и една книга в живота си.
Всъщност няма ли и едно трето издание?
Изданието на "Фама" е по-добро. Преводите на С. Йотов не са качествени.
Преводът на Боянов,може и да е добър,но този на г-н Йотов със сигурност е класа.Аз ще изчакам неговото издание.Честито,г-н Йотов!.
"Великият Гетсби" е велика книга, но определено не е за всеки. Казвам това, за да не излезе после, че съм предупредил!
Откъде сте сигурна, че преводът е великолепен, щом книгата не е излязва?
Странни спорове се водят тук относно превод, който още не е налице...
Книгата и преводът са великолепни!!!
Завистта е присъща за българина.Надявам се,че подлите същества са наясно,че това вреди сериозно на здравето.Няма съмнение,че Йотов е най-добият в превод на художествена литература.Аз лично ще си купя книгата и с удоволствие ще я прочета.
Продължавай в същият дух,г-н Йотов.Аз много те харесвам.
Препоръчвам книгите на Йотов.Всичките съм ги чела.Впечатлена съм от преводите.Професионализма е очевиден.Поздравления.
Под всички книги в рубриката "Най-коментирани" само злоба и жлъч. Що така, бе хора. Това го няма никъде по света.
как ще й го качват като е 8 ?
Сигурно издателите си въртят номера. Видях, че има няколко издания с различни преводи на „Великия Гетсби” и понеже това тепърва ще излиза, му нахвърлят, без да са го чели. Така без да искат му качват рейтинга. Българска работа.
Хъм, коментарите към тази книга са повече от рейтинга й.
Питам се защо?
Йотов е добър преводач, но Боянов е по-добър.
На мен лично преводът на "Тетрадката" много ми хареса, не виждам причина да не си взема и Великият Гетсби, още повече изданието на Пергамент прес е на по- добра цена, винаги поощрявам издателства, които не слагат 50% надценка за сметка на потребителя.
Твърде любопитна ми стана тая разправия за преводите и се порових в Гугъл кой какво е превеждал. Стигнах до три извода - първо, Павел Боянов най-после е превел нещо смислено. Второ, под доста от другите четивца, които е превеждал, има подозрителни хвалебствия по негов адрес. Третия извод всеки може да си го направи сам. Иначе книгата аз съм я чел достатъчно пъти в най-ранния й превод, та мисля да се задоволя само с филма.
Леонардо много приятно ме изненада в "Джанго без окови" и мисля, че ще се справи с Гетсби. От трейлъра се вижда, че подходил различно от Робърт Редфорд. Не е толкова хладен, има повече темперамент, някак по автентичен е. Нямам търпение да видя партитата в двора му, режисирани от Баз Лурман.
ха, колко хубаво, че се множат хората, които държат на качествения превод! :) щом имам избор между боянов и йотов, безспорно йотов. неговите преводи и на зюсак, и на маккарти, и на обрехт са наистина добри.
Вчера гледах трейлъра на филма, доста заинтригуващ, та виждам, че и книгата излиза мисля да си я взема!
Хайде пак конспирации! Никакви лични войни няма, просто Павел Боянов е най-добрият ни млад преводач, всеки, който е чел преводите му, може да го потвърди.
Не познавам преводите на Павел Боянов, защото не чета Стивън Кинг и Дийн Кунц. Но съм чела преводите на Станимир Йотов на Маккарти, Пенелъпи Лайвли и Фицджералд и имам основания да смятам, че това е лична война срещу него. При това тъпа война, непочтена спрямо читателите.
"Крадецът на книги" и "Тетрадката" са едни от любимите ми книги и нямам никакви съмнения в качества на този превод, поради което смятам да си купя точно това издание...
Романът е хубав, но потърсете друго издание с друг превод. Предните преводи на този преводач бяха под всякаква критика - спаркс, Зюсак
Съмнявам се в качествата на този превод.
Превода на Павел Боянов е уникално добър, прочетете го, за да видите как трябва да звучи Фитцджералд на български.
Страхотно е, че все още се преиздават тези класики в литературата, а относно корицата аз също не съм за асоциирането й с филма , но нека е така, ако това е начина младите хора да обърнат полед към книги, които иначе биха подминали.
Трудно ми е да си представя Леонардо ди Каприо в ролята на Гетсби!!! Но ще видим...
"Ромео и Жулиета" на Баз е една от най-хубавите екранизации на литературно произведение. Така че съм любопитна.
Ако съдя по др. преводи на Ст. Йотов явно е окалпазинил и тази класика на Фицджералд. Аз не бих си купила тази книга.
Новият превод на Павел Боянов е изключителен!
Изобщо не мога да си представя как би изглеждал този роман, режисиран от Баз Лурман. Дано да не е нещо твърде раздрънкано, защото това е една от любимите ми книги...
Никога не съм одобрявал корицата на книгата да е асоциация към героите във екранизацията й. Честно казано, това е една от причините, да потърся старо издание на въпросната книга. Не ми се струва никак издържано от естетическа гледна точка.
Обичам и Фицджералд, и Баз Лурман. Трейлъра на филма е трепач.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.
Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.
Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.
Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.
Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.
Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.
През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.
Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.
Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.
Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.
Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.
Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.
През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.
