Кроули е най-великата личност на 20-ти век. Само пълен невеж простак може да подценява творчеството и идеите му.
За книгата на Моъм не съм чувал нищо добре, но ще я прочета като по-особен поглед върху Звяра666, Алистър Кроули.
Магьосникът
Автор: У.Съмърсет Моъм
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Преводач | Иглика Василева |
| Брой страници | 238 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 311 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789545974854 |
| Баркод | 9789545974854 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Артър Бърдън, обещаващ млад хирург, и неговата красива и добродетелна годеница Маргарет се намират в Париж броени седмици преди сватбата си. Попаднали между артистичните бохемски среди на френската столица, влюбените уверено гледат в бъдещето, което, по всичко изглежда, ще бъде щастливо и безоблачно. Докато на пътя им не застава хипнотичният и отблъскващ Оливър Ходо - Магьосникът. За прототип на магьосника на Ходо е послужил прочутият окултист, сатанист и алхимик Алистър Кроули, с когото Съмърсет Моъм е общувал по време на престоя си в Париж.
Ключови думи: Вечната класика
Треперете!
НАЙ-посредствената книга на Моъм. Самия той се срамува от нея и я зачерква от творчеството си. Защо се издават такива боклуци когато има неиздавани шедьоври?
А между другото Димитри Иванов е разяснил някой неща за Моъм в предговора към трите тома на Народна култура от 1988г., така че на мен не ми трябват разни литературоведи да ми бистрят колко масов бил Джокера.
разбрах, че съм тъпа, щом харесвам Моъм
ПП моля, преиздайте "Часът преди зората"
Книгата е боклук. Харесвам разказите на Моъм, и Цветния воал. Но това нещо е далеч от стила му и е пълна отврат - схематични образи, гнусно-пикантен сюжет, от средата нататък не се чете. Няма художествена стойност - не ми е ясно защо са го превели. Не си давайте парите за тази книга!
Издателството е на верен път! Книгата на Моъм не е "жанров шедьовър" каквито са книгите на Симънс и Миевил (поредицата с тях вече приключи поради слаба пазарна реализация), а истинска класика, вечна литература! И както е надживяла ерзац книгите на своите съвременници, така и издателството ще продължава да издава вечни книги в същия дух и със същата жар!
Справка от Амазон: "Магьосникът" - 4 издания в 21 век от най-авторитетни английски и американски издателства (вкл. Пенгуин).
По същия начин се издават и преиздават в англоезичния свят всички творби на Моъм - романи, разкази, пиеси...
Все едно какво пише тук някакъв поплювко, ми се иска издаателството да продължи и да не се отказва от Моъм. Надявам се да издадете "Натясно в ъгъла".
Сензационна и блудкава жълта история.
Моъм е велик. Какво ви става? Утре ще почнете да отричате Шекспир, Гьоте, Булгаков, Лесинг, Кант, Хейли, Браун, Роулинг...
Колкото повече чета отрицателните коментари за Съмърсет Моъм , толкова повече се убеждавам, че тук има нещо нечисто и изкуствено.
Не е нужно да си детектив за да разкриеш дилетантите в литературната критика. Жалко е, че са толкова прозрачни и елементарни.
Малей, това ми мирише на война между издателства!
Явно професионалната характеристика на издателските труженици включва това да се плюят едни други.
Що не си гледате там книгите?
Дори да се приеме, че Моъм заслужава читателско внимание през 21 век, е трудно да се приеме, че булевардножълт роман като "Магьосникът" струва нещо като литература. От всяка страница си личи незрелият, подражаващ автор, който все още дири себе си и е далеч от върховете си като "Луна и грош" (която не е нищо особено в контекста на модернизма на 20 век, но за стандартите на моъмовата публика е "хубава книга"). От друга страна, инфантилният интерес от страна на българската публика по автори на сензационна комерсиална проза и мистични глуповати учения е налице, така че са разбираеми опитите на едно залязващо издателство да си докара малко приходи от подобна книга.
Боже, какви снобски упражнения по литературоведство... ами не четете Моъм и Кронин, щом сте подранили за тях, но не си създавайте читателското самочувствие чрез абсолютно неуместни, претенциозни и направо невежи анализи.
Да се плюят автори като Съмърсет Моъм или Арчибалд Кронин, единият превеждан интензивно преди 1944 г., а другият и преди и след това у нас е меко казано поза на разни недорасляци с жълто край устата, които си въобразяват, че тюхканията им по някой модерен, но нечетивен автор ще накарат цяла България да пъшка по него като тях.
Изненадан съм от критиците на Съмърсет Моъм. Не очаквах автор като Моъм (признат и ценен от Джордж Оруел и Гор Видал ) да има толкова много врагове в България. Убедих се, че лицата, които плюят Моъм са повърхностно запознати с творчеството му. Като доказателство ще приведа фактът, че нито един от хулителите на Моъм не споменава разказите му.
Всеки интелигентен читател, който обича книгите, може да пише критика. Стига да е обективна и обоснована. По вашата логика не бива да има интернет блогове за книги (колко от блогърите са писатели?), макар че именно те в последно време култивират читателска култура и само благодарение на тях някои книги се продават, а други не. Крайно време е да го разберете и да се съобразявате с този факт. Читателят има крайната дума - а в този случай тя е следната: издава се малко известна, не особено качествена творба от британски автор на ширпотреби, в чиято кариера се открояват две-три сносно написани книги, но другото е поп за моми англичанки. А тематиката на романа още повече го снизява като качество.
