Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Избрах романът на Ясмина Реза  да започне  2014 г. Може би неволно, заради библейския  повей от заглавието  – „Блажени са блажените”,  взето от стих на Борхес „ Фрагменти от едно апокрифно евангелие”. Тоест, щом съзрем формула утвърждаваща щастие, сякаш трябва да я повторим.  Искаме да  я наредим  до подаръците,  лъскавия  празничен  интериор, вкусотиите, махмурлука и тя да стане с едно отривисто  движение  начало на нашата Нова година. Избрах го нарочно, защото лекотата, с която потъна почти джобния му формат някъде в мен, остави на прага един привързан читател.

21 разказа (глави)  всеки сам за себе си, образуват  заедно организъм, съвсем не така монолитен, както предполагат монолозите му. Блаженството избягва контекста, в който обикновено го разчитаме, а изразните средства на тази еврейка с персийска кръв, му дава особена енергия. Колкото и герои да има, сякаш виждаме само двама, неизчерпаеми, константни  – дълбаещи в собствената си бездна мъж и жена. В делници лишени от парадния френски блясък. В ситуации, на които им е спестен всякакъв стил. Хора на опашка  в супермаркет, в чакалня на болница, на маса в ресторант, до леглото на дете – какво е това, разговорник ли?
Ясмина Реза е от най-комерсиалните и обичани драматурзи в Европа. Тя знае как да прелее образите един в друг, да акцентира детайла, да насочи светлината, да артикулира мълчанието.  Възможна  да „канонизира”,  да утвърди „блажена” някоя устойчива форма, а после да я срине, или да я сведе до тленно отклонение. Както прави с този абсурден роман в разкази.

Въпросът, заради който не я оставих на миналата година е – доколко всяка крайност си струва усилието? Понеже в текста й се говори само за любов.