Ерих Мария Ремарк - неповторим във всичките си произведения!
Трима другари
Автор: Ерих Мария Ремарк
| Издател | Фама |
| Преводач | Недялка Попова |
| Брой страници | 420 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 536 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789545974632 |
| Баркод | 9789545974632 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
“То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.”
Годината е 1928-а. Германия още пази спомена за краха във войната. Животът на Роби, Кьостер и Ленц - трима неразделни другари - също е белязан от войната. Подобно на мнозина други от тъй нареченото "изгубено поколение", те са се простили с романтичните си илюзии и разочаровани и обезверени, не могат да намерят мястото си в разпадащото се общество. Тримата, безразлични към социалните вълнения и политическите бури на деня, поделят времето си между работилницата за поправка на автомобили и гуляите в баровете и кръчмите, съпроводени от достъпни жени и обилно количество алкохол. Докато Роби се влюбва в младата и очарователна Пат, която става неразделна част от сплотената им група, но и ги подлага на изпитания, през каквито никога не са допускали, че ще преминат...
"Трима другари" е сурова, безмилостно откровена притча за самотата и себеотдаването, за приятелството и любовта, за предаността и крехкостта на човешките взаимоотношения.
Ключови думи: Ерих Мария Ремарк, Втора световна война, Голямото четене, Нов сезон, нова любима книга
Прекрасна, разтърсваща книга! Кара те да се смееш и плачеш като малко дете!
/Сако 20.09.2013
Заглавието е ''На ЗАПАДНИЯ фронт нищо ново'', но както и да е..../
Тотално не си в час мой човек !
Любима книга!
Заглавието е ''На ЗАПАДНИЯ фронт нищо ново'', но както и да е....
Ремарк е любимият ми писател, а това е страхотна книга!
Ремарк ми е любим още от "На източния фронт нищо ново".
Вечна класика, пак си я прочетох това лято на плажа с голям кеф!
Страхотна книга, прочетох я на един дъх, но старото издание на майка ми :) Ремарк е бил велик писател не случайно. Препоръчвам я на всички!
Супер книга!
До Безпристрастен:
Идеята ви е добра, но изобщо не я виждам като изпълнима. Безпристрастна критика, аргументи? Всяко мнение е субективно. Какви аргументи? Книгите си имат анотации, имат си и коментари. Трудно ми е да си обясня и защо коментара Ви е точно към тази книга. Едва ли сериозно смятате, че "автора и роднините му" искат да си вдигнат продажбите чрез положителни коментари. Но ако все пак сте сериозен и се чудите, дали си струва да се прочете - да, определено си струва. Не само тази книга, всички книги на Ремарк си струва да се прочетат. Аргументи мога да Ви дам, но не бих искала да преразказвам сюжета и да Ви отнемам от удоволствието.
До Безпристрастен:
Това е добра идея-такъв сайт е повече от нужен!
Не съм Администраторът. Но много ми се иска да се обърна към всички. Чета мненията за тази и други книги. За някои са по няколко, за други са по няколкостотин. Но не помагат на Търсещия да прецени бива ли я книгата или не. Или е мого охулена, или обратното. В почти всички случаи обаче без никакви аргументи. Ако преобладават критичните мнения, почитателита ги обявяват за зложелателни. Ако преобладават хвалебствените, съм прочитал, че авторът и роднините му здраво го разхвалват, за да му вдигнат продажбите. Но нито едните, нито другите представят конкретни аргументи.
И това ме кара да се обърна към всички ви (не само коментиращите този роман, а и други) не ви ли се иска да има един сайт или вестник с реална и обоснована критика, а не платена – за литература, кино, театър и др.? Да отсява зърното от плявата и да служи за ориентир на интересуващите се? Защото отдавна „такова животно няма”! ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! Можем да започнем сами, като пишем по-аргументирани оценки. Или пък не можем, защото не всеки читател е анализатор. Той или харесва, или не харесва и толкоз. Но май на всички ни трябва някакво такова МЯСТО.
Та така... какво мислите?
Прекрасна е! Четох я още като ученичка и мога да кажа, че е една от книгите, които са ми помогнали да изградя мирогледа си. Много човешка, много истинска - радвам се, че я преиздават.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
