От небе до небе

Автор: Любен Овчаров

Коментари: 0

Издател Еър-Груп-2000
Брой страници 168
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Тегло 231 грама
Размери 0x0
ISBN 9547520571
Баркод 9547520571
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Отвеки е било така. Човек е поглеждал към небето, за да познае какъв ще е денят му. Повдигал е очи нагоре, сякаш от облачните гръмотевици и светкавици да измоли пощада. Или на слънцето да се порадва, на птичия полет. Но и когато е залягал в орната бразда под немилостивите откоси на придошлата буря и на градушката, той е вярвал повече в себе си, отколкото в Бога. Не за живота - жал му е било за неприбраното зърно... И пак е заничал нависоко, дано просинее небето. Дано спасителната седемцветна дъга се покаже, а щом тя слезе над земята и се наведе да отпие вода - пак ще грейне денят. Влюбени млади се затичват да се проврат под нея - за щастие. Според едно поверие обаче, което момче мине под дъгата, на момиче ставало, а момичето - на момче... Досега не съм чул да се е сбъднало такова чудо под небесната дъга. Покаже ли се тя, едно е вярно, птиците отново запяват. Всяка рекица шуми и приглася на песента им. Не се знае само дали всички птици са останали живи -кой би тръгнал да ги брои в лъката? Небето пак ги помамва и техният полет продължава, както продължава и оранта на земята. И дори да е свеждал човек глава под покършени кълнове и над убития хляб -дори и тогава неговата мечта е била да стигне това небе, мерил е мегдан с птиците! Този негов порив не е от вчера, той идва от първите дни на света може би. И както е измислял своите божества и идоли, тъй е сътворявал в душата си и крила за тях. После ги е извайвал от камък и от мрамор. С крила са стигнали до нас богът на любовта Ерос, богът на търговията и съобщенията Хермес, богинята на победата Виктория...
От мита идват и легендите за Икар и Дедал. Човечеството е дирило брод към високо небе и го е намерило. Ние, българите, дотолкова сме се слели с родственика си Майстор Манол, че и днес усещаме дъха му, виждаме го даже как изковава от сребърния пръстен на Айкуна криле, за да литне с тях над султанската джамия... Взрем ли се над Балкана, редом с орлите и него съзират очите ни и дори чуваме как завързаният му трион на пояса престъргва крилата...
Какво възвеличаване на българския дух!
Какво безсмъртие!”
Любен Овчаров

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg