Към Николов.
Не се опитвам да поведа спор, защото всеки има право на свое мнение особено когато заявява че е добре запознат с нечия биография. Но за Бенковски е трудно някой да твърди, че е добре запознат. писателката госпожа Златарева много убедително и според мен като добросъвестно "запозната" с фактите разказва живота му и не само неговия. Дали е бил руски агент? Ами поне е всеизвестно, че не е знаел руски. Знаел е много други езици, но не и руски. А за бягането след погрома - всъщност който е оцелял, се е опитал да избяга, някои са успели, други не. Само че аз така разбирам ситуацията - по добре да се спасиш и отново да поведеш борба, отколкото да се оставиш да те убият. Вярвам в образа, който е пресъздаден в романа - с всичките му качества и недостатъци.
Медальонът: Т.I и II
Автор: Галина Златарева
| Издател | Издателство Архипелаг |
| Брой страници | 736 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 701 грама |
| Размери | 14.5x21.5 |
| ISBN | 9789544560102 |
| Баркод | 9789544560102 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Галина Златарева е член на Съюза на българските писатели, Асоциация на българските книгоиздатели, Световния парламент на българите, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата.
"В един роман винаги е трудно за читателя да разграничи къде свършват известните факти за някоя историческа личност и къде започва литературната измислица. В конкретния случай със сигупрност ще възникнат такива въпроси за Георги Бенковски, чието име знаем от деца, знаем за великата му саможертва в борбата за българската свобода и почти нищо за живота му. Малцина са тези, които ще си спомнят, че и името му не е това, а Гаврил Глътев, и че е роден в Копривщица.
Ето тази празнота се постарах да запълня в романа "Медальонът". Потърсих и се опитах да дам живот на фактите, които са ни известни. А фактите, колкото и да е странно, се оказаха не малко, но твърде разпилени и изключително пестеливи на подробности.
Как така Гаврил Хлътев от търговец става революционер, как се озовава от Египет в букурещ посред зима, озовава се тъкмо в обкръжението на Ботев и как така веднага активно се включва в събитията, готвени от революционната ни емиграция? Защо без типичната предистория за всички останали хъшове се хвърля с глават напред в революционната дейност? От кого, кога и как е възприел той революционните идеи и забележителната опитност, каквато не е имал никой от другите по-млади и може би по-ентусиазирани емигранти? Как така после, по време на въстанието, се оказва най-устойчивият, най-зрелият и най-организираният от апостолите с най-голяма широта на действията и конкретност на целите?" /Галина Златарева/
Г-жа Златарева наистина е писател на високо ниво, запознат съм с нейните произведения и съм очарован от нейния стил на писане. Относно Гавраил Хлътев мнението ми не съвпада с множеството хора писали тук. Доста добре съм запознат с неговата история и не намирам много позитиви в този работещ за Русия човек. Като истински българин той трябваше да остане с тези които поведе на борба с поробителя, а не да бяга като страхливец в Румъния. Разбира се по неговия път поеха и така наречените ръководители на септемврийския метеж през 1923г - Г.Димитров(тарабата) и "любимецът на земеделците" В.Коларов. А и думите на Хлътев са показател за неговата принадлежност. Цитирам по памет."А РУСИЯ НЕКА ДОЙДЕ".....
Благодаря за прекрасното изживяване!Нямах представа, че съвременен български роман може толкова издълбоко да ме развълнува.Сега планирам непременно още това лято да посетя Копривщица някоя събота и неделя. Въодушевена съм!
Благодаря на Мони за коректните му уточнения и високата оценка за "Медальонът" и тук, и във форума към "Луди разкази".
Коментарът е редактиран от администратор.
За първи път научавам ,че Гаврил Хлътев от обикновен занаятчия,чрез самообразоване и самоутвърждаване се превръща в ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРИН Бенковски!Обичан и недолюбван!Благодаря!
Не е почтено да копирате мое мнение ,което се отнася за "Луди разкази" при коментарите на ВЕЛИКОЛЕПНИЯТРОМАН "Медальонът".Администраторите да си вършат по-добре работата и да не позволяват подобни неща.
Коментарът е изтрит от администратор.
Книга-класика!Словото се лее като у Талев!
Обикновено признанието за българите винаги минава през чужбина, така че късмет! След това може и в България да се случи нещо подобаващо
Уникална книга! Написана е по прекрасен начин. От нея научаваш толкова много неща и то пресъздадени по изключително завладяващ начин! Книга, която всеки трябва да прочете!
