Силна като смъртта

Автор: Ги дьо Мопасан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 3

Издател Фама
Преводач Невяна Розева
Брой страници 240
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 314 грама
Размери 14.5x21
ISBN 9789545974830
Баркод 9789545974830
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Драматичната любовна история на прочутия, но вече не млад художник Оливие Бертен и светската красавица графиня Дьо Гилроа по всичко изглежда е устояла на изпитанията на времето. Нещата се променят, когато ертен среща подрастващата дъщеря на графинята - Анет - след дългото й отсъствие от Париж. Разцъфващата красота на Анет привлича неудържимо художника и заставя любовниците да разберат, че илюзията не може да бъде вечна, че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. С тъжна ирония, лиризъм и тънък психологизъм Мопасан проследява природата на страстта - от нейното зараждане до трагичната развръзка.
Ги дьо Мопасан /1850-1893/, автор на 6 романа и повече от 300 разказа, е един от най-влиятелните и подражавани автори в световната литература, всепризнат за майстор на късия разказ.

от Флойд / дата: 10 яну 2014

Разбирам ги издателствата - криза е, нямат пари, пазарът се стеснява и гледат да правят икономии, пък се оправдават с "класиката". Колко удобно! Ами книгите, финансирани от разни фондации и културни програми? Хем всичко им се плаща наготово, хем тлъсти хонорари се прибират, хем после пълни с грешки и читателите го отнасят.

от Иво / дата: 10 яну 2014

Да се говори, че Мопасан и изобщо класиците са част от историята и мястото им било само в учебниците, са пълни глупости. Тези автори са далеч по-стойностни и даже задължителни, отколкото съвременни автори със съмнителни качества и преходна слава.

от Номер 1 / дата: 10 яну 2014

Това за кой път се преиздава? Докога ще се издават автори с изтекли авторски права, познати до болка на читателите, и ще се пренебрегват истински стойностните неща в литературата? Мопасан е част от историята, мястото му е в учебниците, а не по сергиите. Има далеч по-важни съвременни автори, които са непредставени у нас, защото издателствата не искат да плащат скъпите им авторски права. А те са скъпи, защото качеството си има цена.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Диеп, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Неговата майка Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.