Борджиите

Автор: Александър Дюма

Коментари: 4

Издател Персей
Преводач Мариян Петров
Брой страници 320
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 319 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191610303
Баркод 9786191610303
Категории Биографии. Генеалогия, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.99 лв.

Ренесансът е в разцвета си, а папата е могъщ държавник, арбитър и съдник на крале и императори. Но Светият престол никога не е бил такъв епицентър на престъпления, разврат и продажност, както е по времето, когато Родриго Борджия става папа под името Александър VI. Незаконният му син Чезаре Борджия се превръща в могъщ военачалник, а дъщеря му Лукреция – в истинска принцеса на Ватикана. Тримата образуват дяволското трио, останало в продължение на единадесет години на папския престол като кощунствена пародия на Светата Троица. С отрова, кинжал и интриги Борджиите се сдобиват с огромно богатство и безгранична власт, отдавайки се на разгул и кръвосмешения.
„Борджиите” е документална биография на прочутия род, оставил кървава следа в световната история, а не поредният роман от автора на „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”.
Александър Дюма е един от първите изследователи, които проучват документалните извори и написват исторически труд върху Борджиите. Тук не важи знаменитото правило на писателя, че историята е просто пирон, върху който закачва произведението си. Напротив, в тази си книга Дюма, освен че е превъзходен писател, е добросъвестен изследовател, който е събрал и систематизирал историческите факти, за да добием реална представа за личности като папа Александър VI и децата му Чезаре и Лукреция Борджия. А тяхната история е достатъчно интересна сама по себе си, за да има нужда от разкрасяване.
Времето на Ренесанса ражда не само творци като Леонардо да Винчи, Рафаел и Микеланджело, но и войни, беззаконие и разврат. Италия е разпокъсана на републики и херцогства, които враждуват помежду си, превръщайки се в лесна плячка за чужди агресори като френските крале. Но един е над всички - папата. От него зависи признаването на европейските монарси и цялата световна политика, а това означава власт и богатство. Именно затова Светият престол е примамлив за мнозина. В него се е прицелила дошлата от Испания във Франция фамилия на Борджиите. Фамилията дава трима папи: Каликст III (1455–1458), Александър VI (1492–1503) и Инокентий X (1644-1655).
Александър Дюма, а след него и всички историци и писатели, се концентрират върху периода 1492 – 1507 г. Това е от възкачването на Александър VI на Светия престол до смъртта на Чезаре Борджия. Тези 15 години са достатъчни Борджиите да извършат всичко онова, което ще ги превърне в легенда – всевъзможни престъпления, разврат и кръвосмешение помежду им. Сами с отрова или пращайки наемни убийци, те убиват не само неудобните им кардинали и аристократи, но и най-заможните, за да им отнемат богатствата. Александър VI е ловък държавник, но не по-малко умел отровител. Чезаре е смел воин и дипломат, но за да задоволи страстите си, отвлича девойки и момчета, които след това са хвърляни в Тибър. Лукреция е фаталната жена на Ренесанса, любовница едновременно на баща си и братята си, но и средство за завладяване на нови територии и затова папата я жени и развежда многократно.
Тихо и безшумно си отиват от този свят онези, които съдбата въвлича в стремителния вихър на амбициите на тези трима души – Александър, Чезаре и Лукреция Борджия.
Едно от средствата например е намазан с отрова ключ, който винаги лежи на полицата на камината на папата. Когато Негово светейшество иска да се избави от някого от приближените си, той го моли да отключи определен шкаф, а понеже ключът влиза трудно в ключалката, човекът натиска по-силно и леко наранява пръста си с миниатюрното назъбено място на главата на ключа, като раната винаги се оказва смъртоносна. Също толкова опасен е и пръстенът с две лъвски глави, който носи Чезаре. Стискайки ръката на „приятел”, той леко премества главите на лъвовете, чиито зъби веднага се превръщат в зъби на отровна змия, и „приятелят” умира, проклинайки Борджиите.
Папата обявява Лукреция Борджия де Арагон за пожизнен губернатор на град Сполето и на цялото херцогство с всички произтичащи от това приходи, права и ренти. Благодарение на тази длъжност могъществото й и положението й в обществото нарастват толкова, че тя вече не се появява пред хората без кортеж от двеста коня, състоящ се от най-знатните дами и най-благородните кавалери на Рим. Освен това, понеже двойната любов на бащата към Лукреция не е тайна за никого, нейни най-покорни слуги стават първите прелати на църквата, постоянните посетители във Ватикана и най-близките приятели на Негово светейшество. Често може да се види как кардинал й подава ръка, помагайки й да слезе от носилката или от коня, или как архиепископи спорят за правото да отслужат меса в дома й.

Ключови думи: Седмица на Александър Дюма

от Гери / дата: 20 дек 2013

Книгата е супер любопитна.

от Емил / дата: 20 дек 2013

До Пешо Бека !
Нима ти познаваш действителноста по добре от Дюма ?
Приказките са красиви защото са приказки !
Дюма не е реалист за да се занимава с описателни детайли.

от Пешо Бека / дата: 08 дек 2013

Дюма е един от виновниците да се настани в масовото съзнание лошата репутация на Борджиите. А действителността е съвсем различна...

от Ш. / дата: 08 дек 2013

Хареса ми много. Определено си заслужава четенето.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.

Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.

Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.

Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.

Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.