Ни съ ли казва "да спаси халтурата от самата НЕЯ", ма гуспожо Боянова
Г-жо Боянова , когато Вие напишете произведение равняващо се на най-слабата творба на Съмърсет Моъм тогава давайте мнение, кой автор е набеден и кой не е .
Не ви ли писна да издавате булевардна сензационна литература? Симеон Хаджикосев и много наши литературоведи имат чудесни критически статии по проблемите на автори като Моъм и Кронин и отчаяните им усилия да спечелят широк читателски кръг, като снижат естетическите достойнства на класиката и я адаптират за необразованите народни маси. А това, че се издават още по-слабите ранни опити на набедения за "писател" Моъм, показва лош вкус и желание за лесна печалба на гърба на дезориентирания, объркан в пошлата комерсиална книжнина читател. Единственото хубаво нещо в изданието е преводът на Иглика Василева, но и тя не може да спаси халтурата от самата себе си.
Чудя се дали ранните неудачни опити на Моъм, с които се е опитвал да свърже двата края или нелепите усилия на загрижени за продажбите на съмнителното издание адвокати на дявола са по-оставящи горчив вкус в устата??? Кому е нужно да се предъвкват шарлатански истории за магьосници във време, когато сериозната литература е крайно ощетена от ширпотребите и качествените интелектуални книги са кът за истинските стойностните читатели?
Моля критиците на Моъм в този сайт да си намерят друго поле за дилетантски коментари. А тези, които говорят за "Жълта Дикенсова проза" са толкова далеч от литературата, колкото аз от Марс.
Няма по-голям шарлатанин на 20 век от Алистер Кроули. Не виждам с какво един такъв измамник би ме накарал да прочета цяла книга за него. Особено когато е от ранните творби на писателя, които страдат много от писателски неудачи.
Не само българските графоманчета пишат бозица. Английският комерсялко Съмърсет Моъм е също сред тях. Че той е същият като Арчибалд Кронин, само че няма изобразителния талант на последния. А и преводите му в България са от трагични по-трагични - "Кейкс енд Ейл" е преведено като "Вино и баници", пълна балканска трагедия... Как можете изобщо да четете такива блудкави отживелици, когато Англия ви е дала елитарни гении като Иън Макюън?
Цветният воал, голям спец си, брато ! Така професионално се изказваш за книгите. "Жълта Дикенсова проза" казваш, а ? Ама ти наистина си на по-високо ниво ми се струва. И не само ти де. Съдейки по коментарите, виждам, че този сайт е пълен с вещи литературоведи. Така че, хора, не мишкувайте из нета, ами почвайте да творите новите литературни класики на България, да възродите позамрялата ни литература.
Че кой смята Моъм за нещо сериозно? Дори в най-силните си книги той е комерс отвсякъде. Жълта дикенсова проза с булевардни влияния. Но за Магът няма спор - това си е ранна подражателска книга, която е дори по-зле и от късните книги на британския халтуражия.
Хайде стига с тези войни между издателствата. Първо, Моъм има 20 романа, от които близо половината изобщо не са издавани на български - това означава ли, че не струват? Второ, Изток-Запад не са единственото издателство, което издава хорър и готика. Трето, новата книга на Чайна Миевил няма нищо общо с хоръра и готиката, не знам защо изобщо го набърквате. Четвърто, не критиката, а Алистър Кроули оплюва романа, защото не му харесва в каква светлина го представя. Пето, кратка справка в интернет показва, че романът има над 80 издания по света и предимно положителни оценки от читателите (за справка вижте Гудрийдс). И шесто - нека сами преценим дали Магьосникът не струва, може ли?
Най-слабата книга на Моъм. Да се занимава с евтини сензации и жалки фокусници като Кроли е под нивото на един сериозен писател. Но тогава е бил млад, наивен и са му трябвали пари. Замислете се защо този роман е бил издаван само веднъж и защо го преиздават чак сега. Защото сериозната четяща публика не си пада по жълта готика, а хорър феновете никога няма да си купят Моъм, при положение, че имат нови заглавия на Дан Симънс и Чайна Миевил.
Пълна скръб и тоталното разочарование от Моъм. Още тогава критиката сразява романа, а и самият Моъм го смята за недорасло подражателско произведение. Опитът на издателството да яхне елитната хорър вълна на Изток Запад е смешен и обречен на комерсиален неуспех. Библиотека Магика е най-доброто, което може да се намери на пазара за елитна готика в момента в България.
Аз пък смятам, че романът е страхотен. Тук стилът му не е така изчистен като в по-късните му творби, но историята и темите са далеч по-интересни ;) Ако харесвате свръхестествени/окултни романи, прочетете задължително.
Най-жанровата и слаба книга на Моъм. Подражателка творба в стилистиката на готическия роман. Няма образи, няма психология - жълта сензационност и блудкава булевардност. Обръщам се към всички читатели на големия британец - ако не сте чели нищо от него, не започвайте с тази книга! Моъм е останал в историята с Луна и Грош, Ашендън, Вино и Баници, Цветният воал, Островът, Геният и Самотата.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
