Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Дали познавате много жени, за които действителността е несъразмерна? Да четеш разказите на Елена Ленголд е като да флиртуваш  с картина на Магрит. О, модернизъм ли? – ще ревне хиперактивната в  други отношения тълпа, освен когато й се налага да прибегне  до речта.

Такава – членоразделна, делнична, вестникарски опростена и взривоопасна, реч сърбите владеят до съвършенство.

Никой не би предположил, гледайки благовидното изражение на 54-годишната Ленголд, какво може да предизвика. След втория разказ, подобно на силно питие,  вече осмисляш заглавието на сборника й – “Разфасовай ме”. (Преди него на български излезе “Панаирджийски фокусник”, същата лудост). Героите са като марионетки. Не се стараеш да възпроизвеждаш действията им, защото тяхната пантомима те учудва. Как постигат тотално насищане. И те приемат в разбитото си  на малки парчета ежедневие, ако предпазливо стъпваш. Въпреки че тук се размахва оръжие, хвърчат бутилки, затръшват  се врати, дърпат се ципове и се носят крясъци, тишината  последвала  всяка канонада с думи, е оглушителна. Или рутинни действия  като събуждане сутрин, ходене на кино, просто шофиране, в които човек  съзира свое друго предназначение. Разтваря се към живот, нехаещ за драмите на плътта, остава чист в мисълта си.  Безспорно натоварва такъв текст, интелектуалната поза при цялата си динамика консервира на моменти и най-изтънчения литературен вкус. Утехата е в черния хумор, в здравото скеле на ума, навлязъл лесно в един женски образ, без да остава дълго там. Колкото да се запознаете по този начин – “Разфасовай ме!”