Невероятна книга!
Браво, Галя! И поздравления! "Медальонът" е най-добрият съвременно написан исторически роман. Вечна книга! Гордея се, че й бях редактор! Толкова ме впечатли, че все едно съм я чела вчера!
Поздравления, Галя! Признанието на таланта понякога се забавя, но винаги идва с голям успех! Браво на Общността на българите в Ню Йорк! Видимо са големи българи и имат нужда от патриотичен заряд който ти можеш да им дадеш като никой друг в съвремието. Успех!
Скъпи приятели, най-неочаквано за мен бях поканена от общността на българите в Ню Йорк да ги посетя и да поговорим за моите исторически романи, главно за "Медальонът". Събитието на 30 март ще бъде и премиера на англоезичното издание на романа ми.
Много добра книга.
Представях си, че тази книга ще е нещо подобно на Яна Язова и нейния роман за Бенковски. Може би по-добър, защото "следващите" би трябвало да са по-добри от "предишните". Но този роман се оказа зашеметяващо различен! Той ми разшири кръгозора в такива дълбочини и посоки, каквито не бях очаквала. Това е най-талантливият роман за последните 15 години!
Обичам да чета. Сега чета интересния исторически роман на Галина Златарева, който ви препоръчвам, „Медальонът“. Написан е добре. Аз намирам актуалното във всяка книга, която чета, без значение за кой период се отнася тя. Това ми помага много – ето, сега чета за 19 век, какво се е случвало, къде е била България, как са работели Великите сили по това време. Но чета бавно. През седмицата нямам време, чета документи и материали. С книга съм в събота и неделя , когато съм сред природата, със семейството и ми е много приятно.
Ето това е моята любима българска книга за всички времена. Прекрасна! Интригуваща от първата до последната страница. Книга за доблест и чест, за морален дълг, за предателста и алчност човешка. От нея научих повече за априлското въстание и Георги Бенковски, отколкото от отчайващо скучните и стерилни учебници и часове по история. ТАКА се пресъздава българското минало ако искаме децата ни да помнят и да се гордеят, че са българи. Тази уникална книга изтри за миг отегчението ми от всички блудкави брътвежи на съвременни български автори, на които попадах напоследък. Поздравления и благодарности към Галина Златарева - просто ненадмината!
Не ми се беше случвало скоро - да взема такава дебела книга и да я изчета за два дни! Но не можах да се откъсна!
За един филм не става. Тук съм съгласен с коментар 37. Но за сериал е невероятно добър сюжет с всичките си преплетени взаимоотношения. така че от тази гледна точка бих вдигнал оценката на 5.6 по 6-тобалтана система разбира се!
Добра книга. Мащабно разгърнато повествование с коректно използване на историческите факти и умело вплетен фикшън. За филм не става, но като книга си заслужава. Като изключим соц реалистичната стилово корица и някои ненужни импровизации в текста. Оценка 4.6.
ЕЕЕ, най-после още един на моето мнение, това за филмирането на книгата Медальонът. И в училищните програми да влезе.
Аз и преди казах и сега искам пак да кажа,апелирам да се заснеме филм по уникалната книга на Галина Златарева "Медальонът". Ако се вземе присърце и се филмира както трябва,това ще е наистина уникален филм за Бенковски и онази епоха,а също така и за милото ни родно ежедневие в настоящето! Филмите за соца и какво е било ,ДС и т.н. вече доста се изтъркаха,поне според мен. Но хубав и качествен филм за нашите герои от 1800 година насам няма ,а заслужават наистина качествени филми!
За първи път научавам ,че Гаврил Хлътев от обикновен занаятчия,чрез самообразоване и самоутвърждаване се превръща в ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРИН Бенковски! Обичан и недолюбван! Благодаря!
Едва след като си прочел романа и след като дни наред не можеш да се освободиш от въздействието му, едва след като започнеш упорито да се тормозиш сам с въпроса "какво му е толкова силното", като е уж просто един разказ за преплетен поток от събития, може би ще напипаш отговора. Не знам дали най-същественото е това, до което аз стигнах, но ми се иска да го споделя. Въздействието на този роман е в странно силния му житейски реализъм (ако изобщо съществува такова литературно определение), в който авторката ни показва най-великото нещо - КАК ТЕЧЕ ЖИВОТЪТ.
