Прочетох романа . Доста е тежък и определено не е за всеки. Просто това не е роман за хора със слаба психика , непрекъснатото повтаряне смърт смърт смърт и всичко въртящо се около смъртта нищо чудно да доведат до скачане от някой балкон . На корицата трябва да пише "ЗАБРАНЕНО ЗА ХОРА ПОДАТЛИВИ КЪМ ДЕПРЕСИЯ".
Влакът за Емаус
Автор: Теодора Димова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 154 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 197 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789542814252 |
| Баркод | 9789542814252 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Новият роман на Теодора Димова "Влакът за Емаус" е многопластов разказ за равносметката на един живот, преминал през изпитания и скръб, за бавно прииждаща смърт и преодоляването на страха от нея, за разкриването на вярата ни в Христа, за срещите, към които непрестанно вървим, за любовта, която срещаме, за нашето пътуване през живота.
За четивото бих казал, че е прилично, не кой знае какво, клоно към самоцелно писане. Липсва обоснованост във връзката на сюжетнит линии и нещата зациклят, даже става на моменти, тегава за четене.
И точно когато си мислиш, че нещата все пак трябва да си доойдат на мястото, действието спрекъсва. Има много какво да се желае за да ти задържи вниманието. По-скоро съм разочарован от колкото друго.
И тази творба на Теодора Димова ми хареса...Вълнуваща, дълбока, истинска.
Една различима писателка в новата ни литература, с особен почерк и различим стил.
Четейки предходните мнения ще споделя:
- не ме интересува като автор чия дъщеря е;
- дългите изречения са майсторски - не губя нишката на мисълта. Не познавам много писатели, така умело боравещи с този прийом. Впечатлиха ме в другите и' творби;
- ако не си подготвен читател за творчеството и', ако не си чел нищо друго от този автор, ако просто не ти е допаднала този вид литература - не бъди рязък, не отричай, не сочи с пръст...бъди умерен и коректен;
- очаквам следващата творба на Теодора Димова
Току що прочетох част от текст от въпросната книга. Беше ми любопитно, защото не просто харесвам Димитър Димов. Обожавам го!
Разочарованието от това, което прочетох е неописуемо... Така НЕ се пише, за бога!
Димитър Димов Е и винаги ще Е еталон в българската литература, поне според мен. "Осъдени души" е роман, който за жалост не мисля, че някой ден ще бъде дори доближен от български автор.
Може би съм имал прекалено големи очаквания?! Сигурно. Но това, което прочетох никога повече няма да ме подтикне да чета нещо от госпожа Димова. Моите най-дълбоки почитания и уважение.
Изключителна!
Книгата е хубава. Има силно послание. Браво.
Имам обаче една забележка: Не намирам, че е оригилно да се пише с малки букви, да няма точки, нови редове, да се пише слято и прочее. Това не е правилно. Ако писателите не спазват правилата за пропис, кой тогава да ги спазва?
Моля, имате го предвид.
Иначе пака казвам - поздравления! :))
Мнението на читателката в коментар 3 се припокрива изцяло с моето мнение. Това е фаворизирана заради баща й авторка, която май си е повярвала, че също трябва да пише.
Единственото достойнство на тази книга е в това, че е кратка. Иначе има вероятност някой да се спомине от скука. Хаотичност, разхвърляност, клишета от типа "вярата е в нас, не в църковните институции и представители, и само трябва да я потърсим", някакви напъни за модерност вероятно, като не се използват точки и главни букви..
А това Димова изобщо да се сравнява с баща й, да не говорим да се изкарва по-добра, ми е меко казано кощунство...
Достойна щерка на големия Димитър Димов. После талантът не се предавал по наследство... Даже си мисля, че е по-добра от баща си в диалога и психологията.
Хване ли Димова перото, аз бързам към книжарницата за да си я купя!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Теодора Димова е родена през 1960 в София. Завършва английска филология в СУ \"Кл. Охридски\". Първата й пиеса \"Фюри\" печели през 1987 година награда на конкурс в БНР. През 1999 е публикувана в сборника Нова българска драма.
Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
Поставени пиеси:
\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.
\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000
\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000
\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001
През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:
\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"
Силвия Чолева, Литературен вестник
\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"
в-к \"Стандарт\"
\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"
в-к ДНЕВНИК
\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
Поставени пиеси:
\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.
\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000
\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000
\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001
През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:
\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"
Силвия Чолева, Литературен вестник
\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"
в-к \"Стандарт\"
\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"
в-к ДНЕВНИК
\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
