Смях се от сърце! Рядко попадам на книга, която така да ме разсмее. Благодаря!
Издател | Колибри |
Преводач | Елена Радинска |
Брой страници | 384 |
Година на издаване | 2013 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 372 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191502233 |
Баркод | 9786191502233 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
След дълъг и изпълнен със събития живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом, който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. На стотния си рожден ден рожденикът решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от тържественото честване. По домашни пантофи и без план за действие Алан предприема неочаквано и за самия себе си бягство, изпълнено с безброй невероятни приключения. Спонтанно извършена кражба на куфар, собственост на престъпна организация, го среща с колоритни приятели, които с готовност се присъединяват към него.
Алан Карлсон ще се върне в миналото и ще се срещне лично с най-знаменитите политически фигури по земното кълбо – от Франко до Сталин и от Труман до Дьо Гол – и навсякъде ще свърши по нещо „полезно“, оказвайки влияние върху най-важните световни събития.
Достоен за филм на Уди Алън, за перото на Кърт Вонегът или Арто Паасилина, романът ще ви накара да се превивате от смях. От друга страна обаче всичко в книгата изглежда толкова сериозно, че на моменти се питаме...
...а дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така???
Ключови думи: Популярни бестселъри, Топ 100 за 2015 година, Тези книги ни разсмяха, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Книги-филми, Ден на усмивката, ТОП 100 март 2010 - март 2020, ТОП 101 Художествена литература 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието, Дестинация Скандинавия, Ден на баба и дядо
Смях се от сърце! Рядко попадам на книга, която така да ме разсмее. Благодаря!
Изключително забавна книга, написана от човек с голяма фантазия и много свежо чевство за хумор!
Книгата е великолепна и е отличен пример за шведския хумор и душа-няма да сгрешите ако я прочетете, една от най-успешно използваните думи е въпреки, цели 50 пъти-ето един цитат съдържащ казаното по-горе и "въпреки" : "Шведът дълго гледа след свещеника и си мислеше, че светът е толкова ненормално място, че нищо чудно бившият му съкилийник да оцелее въпреки това, към което се бе запътил."
Странно е това което прочетох като коментари.Нямах никакви очаквания когато взех книгата.Прочетох я с удоволствие и съм се смял искрено и непринудено.Няма сюжет или има връзки между едно и друго ,но начина по който е написана е невероятен.Живота е простичък а ние хората излишно го усложняваме.Изключителна книга за мен поне.
Книгата не ми хареса особено. Започна добре, но не успя да ми задържи интереса и доста трудно стигнах до края ?.
Книгата, според мен, е изключително полезна, защото авторът на достъпен език обяснява, колко просто е да се направи една атомна бомба; колко важно е да знаеш как се работи с експлозиви, защото това ще ти осигури работа по всички точки на земното кълбо; колко лесно е да се сприятелиш с някой президент за „дребна услуга” или да станеш враг, например на Сталин, ако откажеш услуга. Главният герой Алан е събирателен образ на „невидимите хора” допринесли за световната история, които са били добри познати на известните личности. Стогодишният старец предизвиква главоболие, главоблъсканица и световъртеж на хората, които го преследват, защото не се вписва в житейската логика. Тънкият хумор е вплетен като нишка ламе в смокинг, абсурдно но не и невъзможно...
Подходих с големи очаквания, но останах разочарован. Абсолютно безинтересен и неразвит главен герой, действието се развива някак нереално, суховато и не може да грабне читателя. Скучни и несполучливи опити за хумор. Това е. Съжалявам за изгубеното време...
Уха, май има повече отрицателни коментари, отколкото положителни. Е, аз ще дам положително мнение!
Сравнително свежо, забавно и много необикновено. Много добро смесване на смях с исторически факти. Дори аз със откритата ми неприязън към историята се забавлявах, и честно казано научих нещо ново. Определено си струва да се прочете.
До North: В интересн на истината, в нито един от долните коментари не виждам някой да има морални претенции към книгата :) А към факта, че не им се е сторила много интересна. Затова бъди така добър/а и ти да се ограничиш до обективно мнение, а не до напъни за перчене (леле, чели сме Уайлд, уау) и претенции към коментаторите (това не му е тук мястото.).
''Хората наричат безнравствени онези книги, които им посочват собствената им безнравственост.''-Oscar Wilde
Малко попрехвалена. Не е съвсем лоша, но:
1. Авторът е поставил героя си извън живите хора - през целия си 100 годишен живот е като ходещо дърво, безличен, без грам емоция и човещинка. Не вълнува с нищо. Приключенията му нямат цвят - нижат се като сухи, постни вестникарски заглавия.
2. Авторът на свой ред просто не харесва собствения си герой - не показва никакво отношение.
Целият сюжет е сух, съставен от булет пойнтс, без да има нещо освежаващо помежду им. Сатирата не се е получила особено сполучлива, т.к. авторът не е заострил където трябва, или е заострил където не трябва. И смешките не са се получили особено, с изключение на 1-2.
Става, ама по-добре си я вземете назаем, не си струва парите.
По принцип не съм особено претенциозен читател, но тази книга ми се струва ужасно скучна. До петдесет и някоя страница съм и се насилвам да продължа да я чета. Коментарите са подобни на моя, рейтингът и е висок?!
Има опити за чувство за хумор, но е някак наивно и простовато, не ми допада и не ми е забавно. От сорта: еди-кой си успя за около минута да си купи хот-дог, фанта и колата на продавача, заедно с него като шофьор. Явно скандинавците по принцип са семпли, простодушни хора, не знам... Ако търсите хумор, прочетете "Английският съсед" напр. или "Смях от Британските острови".
Ако някой наистина си мисли, че описаните неща може действително да са се случили, го съветвам да спре да пуши.
Тази книга е като учебник по световна история на ХХ век, написан от Куентин Тарантино. Развлекателна бутафория, подобна на "Гадни копилета".
Загуба на време и пари.
Това е шведската версия на вица за Бай Иван и папата, разтеглена в 380 страници. Всъщност малко ми напомня на филма "Елинг".
Коментарът е изтрит от администратор.
А аз седях и се чудех "Що за глупост"! Неправдоподобна история, скучно писане, поредните пари на вятъра...
Великолепна, чете се на един дъх и наистина накрая се питаш "дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така???"
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]