Този роман трябва да бъде изучаван в университетите. Той заслужава литературоведите да го анализират и коментират. Той вече стои до върховете в нашата литература. Само дето никой "капацитет" не си е направил труда, или в заслепението си по разни модернистични течения не се решава да отдаде заслуженото на нещо толкова "класично".
Романът "Медальонът" е чисто злато в бледата ни литература. И не заради златния медальон на корицата, а заради златната си сърцевина, която спира дъха ти и извиква сълзи в очите.
Здравейте, уважаема г-жо Златарева!
Позволете ми да се преклоня пред неоспоримия ви талант, като изразя вълнения и впечатления от „Медальонът”, който прочетох току-що. От две години съм пенсионер след дълги години работа като учител по български език и литература и като помощник-директор в 143 ОУ „Георги Бенковски”, София. Бързам да споделя един грях – много викторини се проведоха, много беседи за живота и делото на героя бяха изнесени, много пъти децата посетиха родния му град, но все чувствах някакъв изкуствен патос във всички тези „мероприятия”. Повтаряха се някакви кухи клишета от учебникарски статии, които не докосваха сърцата ни...Може би защото ние, възрастните, не сме били достатъчно мотивирани да изследваме, да вникваме между редовете на поднесената ни информация.
Захари Стоянов според „Записките..” е бил навярно прекалено респектиран от тази феноменална фигура в историята ни, за да си позволи да прекрачи дистанцията и да се прояви като неин биограф. Затова пък вие ни подарихте „Медальонът”!
1. Най-после някой поднесе на българската читателска публика такъв систематизиран, многопластов масив от художествено-документалена информация за един относително кратък, но значим исторически период!
2. Осветихте с желязна логика и завидна компетентност геополитическите интриги в Европа. Внушихте ни и с опита на истински мъдрец истината, че никой не трябва да бъде заклеймяван без проучване на мотиви и следствия – освен проявяващите християнско лицемерие, мюсюлманска агресивност и анахронизъм в мисленето.
3. Книгата ви продуцира невероятен паралел между две епохи и ни кара да се запитаме променило ли се е нещо съществено в геополитически и морален план освен технологиите. Не сме ли запазили завинаги поведението си на рая, щом сме допуснали истински туморни образувания в управлението и политиката? Същевременно се прокрадва и идеята, че има надежда, докато се появява един нов Бенковски, една нова Райна Княгиня...
4. Наслада е да се чете подобно повествоване, в което тържествува богатството на езика ни.
5. И не на последно място: книгата ви наистина убеждава в мащаба, който придавате на гения от Копривщица и на делото му, предизвикало исторически необратими промени в света.
Ще я препоръчам горещо на колегите си от 143 ОУ „Г. Бенковски”!
Благодаря ви! Бъдете благословена! Желая ви нови творчески успехи.
Ваша искрена почитателка – Катя Кенарова.
Започнах наскоро тази книга и не мога да се отделя от нея. Грабна ме стила на авторката и изложените исторически факти.Наистина мисля, че романа е вълнуващ.
Книгата "Медальонът" е най-уникалното и вълнуващо произведение,което съм чел последните години. Имате дълбок поклон от мен.
Уважаема г-жо Златарева, позволете ми да се преклоня пред неоспоримия ви талант, като изразя вълнения и впечатления от „Медальонът”, който прочетох току-що. Най-после някой поднесе на българската читателска публика такъв систематизиран, многопластов масив от художествено-документална информация за един относително кратък, но значим исторически период! Книгата ви наистина убеждава в мащаба, който придавате на гения от Копривщица и на делото му, предизвикало исторически необратими промени в света. Ще я препоръчам горещо. Благодаря ви! Бъдете благословена!
Тази книга ме плени!!! Преди седмица я дочетох, но затварям очи и пред мен се нижат образи и ситуации от романа, които особено са ме развълнували.
Прочетох тази книга веднъж за да се очаровам от нея, втори път за да запомня и най-малката подробност. И съм сигурен в следното: България е успяла да оживее през хилядолетията превъзмогвайки огромни исторически предизвикателства и ако и този път успее да надживее посткомунистическото унищожение на нацията, един ден тази книга ще се изучава в часовете по история във всички български училища. Дано тази книга помогне да се появят и в днешни дни някой и друг патриот и родолюбец, който да не живее само с дребните си лични интереси, а да направи саможертва и принос за своя малък, но древен и славен народ. На слука Българийо ! Благодаря ти Галина.
