Децата от гаровия сейф

Автор: Рю Мураками

Коментари: 0

Издател Жанет-45
Брой страници 572
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 445 грама
Размери 14x20
ISBN 9789544919719
Баркод 9789544919719
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Рю Мураками е роден през 1952 г. в град Сасебо, префектура Нагасаки. Той е един от най-популярните и противоречиви съвременни японски автори, своеобразното "лошо дете" на постмодерната японска литература. Още първият му роман - "Почти прозрачно синьо" /1976/, история за група младежи, изгубили чувството за смисъл и потъващи все по-дълбоко в спирала от наркотици, рок музика и безразборен секс - печели едно от най-престижните литературни отличия в Япония, наградата Акутагава, и продава повече от милион екземпляра.
През 1980 г. излиза "Децата от гаровия сейф", който печели наградата Нома и е приет радушно от читатели и критика. Той циментира репутацията на Мураками като майстор на кинематографичното пресъздаване на разрушителния гняв и обезверението на едно поколение, търсещо своята идентичност в общество, в което колективното начало винаги е било поставяно над личното.
През 80-те и 90-те години на миналия век Мураками се утвърждава като един от водещите литературни авторитети в Япония. Председател е на не едно литературно жури. Автор е на повече от двайсет книги. Носител е на почти всички престижни литературни награди в Япония.

Ключови думи: Промо -15%, Време за любима книга

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Рю Мураками - един откровен до болка ексцентрик, който с разголените души и тела на героите си скандализира Япония, е впил пръсти в мозъка ми. Почти като болест е... В началото си мислиш, че силите няма да ти стигнат, за да го преглътнеш, но след това свикваш с болката и дори започва да ти харесва, а накрая си обсебен от него. За да звуча повече като себе си, ще го кажа така: Свършваш в усмирителна риза, в лудницата на Рю-сан...
Това преживях с "Децата от гаровия сейф". Това е една от най-влудяващите и пристрастяващи книги, които съм чела. Освен това е тъжна, смешна, иронична, саркастична, депресираща, объркваща. Това е парад на лудостта. Героите ѝ са вманиачени, отхвърлени, луди, пристрастени, неразбрани; мечтатели, жадуващи любов, съчувствие, щастие, отмъщение...
"И какво като е илюзия, знам, че виждам миражи... И какво от това? Какво като пия пясък вместо вода? До гуша ми е дошло от вода, омръзна ми да пия вода, до смърт ми е писнало, вместо да пия застояла вода, предпочитам да пия пясък - нека скърца между зъбите ми, нека дращи и разкървавява гърлото ми, ето, поглъщам изпълнения с досадна скука въздух и той ме задавя, повдига ми се от него, изпълва ме погнуса, скуката ми обгръща земната повърхност и изгаря, и изгаря на слънцето..."
"Децата от гаровия сейф" е толкова директна, остра и истинска... Можеш да я чуеш. Можеш да я помиришеш. Можеш да усетиш вкуса ѝ. След като си я прочел, си целия покрит с белези...

Мариета Иванова, Хеликон Русе