Този бг. роман го бях пропуснал. А се оказа, че не е трябвало. Обаче да попаднеш на изключителна книга винаги е навреме!!!
Коментарът е изтрит от администратор.
Защо само до Д.Талев, а още до Вазов, Хайтов, Йовков и Радичков.
Харесвам хубавите книги. "Медальонът" е една от тях. Сред най-хубавите! Просто я прочетете. Това е книга, с която Златарева би трябвало да стои в изучаваната литература наред с Димитър Талев!
Изглежда някои от коментиращите тук са чели само едната от двете книги и въпреки това се чувстват достатъчно уверени да коментират и двете. Двете книги нямат нищо общо нито като сюжет, нито като стил. Пълно безумие е да бъдат съпоставяни, но до този извод, човек няма как да стигне, ако не е прочел и двете. Не разбирам защо това, че харесваш един автор, в съзнанието на най-верните му фенове, непременно прераства в пълното отричане на всички останали.
Работейки в книжарница, едва ли познавате отблизо процесите на раждането на една литературна творба, обхващащи в едни случаи години на обмисляне и узряване, а в други- краткотрайно откъсване на зрял плод. Дали това откъсване е купуване или крадене, е доста трудно да се определи. Но качеството на крайния резултат говори доста ясно за преплетените ситуации. А и издаването на една книга може да стане като с вълшебна пръчка бързичко, или да се проточи с години.Да не обсъждаме от какво зависи това в страната ни.
Работя в книжарница и на Дияна (18) ще кажа, че първо излезе "Медальонът" на Златарева а чак 2 години след него романа на Русев. Та намекът за някакви прилики тежи върху втория роман, макар че аз прилики не намирам. А кой е по-добрият автор - това е въпрос на личен вкус. аз определено смятам, че Галина Златарева е изключително талантлив разказвач.
Какви прилики може да има между книги, едната от които се говори за Априлското възстание и Георги Бенковски, аз другата – за Орфей, Дионис, Иисус?
Прочетете Медальонът на калофер Русев и ще видите колко прилиики има между двете книги и сравнението се изтипосва от самосебе си. Русев е по-добрият писател.
Марио / коментар 10/, за съжаление/ май само у нас/ винаги изтипосваме всичките си членове/ големи и нетолкова големи/ на видно място, белким хванат дикиш, та читателят/ в случая/ да чете умната, имайки предвид с кого си има работа. Колкото до книгата, рутинното повествование не значи още творчество. И боли, когато го сподели обикновеният читател. Но няма нужда от нервни телефонни обаждания по повод параноичното внушение на авторката, че ето на, някой плагиатствал от нея.Освен ако не съди от личен опит...
Няма причина за огорчение, тъй като романа е страхотен и ми беше доста интересно да го прочета, "глътнах" го буквално за отрицателно време.
Иначе до Записките на Стоянов все още не мога да стигна, за да видя как той е описал събитието, но определено и това ще стане.
Чудя се дали да съм огорчена, че Владислав е забелязал само това в книгата ми. Като всеки писател с наднормено самочувствие все се надявах, че който и да е читател ще забележи поне 2-3 ОТЛИЧИТЕЛНИ неща в романа ми, а не само прилики с някоя си друга книга.
На Владислав специално мога да обясня (вече съвсем сериозно), че и Яна Язова, и аз сме се доверили на Захарий Стоянов и неговите "Записки по българските въстания". Той е единственият, оставил ни жив и подробен разказ за събранието в местността Оборище. Ако моят текст прилича на нечий друг, то е на Захариевия, така стоят нещата.
Забелязах нещо интересно, докато четях "Бенковски" на Яна Язова. Речта на Бенковски, на събранието в Оборище, когато заявява, че си тръгва пред всички присъстващи, е почти 1:1 речта на Бенковски в "Медальона" на Г. Златарева. Не знам дали е случайно.
Прекрасна книга!
Бенковски е българин и като явление и като отношение на другите българи към него. Книгата "Медальонът" на Галина Златарева е изумителна. Всеки българин трябва да я прочете и да иде при учителя си по история да положи нов изпит. И едва тогава да започнем да търсим недоизказаната, ненамерената, непотърсената истина за епохалното дело на останалите от епопеята на незапомнените истински герои от Априлското въстание. Иначе е нескончаем разговора за саможертвата и ненаказаното добро...
хубава много хубава книга особено от български автор адмирации към писателката !
Какво общо има анотацията на романа с това че: "Галина Златарева е член на Съюза на българските писатели, Асоциация на българските книгоиздатели, Световния парламент на българите, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата"???
Прави ли го тази информация по-стойностен от творбите на другите, нечленуващи тук и там, автори?
Здравейте г-жо Златарева,
В момента приключвам четенето на "Медальонът" и напълно спонтанно реших да напиша този отзив, адресирайки го към Вас, за да изразя искрената си благодарност за това, че сте създали тази книга!
Винаги съм била леко предубедена към български автори и много рядко (почти никога) при желание за четене не съм се обръщала към роден. Признавам го с вина, но мисля, че е важно да го споделя, за да мога да изразя по-точно какво влияние оказа върху мен Вашата книга.
Първо прочетох "Капка кръв за вампира". Невероятна книга! Грабнахте ме изцяло! Много скоро след това разбрах и за съществуването на "Медальонът" и нямаше никакво кол***ние, че той също трябва да попадне в библиотеката ми. След "Капка кръв за вампира" знаех какво да очаквам, но определено грешах... Надминахте всичко, което очаквах като емоция. За мен "Медальонът" се превърна в нещото, което ме накара да преосмисля изцяло части от нашата история, да променя възгледите си, да бъда горда (за пореден път), че съм се родила именно в България!
Идеята Ви да преплитате съвремие и история е изключително интересна за мен, но признавам, че историческата част на романа е тази, която ме грабна изцяло (както се случи и в "Капка кръв за вампира"). И не защото не съм знаела по-голямата част от фактите, а заради цялата емоционалност, с която ги поднасяте.
Имам малко дете и вече не мога да отделя за четене времето и спокойствието, които намирах преди. Чета книгата Ви в метрото и трамвая на път за работа и често (въпреки общественото място) съм с насълзени очи...
Скоро ще довърша "Медальонът" и мисля, че трудно бих се впечатлила от следващите книги, които ще чета (а правя това постоянно). Много високо вдигнахте летвата!
Благодаря Ви, че сте създали тези книги и се извинявам, че не познавам и останалите Ви творби. Българите имаме нужда от Вашите исторически романи!
Желая Ви много успехи и творческа вдъхновеност!
Невероятна книга! Най- добрата която съм чела от българси автор.Нека повече хора я прочетат.
Сравнението изобщо не е в полза на Язова. "Медальонът" - това е достойното за Бенковски описание на живота му, което нито го идеализира, нито го омаловажава. И не го фантазира произволно като Яна Язова.
Прочетете романът Бенковски на Яна Язова и направете сравнение.
Изпълва душата на българина. Поне моята душа!
Страхотна!
Красноречиво свидетелство за един от върховете на съвременната ни белетристика.
Най-впечатляващият роман за времето на Бенковски и нашето освобождение!!!
Страхотно издание, респектиращ талант!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
На фона на грандиозните световни събития, които кипят в края на XIX в е описана и робската участ на нашия народ - ограбван, изнасилван и убиван от поробителите си без някой от великите сили да се вълнува от това.
Роман, представящ ни реалистична картина на събитията не само у нас, но и на Балканския полуостров и Русия. Можем да го разделим условно на три части, като първата ни запознава с човека Гаврил Хлътев, приел по-късно името-легенда Георги Бенковски.
Родом от Копривщица, с предприемачески нюх и търговски умения, този млад мъж обръща гръб на спокойното, макар и робско ежедневие и поема по страшния, самоубийствен път на борбата като се превръща в апостол на свободата. Но този роман не е биографичен, в него не се описва само живота на Бенковски, затова втората част ни среща и запознава със събития в световен мащаб и с личностите, ръководещи тези събития.
А една от най-ярките личности е тази на канцлера Бисмарк.
И можем да направим съпоставка - колко малка и незначителна изглежда съдбата на България на фона на цялата картина на Европа, обхваната от пожарите на бунтовете.
Последната част е нашата действителност с цялата „красота“ на съвременния морал и ценности. Млад американец, със странното име Джордж Бенковски е в България заради старинен златен медальон и една хубава българка. Медальон, който се оказва свързващата нишка между минало и настояще, мост, по който да минем, за да разберем по-добре огромната саможертва на Априлското въстание.
Дани Петкова, Хеликон Добрич
